бил заровен в земята. Имало е дори песен как той може да бъде освободен от пленничеството… Неферет изпълни указанията в текста и затова той е тук сега. Мисля, че той е с Неферет, защото иска да бъде консорт на богиня, но според мен е сгрешил в избора си. Неферет не е богиня, нито дори Висша жрица на Никс.

Изявлението ми беше посрещнато с възклицания на гняв, възмущение и недоверие. Най-силното принадлежеше на Неферет.

— Как се осмеляваш! Сякаш ти… новачке, едно хлапе, ще определяш… каква съм аз на Никс?

— Не, Неферет. — Обърнах се с лице към нея. — Вече нямам представа каква си на Никс. Не разбирам в какво си се превърнала. Но знам каква не си. Ти не си Висша жрица на Никс.

— Защо мислиш, че си ме заменила?

Ти се отвърна от богинята. Това няма нищо общо с мен.

Неферет не ми обърна внимание и призова Съвета.

— Тя е влюбена в Еребус. Защо трябва аз да страдам от клеветите на едно ревниво дете?

— Неферет, ти даде ясно да се разбере, че намерението ти е да станеш следващата Висша жрица на вампирите. Ако получиш тази титла, ще трябва да проявяваш мъдрост, за да се справяш с всякакви противоречия, дори онези, които се отнасят до теб. — Дуантия отмести очи от Неферет и погледна Калона. — Какво ще кажеш за речта на Зоуи?

Усетих, че той ме гледа, но не откъснах очи от Дуантия.

— Тя е убедена, че казва истината. И признавам, че в миналото ми е имало насилие. Не съм твърдял, че съм безгрешен. Ала наскоро намерих своя път и Никс е на този път.

Нямаше начин да не чуя истината в тези думи. Не се сдържах и го погледнах.

— Именно заради жизнения си опит толкова много искам да върна стария начин на живот, където някога вампири и техните воини са ходили по земята, горди и силни, вместо да се крият на групи в училища и да пускат младите извън портите само ако са закрили Белезите си, сякаш полумесецът на богинята е нещо, от което трябва да се срамуват. Вампирите са деца на Никс и богинята никога не е искала да се крият страхливо в мрака. Нека всички излезем на светло!

Калона беше великолепен. Докато говореше, крилата му започнаха да се разперват. Гласът му беше изпълнен със страст. Всички бяха приковали погледи в него. Хипнотизирани от красотата и чувствата му, всички искахме да повярваме в неговия свят.

— И когато сте готови да бъдете водени от Превъплъщението на Никс и консорта й Еребус, тогава ще възродим стария начин на живот и ще бъдем горди и силни… и няма да се прекланяме пред човешките ограничения и предразсъдъци — обади се Неферет, която с чувство за собственост хвана ръката му и изглеждаше прелестна до него. — А дотогава слушайте детско хленчене, докато Еребус и аз си възвърнем Капри от онези, които твърде дълго си бяха присвоили нашия древен дом,

— Неферет, Съветът няма да одобри война срещу човеците. Не може да ги изгоните от домовете им на острова.

— Война? — Неферет се изсмя стъписано и весело. — Ду-антия, аз купих замъка на Никс от възрастен човек, който го беше занемарил. Ако някой от Съвета беше проверил, можеше да възвърнем нашия древен дом по всяко време през изминалите две столетия. — Зелените очи на Неферет обходиха залата. Разпалена и привлекателна в страстта си, тя завладя публиката, докато говореше. — Именно там вампирите основаха красивия Помпей. Оттам вампирите управляваха крайбрежието на Амалфи и векове наред осигуряваха благоденствие с тяхната мъдрост и великодушие. Там ще намерите сърцето и душата на Никс и богатия живот, който тя иска за своя народ. Там ще намерите и Еребус, и мен. Присъедините се към нас, ако се осмелявате отново да живеете!

Неферет се обърна във водовъртеж от коприна и излезе от залата. Преди да я последва, Калона почтително се поклони на Съвета, като сложи юмрук на сърцето си, а сетне ме погледна и рече:

— Добра среща, добра раздяла и добра среща отново.

Щом двамата излязоха, в залата настъпи хаос. Всички заговориха едновременно. Някои очевидно искаха да извикат Неферет и Калона да се върнат. Други бяха възмутени, че те са си тръгнали. Нито един вампир не говореше против тях. И го наричаха Еребус.

— Те му вярват — отбеляза Старк.

Кимнах.

Той ме погледна изпитателно.

— Ти вярваш ли му?

Отворих уста, без да знам как да обясня на моя воин, че проблемът не е толкова дали вярвам на Калона, а че започвам да вярвам какъв е бил той някога и може би отново ще стане.

Гласът на Дуантия отекна в залата и накара всички да млъкнат.

Достатъчно! Залата трябва да бъде опразнена незабавно. Няма да се превръщаме в хаотична паплач.

От тълпата изскочиха воини и все още развълнуваните вампири започнаха да излизат.

— Зоуи Редбърд, ще говорим с теб утре. Доведи кръга си тук по здрач. Научихме, че новачка пророчица, превърнала се в човек, е преживяла травма от прекъснато Обвързване днес. Ако се е съвзела, бихме желали тя да се присъедини към групата ви утре.

— Да, госпожо — отвърнах аз.

Старк и аз бързо излязохме навън. Деймиън ни направи знак да отидем в малка градинка, сгушена встрани от главната пътека, където ни чакаха останалите.

— Какво се случи там вътре? — Деймиън не загуби време и пристъпи направо към въпроса. — Ти говореше така, сякаш вярваш, че Калона е бил низвергнат от Никс.

— Трябваше да им кажа истината. — Поех си дълбоко дъх и разказах на приятелите си останалата част от историята.

— Калона ми показа видение от миналото и видях, че той е бил воин на Никс.

Какво! — избухна Старк. — Воин на богинята? Това е лудост! Аз прекарах известно време с него, когато той показваше истинската си същност. Видях какъв е… Той не е воин на нашата богиня.

— Вече не е. — Опитах се да говоря спокойно, но ми се искаше да изкрещя на Старк. Той не беше видял видението. Как можеше да прецени дали е истина, или не? — Той е направил избора да напусне Никс. Да, това е било грешка. И наистина е вършил ужасни неща. Аз казах всичко това.

— Но му вярваш — със стиснати устни настоя Старк.

— Не! Не вярвам, че той е Еребус. Не съм казвала такова нещо.

— Не, Зи, но говореше така, сякаш си на негова страна… ако той зареже Неферет — обади се Хийт.

Писна ми. Както обикновено, главата ме заболя от тях.

— Вие двамата, мислите ли, че можете да престанете да се държите като мои гаджета? Бихте ли спрели да ревнувате и да се държите собственически с мен и да се помъчите да го прецените обективно?

Аз не те ревнувам и не се държа собственически с теб — каза Деймиън, — но мисля, че грешиш, ако започваш да вярваш, че Калона е добър.

— Той ти е въздействал, Зи — заяви Шоу ни.

— Черната му магия наистина те е пленила съгласи се Ерин.

— Не! Не съм преминала в неговия отбор! Само се опитвам да разбера истината. Ами ако истината е, че някога той наистина е бил на страната на доброто? Може би отново ще го намери.

Старк поклати глава и аз се нахвърлих върху него.

Това се случи с теб. Защо си толкова сигурен, че не може да се случи и с него, по дяволите?

— Той използва връзката ти с Ая и обърква мислите ти. Разсъждавай трезво, Зоуи. — Очите му ме молеха да се вслушам в съвета му.

— Точно това се опитвам да направя… да разсъждавам трезво и да открия истината… без да ми пречи мнението на други хора, включително Ая. Както направих за теб.

— Не е същото! Аз не съм бил зъл толкова столетия. Не съм превърнал цяло племе в роби и не съм изнасилвал жените им възрази Старк.

— Щеше да изнасилиш Бека, ако Дарий не те беше спрял! — изтърсих аз, преди да проявя трезвия разум да сдържа думите си.

Старк отстъпи встрани от мен, сякаш го бях ударила.

— Той е влязъл в главата ти и в такъв случай там няма място за твоя воин. — Старк се обърна и тръгна към сенките.

Осъзнах, че плача, едва когато усетих, че сълзите ми капят от брадичката и мокрят ризата ми. Избърсах лицето си с трепереща ръка и погледнах останалите си приятели.