Той направи две стъпки към прозореца и го достигна, преди да чуе удара на кухо под краката си. Спря, за да изследва източника на този звук.

Креслото зад него се плъзна. Вратата се отвори на два-три инча и в процепа се появиха няколко пръста, които се протегнаха към стола, за да го отстранят от пътя.

Дарт се хвърли, блъсна с рамо вратата и пречупи всичките четири пръста. От другия край на вратата изригна животински рев. Възстанови предишната позиция на креслото и скочи към прозорците.

По периметъра на офиса множество подови панели покриваха пространства, в които се побираха телефонни, компютърни и други комуникативни кабели. За да бъде по-лесен достъпът, килимът на това място не беше залепен и Дарт го отдръпна. Той дръпна нагоре панела и в следващия миг гледаше надолу в едно тъмно мъртво пространство през една плетеница от жици. На три фута под него се виждаха акустичните плочки от тавана на офис на петия етаж. Стоманени греди поддържаха пода на офиса, където се намираше Дарт.

Той не се поколеба. Седна, вкара със сила пръстите на краката си в мрежата от проводници и се спусна надолу.

Вратата изтрещя и креслото се плъзна отново.

Дарт зарита панела под себе си, начупи го на парчета и вече можеше да види горната част на някакво бюро в офиса долу. Той се спусна през мъртвото пространство, падна несръчно върху бюрото и изпита силна болка в наранения си глезен.

Над себе си чу шума от падането на креслото. Те бяха вътре.

Дарт скочи от бюрото, игнорирайки болката и хукна към вратата. След миг той бягаше бързо към стълбите на аварийния изход, надяваше се, че има достатъчна преднина.

— Това прозвуча грозно — каза гласът в лявото му ухо.

— Свържи ме с Гини — изхърка Дарт. — Загубих телефона. — Все едно дали това му харесваше или не, но хората на Проктор вече щяха да чуват всяка дума.

Следвайки инструкциите на Гини, Дарт се отправи към основата на стълбите. Докато той бягаше, тя не спря да говори.

Разкриването на осъществената от Гини диверсия върху процесора на „Роксин“ стана причина централният процесор да заеме отбранителна позиция и да елиминира възможността на странични лица да стигнат до машината чрез модем и да изключи временно системата. Ситуацията би могла да бъде обърната, но само от терминала SYSOP вътре в центъра за обработка на данни, който според Гини вероятно се намираше на приземния етаж на сградата.

— Как можеш да бъдеш сигурна? — изуми се Дарт, докато бягаше.

— Съществуват три различни системи, които те биха могли да използват, а аз ги познавам и трите. Всички те могат да изключват модемните комуникации. По дефиниция те не могат да бъдат включени отново със софтуер, необходимо е механична намеса — някакъв бутон. Това ги прави сигурни. Предните панели в основни линии са същите: няколко индикатора и един-два бутона. Знам как стават тези неща, Джо. Това е моята област — напомни му Гини. — Ще трябва да ми се довериш. И слушай, Джо, след като се включим отново, ще ми трябват няколко минути минимум.

— Какво търся? — попита той.

— Това ще е обикновена кутия — може би набор от кутии според това, колко са входящите линии. Ако са повече от една, ще трябва да се справиш с всеки главен ключ. Предното табло ще покаже поредица от седем малки светлини, вероятно червени. Може да се очаква, че ще свети само най-отдалечената вдясно. Върху далечната дясна страна на самата кутия ще има вертикален набор от червени светлини — по една за всяка входяща линия — всъщност това са бутони, не светлини. Под тези светлини — натърти тя — има още един бутон, който се самоизключва. — След това, редактирайки думите си, тя добави: — При две от машините този бутон е отдолу. Върху кутията, която е черна, е отгоре. Но надписът ще бъде „Главен“, „Група на линия“ или „Всички“.

— „Главен“, „Група на линия“ или „Всички“ — повтори той.

— Да. И този е, който ти трябва. Един или повече от тези главни трябва да е червен. Когато го натиснеш, той ще се промени в зелен или кехлибарен. В този момент ние отново ще сме на линия. — Попита го: — Стига ли това описание?

— Изглежда не лошо.

— Когато си там, можеш да ми описваш нещата и да ми задаваш въпроси.

— Не чух добре това, последното — каза Дарт, след като най-после стигна основата на стълбите. Гини повтори. — Окей — избъбри Дарт, който се чувстваше много притеснен от недостига на време. — На приземния етаж съм. Каква стая търся?

— За обработка на данни — отговори на минутата Гини.

Дарт отново анализира положението. Преследваха го най-малко трима охранители. Проктор, и ако имаше някой с него, щеше да се е намесил в хаоса. Това означаваше четирима или повече преследвачи. Бяха му загубили следата. Дарт се чувстваше сигурен, че при положение, че действията им се ръководят от Проктор, ще се покажат умни: ще проведат претърсване етаж по етаж. В същото време поне един от охранителите ще наблюдава компютъра, ще следи системата, за да види дали Дарт се опитва да използва охранителна карта за достъп където и да е. Тази личност щеше да ръководи претърсващата група.

Гласът от наблюдателния пункт неприятно проскърца в ухото на Дарт:

— Действат бавно и спокойно, но напредват. Виждам ги на втория етаж.

Слизайки на приземния етаж, той по всяка вероятност беше попаднал в безизходно положение.

Изтича по коридора, където вместо тайнствената цветна система вратите имаха надписи. Няколко бяха отбелязани със „Само за персонала“. На друга се четеше „Подкрепителен пункт“. Той отмина две бани и нещо, което беше маркирано с „Високо напрежение. Не влизай“.

Дарт зави надясно по дълъг коридор. Приземният етаж представляваше истински лабиринт. Той отмина една врата с надпис „Техническо обслужване“.

— Гини?

— Аз съм.

— Намирам се при „Техническо обслужване“. Не видях нищо, подобно на обработка на данни.

— Приземен етаж?

— Да.

— Охрана?

— Сигурно — потвърди Дарт, като се чудеше как може да се промъкне вътре.

— Провери процепа под вратата — посъветва го Гини. — Празното място в долния край на вратата. Студеният въздух се намира ниско — поясни късо тя. — Компютърната зала трябва да е много студена.

Дарт застана на колене и опипа с пръсти.

— Права си. Истински студено е.

— Хайде да опитаме — подкани го тя.

Дарт се изправи и объркано заоглежда вратата. Беше тежка, стоманена и заключена. Той извади револвера си. Не можа да се сети за нещо друго.

— Каквото и да направиш — изрече така ясно Гини, като че ли се намираше до него, — не насилвай тази врата.

— Принуден съм — отвърна Дарт.

— Не можеш. По същата причина не можем да допуснем твоите лоши момчета да я съборят — каза тя, имайки предвид групата за спешна намеса. — Такова незаконно влизане ще доведе до блокиране на централния процесор. Единственото лице, което може да отвори вратата, е самият SYSOP.

— По дяволите — изруга Дарт и погледна нагоре: акустични панели. — Чакай малко — сети се нещо той.

— Трябва ти охранителна карта — посъветва го Гини. — Това е единственият начин. Послушай ме.

— Може би не е — коригира я Дарт, връщайки се по коридора към баните, покрай които беше минал.

Намеси се съгледвачът:

— Спускат се по стълбите на аварийния изход, север и юг, приближават първия етаж.

Дарт се вмъкна в мъжката тоалетна и запали осветлението. Погледна нагоре: в една окачена рамка висяха акустични панели. Той бързо изтича обратно в коридора, до пресечката с другия коридор и обърна внимание на разстоянието и ъгъла. Върна се в банята, покачи се на мивката и бутна панела. Той се отстрани.

— Тръгвам — съобщи Дарт.

— Тръгваш къде?

— Ще видим.

Като се хвана здраво за една тръба в пространството на окачения таван, Дарт закрепи крака си над една преграда, надигна се и премина. Мъртвото пространство имаше височина около четири фута — над Дарт се намираше носещата структура за първия етаж, под него окаченият таван, през който току-що беше преминал. Мястото беше клаустрофобично и в същото време голямо. Таванните процепи на коридора хвърляха наоколо достатъчно светлина и Дарт можеше да види поредица от черни пластмасови водопроводни тръби и тежки стоманени противопожарни тръби, които висяха от греди над главата му. Той се зае да върне на мястото му акустичния панел, за да прикрие пътя, по който беше минал. Надяваше се, че охранителите ще подминат мъжката тоалетна и ще продължат търсенето си някъде другаде на друг етаж.