Калона беше вдигнал копието си, сякаш преценяваше тежестта му.

- Потрошен бранител на момиче с пръсната душа. Изглежда, двамата перфектно си подхождате - каза той.

Това адски ме вбеси.

- Нямаш представа колко ми е писнало от глупостите ти, Калона - извиках.

И двамата се обърнаха към мен. Не отместих поглед от Калона, но почувствах доволната усмивка на Старк.

- Връщай се в гората, Зоуи - каза Калона. - Там е най-добре за теб.

- Знаеш ли какво мразя най-много? Мъже, които ми казват какво да правя.

Да, кралице моя, Хийт каза същото.

Сега усещах усмивката в гласа на Старк и трябваше да погледна към него. В изтерзаното му лице видях колко се гордее с мен и очите ми се напълниха със сълзи.

Моят воин... - прошепнах аз.

Това беше достатъчно за Калона.

Трябваше да се върнеш в гората - чух го да казва. Видях как очите на Старк се разшириха и когато погледът ми се върна обратно на Калона, той замах на с копието си назад като древен бог. Засили го с такава сила и скорост, че просто не можех...

- Не! - извиках аз. - Ела при мен, въздух! - Хвърлих се на арената, като разчитах въздухът да омекоти падането ми. Въпреки всичко вече беше късно.

Копието на Калона прониза Старк в гърдите. То премина през тялото му и куките в края на острието се захванаха за

Гръдния му кош и го хвърлиха назад с такава мощ, че той бе забоден в далечната стена на арената със страшна сила.

Приземих се на земята и се затичах към Старк. Погледите ни се срещнаха. Той беше още жив!

“ Не умирай! Не умирай! Мога да го оправя, не може да няма начин.

Колкото и да бе невероятно, той се засмя:

- Точно така. Моята кралица няма да допусне нищо да я пръсне отново. Вземай дълга си и да се връщаме вкъщи.

Старк затвори очи и е усмивка на уста тялото му потрепна. Кървави балончета излязоха от раната на гърдите му и изведнъж тялото му застина неподвижно. Моят воин беше мъртъв.

Този път, макар отново да видях смъртта на някого, когото обичам, не се поддадох на ужаса и болката. Този път държах духа плътно до себе си, вместо да го хвърлям в атака. Извличах сила от него и се оставих да ме водят инстинктите, а не болката, вината и отчаянието.

Калона поклати глава:

- Искаше ми се това да бе свършило по друг начин. Ако ме беше послушала, ако ме беше приела, нямаше да се стигне дотук.

- Радвам се да чуя, че си съгласен е мен, защото това ще свърши по друг начин - казах.

Преди да тръгна към него, взех меча на Старк. Беше по-тежък, отколкото очаквах, но все още бе топъл от ръката на Старк и тази топлина ми даде сили да го вдигна.

Усмивката на Калона беше почти мила:

- Няма да се бия с теб. Това е подаръкът ми към теб, Зоуи. Сбогом. Ще ми липсваш и често ще мисля за теб.

Той разпери огромните си криле.

- Въздух, не му давай да отлети.

Напълно разперените му криле бяха лесни за улавяне и един мощен поток от въздух го притисна към стената на арената в зловещо отражение на последната поза на Старк.

Доближих се до него и без колебание забих меча на Старк в гърдите му.

- Това е за Старк. Знам, че няма да умреш, но си струва да го направя казах аз. - Знам, че гой би го оценил.

Очите на Калона блеснаха застрашително:

Не можеш да ме държиш тук вечно. А когато най-после ме освободиш, ще те накарам да си платиш.

- О, я да видим. Както каза Старк, грешиш. Отново. Тук правилата са малко по-различни и вероятно бих могла да те задържа завинаги, стига да исках да се превърна в Лудата отмъстителка. Само че веднъж вече играх ролята на луда и не ми се занимава с това повече. А и искам да се прибирам. Така че ето какво ще направиш: ще ми платиш дълга си за убийството на моя консорт Хийт Лък, като ми върнеш обратно Старк. После двамата с него се прибираме вкъщи. И не ми пука ти къде ще ходиш.

Ти си луда. Не мога да възкресявам мъртвите.

- В този случай мисля, че можеш. Тялото на Старк е на сигурно място на земята, заедно е моето. Сега сме в Отвъдното, но тук са само душите ни. Ти си безсмъртен, което значи, че можеш да вземеш частица от безсмъртния си дух и да го споделиш с моя бранител. И да го ми го върнеш обратно. Веднага. Защото ми дължиш отплата. Разбра ли? Изисквам да изплатиш дълга си, а времето за плащане току-що настъпи.

- Не притежаваш силата, с която да ме заставиш - каза Калона.

Тя не, но аз да.

Безплътните думи се понесоха около нас. Разпознах гласа на Никс и се огледах с очакване да я видя. Калона се взираше през рамото ми с изражение, което напълно промени лицето му. Отне ми известно време да го разгадая. Гледал ме е със страст, със собственическо чувство и дори с нещо, което той наричаше любов. Но това не беше вярно. Никога не ме е обичал. Калона обичаше Никс.

Проследих погледа му и се обърнах, за да видя богинята, застанала до тялото на Старк. Беше положила ръка на главата му.

- Никс! - Гласът на безсмъртния звучеше отчаяно, но и изненадващо младежки. - Богиньо моя!

Никс вдигна очи от тялото на Старк, но не погледна Калона. Вместо него се взря в мен и цялото ми същество се изпълни с радост.

- Добра среща, Зоуи.

Усмихнах се доволно и сведох глава.

-Добра среща, Никс.

- Справи се добре, дъще моя. Накара ме отново да се гордея с теб,

- Отне ми твърде много време. Съжалявам за това.

Погледът й беше изключително мил:

- Както винаги, трябва да искаш прошка от себе си, не от мен.

- Ами аз? - простена Калона. - Ще ми простиш ли някога?

Богинята най-после го погледна. Очите й бяха тъжни, но устните й бяха стиснати в мрачно изражение, а думите й прозвучаха безчувствено:

Ако някога си заслужиш прошката, тогава може да ме помолиш за нея. Не и преди това.

Никс вдигна ръка от главата на Старк и насочи пръст към Калона. Мечът изчезна от гърдите му и той падна на земята.

- Ще платиш на моята дъщеря дълга си, а после ще се завърнеш към реалния свят и обстоятелствата, които те очакват там, И знай, че и на душата, както и на тялото ти, вече е забранено да пристъпват моите владения.

Без повече да го поглежда, Никс му обърна гръб. Тя се наведе и целуна устните на Старк, а после въздухът около нея проблесна и тя изчезна.

Калона се изправи на крака и аз отстъпих назад, като вдигнах ръце и се приготвих да използвам вятъра, за да се боря с него. Погледите ни се срещнаха и видях, че той плаче.

- Ще направя това. което тя ми заповяда. С изключение на един-единствен път, винаги съм й се подчинявал - каза той.

Калона се доближи до тялото на Старк и аз го последвах.

Вдъхвам ти живот от моя дъх. Живей с него и приеми малка частица от моето безсмъртие, с което си плащам за човешкия живот, който отнех. ^

И после, за моя огромна изненада, Калона повтори действието на Никс и целуна Старк.

Тялото му потрепна. Той вдиша и издиша трудно.

Преди да успея да го спра, Калона сложи ръка на рамото му и издърпа копието от гърдите му.

Старк се загърчи в агония и падна на земята.

- Ах ти, гадняр такъв! - Изтичах към Старк и сложих главата му в скута си. Той дишаше тежко, но все пак дишаше. Вдигнах поглед към Калона. Не се учудвам, че тя отказа да ти прости. Ти си жесток и безсърдечен. И въобще си абсолютно сбъркан.

Когато се върнеш в реалния свят, стой далеч от мен. Там Никс няма да може да дотича да те спасява.

- Колкото по-далече съм от теб, толкова по-добре.

Калона разпери криле, но преди да полети, нишки от

Мрак, лепкави и остри, се процедиха от черните стени на арената и катраненочерния прахоляк под краката ни. Докато все още гледаше към мен, те оплетоха тялото му и прерязаха плътта му. Малко по малко покриха цялото му тяло, докато не остана нищо, освен кръв, мрак и кехлибарени очи. Тогава нишките на мрака стигнаха до очите му и се гмурнаха в тях. Аз изкрещях от ужас, щом те откъснаха от него нещо, което бе толкова ослепително светло, че трябваше да затворя очите си пред неговата яркост. Когато ги отворих отново, тялото на Калона беше изчезнало заедно с арената, а аз и Старк седяхме насред гората.