Дартели нареди на полицая да отведе хлапака на Дженингс роуд и да почака или него, или Ковалски, за да документират показанията му.

— Не мога да си оставя къщичката — оплака се хлапакът.

Дартели каза на полицая:

— Ако ти прави номера, претърси го, обработи го и му дай възможност да се ориентира.

— Мога да си взема дозата по някое време — предложи бързо хлапакът.

Дартели го погледна неодобрително. Лайнян свидетел, помисли той. Лайнян случай.

Дартели се върна в „Де Нада“, минавайки покрай своя сержант Джон Хейт, който засега се занимаваше с някои медии. На Хейт не му харесваше нощната смяна — двете команди по престъпления срещу личността се редуваха и през тези седмици беше по-добре да се стои далеч от Хейт. Дартели направи точно това.

Докато детективът стигна до стаята, Теди Браг, цивилният директор на отдела за съдебна медицина, стоеше на входа и нетърпеливо пушеше цигара.

— Това, да работиш с момиче, може да бъде истински кошмар.

— Жена — поправи го Дартели. Саманта Ричардсън, другата половина от тима на Браг, не беше момиче.

— Каквото и да е. Прилича на жена ми — винаги ми казва какво да правя. Командва ме непрекъснато. На кого е нужно това? Достатъчно си патя вкъщи.

— Тук ли е тя? — попита реторично Дартели, чувайки прахосмукачката от другата страна на вратата.

— Чисти, обработва това нещо така, сякаш се занимаваме с делото „Симпсън“ или нещо такова. Човекът решил да целуне цимента — и тогава какво е това, което трябва да се мине с прахосмукачка? Кое е това сериозно нещо?

Браг беше на около петдесет и пет, нисък и слаб, с пронизващ кафяв поглед и изкуствени зъби на горната челюст. Имаше нрав на гимназиален учител. Кожата му беше много бледа и изглеждаше уморен. Дартели знаеше, че този човек не се чувства добре, защото Браг обикновено беше първият, който изискваше пълна колекция от улики.

— Някаква чернилка се премята — продължи Браг, като от устните му се отделяше пушек. — Кой се интересува от това?

Раса, заключи детективът. Половината от отдела наричаха черните чернилки и въпреки че не закачаха италианците, наричаха латините паники. Четири банди контролираха северния и южния квартал. През последните дванадесет месеца бяха регистрирани петдесет и осем убийства в град, където преди пет години имаше петнадесет. Бандите и тяхното насилие, разпределени според етническата си принадлежност, бяха типизирали расите си в умовете на повечето ченгета — имаше много малко хора от полицията свободни от една или друга форма на предубеждение. И за да бъде положението още по-лошо, гангстерският проблем беше станал толкова остър, че Хартфорд — до налагането на отрядите с особено предназначение — беше посочен в новинарско списание като един от най-лошите градове в Нова Англия. Сега отделът имаше своя собствена команда — въпреки че териториалните войни продължаваха и че броят на труповете нарастваше всяка седмица.

— Ти се интересуваш — отвърна Дартели. — Познавам те много добре, Теди.

— Не знам, Айви. Не съм сигурен, че вече се интересувам. — Той всмукна от цигарата си и като резултат от това действие очите му се затвориха и лицето му придоби мъртвешки вид. — Бил си в тези квартали — проектите. Повярвай ми, може би за тях е по-добре да са мъртви. — Той прекрати пушенето и се огледа къде може да се освободи от цигарата си. — Винаги можеш да поемеш моите функции.

— Няма начин.

Единственият ХПД детектив със свидетелство по криминалистика, Дартели отдавна беше създал добри професионални връзки с Браг. Детективът предизвикваше недоброжелателски чувства у колегите си заради образованието си — повечето от детективите бяха дошли от средите на редовите полицаи и някои от тях се отнасяха с презрение към бързия възход на Дартели. Тъй като беше получил степен от университета Ню Хейвън, той беше погрешно свързван с Йейл и като резултат живееше с прякора Айви1. Но също така беше и спечелил известно уважение и внимание от другите детективи заради продължителната си връзка с оттеглилия се Уолтър Зелър и заради подробното изучаване на сцените на местопроизшествията. Успехите му в разкриването на убийства говореха за сериозното му старание — Дартели редовно държеше първото място в това отношение между колегите си.

Браг отново погледна часовника си и измърмори:

— Нямам намерение да прекарвам цялата нощ във вонящата „Де Нада“, да я вземат дяволите.

В същия момент вратата на стаята се отвори и една висока слаба жена с подстригана на черта коса и зачервени бузи изстреля:

— Готово, шефе. — Тя остави прахосмукачката, специално съоръжена с отстраняем филтър за събиране на косми и влакна.

Ковалски се зададе в края на коридора с привлекателна хотелска управителка до себе си — той беше женкар от най-лошия вид. Приближи Дартели и съобщи:

— Човекът няма досие. Името е Стейпълтън — Дейвид Стейпълтън.

Криминално непроявен: тази новина дойде като желано облекчение за детектива. Това означаваше едно нещо по-малко, което да го свързва със самоубийството на Ледения човек.

Четиримата влязоха в стаята заедно, като Ковалски вървеше начело, следван от Браг и Дартели. Последна се движеше Ричардсън с провесена на врата камера. Управителката остана извън стаята, откъдето ги наблюдаваше.

Сам Ричардсън беше оградила с въже местата, които тя беше минала с прахосмукачката. Там не можеше да се влиза. Тя следеше внимателно движенията им. Стаята не беше достатъчно голяма за всички тях, резултатът изглеждаше малко комичен.

— Леглото е разхвърляно и изглежда, че са спали в него — продиктува Браг нетърпеливо за ръчния си касетофон.

— По ми прилича да са се чукали — помогна Ковалски с обичайната си тактичност.

Браг съобщи за разкритията си, като диктуваше движейки се. Като оглеждаше чаршафите и местата в непосредствена близост до леглото, той продължи за касетофона:

— Червени срамни косми. Празна опаковка от презерватив — опаковка от вагинален кондом. Червена коса върху възглавницата. Наличност на семенна течност.

Ричардсън направи снимки на леглото, а след това събра завивката и я натъпка в маркираната торба.

Ковалски, поглеждайки навън през отворения прозорец, изломоти:

— Наистина ли всичко това е необходимо заради един шибан летец?

— Както кажеш — информира го Браг, очевидно надявайки се да бъде освободен да си отиде вкъщи.

Ковалски посрещна погледа на Дартели, който беше съвсем открито критично настроен към несериозното отношение на Ковалски при сцените на престъпление.

— Какво толкова? — сви рамене Ковалски. — Ще го махнем от главата си.

Жената засне банята, като следваше отблизо Браг, когато гласът му прозвуча:

— Имаме няколко допълнителни червени срамни косъма по ръба на тоалетната чиния, а също и под душа.

Дартели приближи вратата на банята. Браг, който беше приведен на лакти и колене, продължи:

— Седалката на тоалета е спусната. По краищата на мивката има петна от козметика — грим за клепки. Има мокра хавлия в една купчина на пода на банята и мокър розов хотелски сапун в по-високата от двете сапуниерки, което показва, че някой само е взел душ. Била е използвана шапката за душ, която сега лежи смачкана и захвърлена. Така че лицето, което е взело душ, попада твърдо в рубриката за самоубийства. — Натискайки с пръст в пластмасовата кутия за отпадъци, Браг възвести: — Употребен вагинален кондом. — Той приготви една пластмасова торба за веществени доказателства, измъкна кондома с покритите си с ръкавици ръце и го огледа внимателно, като го държеше срещу светлината, после го пусна в торбата и постави етикет.

— Сперма? — попита Дарт.

— Ще направим проби за течности.

Ковалски отбеляза:

— И така, момчето наема проститутка, малко му е трудно да го вдигне и излита като лястовица през прозореца.