— Дойдох да докладвам… — измънка шамбеланът, свел очи.

— Претърсете го! — кресна Императорът.

Блейк нададе уплашен вик, докато четирима пазачи — двама от Вътрешна сигурност и двама от неговите хора — го свалиха на земята и безцеремонно се заеха да го претърсват. Те приключиха обиска с щателно сканиране, за да са сигурни, че в тялото му не са имплантирани опасни устройства.

Когато обявиха, че е чист, Блейк се изправи разтреперан.

— Съжалявам, Ваше Величество — проплака той, — ако появата ми ви е причинила безпокойство.

— Млъквай, Блейк! — сряза го Императорът. — Заповедите ми бяха изрични. Никой да не ме доближава, без да е съобщено предварително за него.

— Но аз си мислех…

— Дал ли съм ти разрешение да говориш?

— Не, Ваше Величество.

— Ето това ти е проблемът, Блейк. Опитваш се да имитираш мисловен процес, вместо да изпълняваш заповеди.

Императорът се обърна леко настрани, така че да държи едновременно Блейк и коридора в полезрението си.

— Е, добре — рече той. — След като си вече тук, кажи каквото имаш да казваш.

— Става въпрос само за Пойндекс, Ваше Величество.

— Само за Пойндекс? Изчезнал е шефът на моя отдел за сигурност и ти наричаш това „само“? Какви тъпанари сте всички! Добре. Говори. Уморих се да стърча като мишена в собствения си коридор.

— Да, сир. Дойдох да докладвам, че току-що приключих с предварителното разследване и… — Блейк видя, че Императорът е на път да избухне отново и гласът му изтъня. — Аз… Никой от хората не го е виждал от известно време, сир. Проверих щателно всяка стая. Лично надзиравах разпита на хората от охраната.

— Теб кой те разпита?

Отново втрещеният поглед.

— Ами… мен ли, сир? Никой, Ваше Величество.

Императорът даде знак на двама от пазачите. След изчезването на Пойндекс бе наредил на хората да се движат по двойки, за да може тези от Вътрешна сигурност да следят имперските гвардейци и обратно.

— Отведете го долу за разпит. Не го жалете. Искам да съм сигурен, че с Пойндекс не са замислили нещо заедно.

Блейк изпищя уплашено.

— Но, Ваше Величество! Неведнъж съм доказвал лоялността си…

Една тежка ръка го зашлеви през лицето, после го отведоха.

Императорът се обърна към вратата. Опря око в ретиновия четец и докосна с палец бравата. После въведе известния само на него код. Вратата се отвори. Той се огледа, за да се увери, че няма никаква заплаха, извади пистолета и пристъпи вътре.

Вратата се плъзна зад него. Императорът остана сам. Първо провери внимателно новите сензори, които бе инсталирал. Всичко изглеждаше наред. Едва сега си позволи да се поотпусне. Никой не бе прониквал в канцеларията по време на неговото отсъствие. Прибра пистолета.

Застана при бюрото и извади бутилка скоч. Наля си чаша, но преди да отпие, измъкна от джоба си продълговат прибор и пъхна предния му край в уискито. Лампичката в горния край светна в зелено.

Напитката не беше отровна.

Той я изпи на един дъх и се тръшна в креслото. Взе от чекмеджето малка спринцовка и забоде иглата в ръката си. Усети съвсем леко убождане, после сърцето му внезапно се разтуптя. Жилите му се изпълниха с пулсираща енергия.

Ръката му неволно се пресегна към бутилката. Той се намръщи, но сетне на устните му затрептя усмивка. Пак тази параноя. Трябва да внимава да не се поддаде на истерията. Да запази трезв ум и здрав разсъдък и да не прекалява с лекарствата.

От друга страна, както казвали някога хората, дори параноиците имат врагове.

Вечният император се облегна назад и потъна в размисли.

Току-що се бе върнал от обиколка на килиите, където се провеждаха разпити. Устните му се сгърчиха от отвращение при спомена за миризмата на кръв, страх, повръщано и екскременти. Само неистовите писъци успяха да му осигурят известно чувство за успокоение и задоволство. Не че харесваше подобни неща. В края на краищата това също щеше да е симптом на безумие.

Задоволството идваше от увереността, че все пак се предприемат някакви действия, за да се разкрие загадката с изчезването на Пойндекс. Той не пропусна да отбележи пред водещите разпитите, че ще е добре да бъде разкрита цялата конспиративна схема.

Вече имаше доста признания, някои от тях дори можеха да се окажат верни.

Пуснаха му записи с брътвежите на Басийкър. Тя призна, че не вярва в божествения произход на Императора. Съобщи също така, че е действала, подтиквана от алчност. И че е била вербувана от Пойндекс. Работила под негово пряко ръководство.

Едно признание, в което бе готов да повярва. Скоро ще разкрие цялата игра на Пойндекс.

Съмняваше се, че Блейк е бил замесен, но не искаше да пропусне нито една възможност. Разбира се, след като приключат с разпитите, шамбеланът няма да може да изпълнява никаква функция. Ще трябва да си намери нов шамбелан. Какво пък, това бе цена, която можеше да заплати.

Той допи чашата. Избута шишето встрани. Щеше да почака малко, преди да си налее ново.

Трябваше да разгледа тази криза в перспектива.

Изчезването на Пойндекс можеше да бъде обяснено по няколко начина:

1. Мъртъв е. Убит от враговете.

2. Бил е отвлечен.

В този случай навярно е бил измъчван и е казал всичко пред агента или агентите, пратени от бунтовниците. Което означаваше, че най-съкровените тайни на Императора може да са били разкрити. В буквалния смисъл, имайки предвид, че Пойндекс бе човекът, надзиравал извличането на бомбата от корема на Императора. И тази малка тайна може евентуално да ги отведе в Сектор Алва.

3. Пойндекс внезапно е решил да премине на другата страна.

4. От известно време Пойндекс е в заговор с враговете на Императора и е избягал, страхувайки се от предателство или разкритие.

5. Ако номера три и четири са верни, най-вероятно Пойндекс има съмишленици в самия Аръндел.

На Вътрешна сигурност също не може да се има пълно доверие. И тъй като Пойндекс бе пуснал пипала в толкова много области, на нито един от клоновете на Вътрешна сигурност също. Но най-неприятното заключение беше следното:

6. Аръндел, най-безопасната крепост в Империята, е компрометирана.

От това заключение изхождаше и друго, което накара сърцето му да се свие.

7. Една от тайните му квартири е била разкрита. Имението Шахряр.

Докладът за инцидента тъкмо бе пристигнал. Вражеският агент несъмнено е бил изключителен професионалист. Един от малкото случаи, в които някой бе прониквал в негово скривалище, бил той крадец или друг. Агентът е бил достатъчно добър, за да се измъкне невредим, след като е унищожил охраната.

Но според доклада жената, проникнала в имението, не се бе добрала до никаква важна информация.

Чакай! Ами паролата, с която бе опитала да проникне в компютъра?

Рашид!

Откъде е научила това име? Тайната личност на Императора?

Пойндекс?

Възможно. Но само ако тайно се е присъединил към врага. Освен това как би могъл да го узнае?

Не. Малко вероятно. Също както бе малко вероятно Пойндекс да е предател от доста време. Къртица. Нищо в характера му не го подсказваше. От известно време той играеше своя игра за власт, но Императорът мислеше, че целта й е само Пойндекс да бъде вторият човек след него.

Възможно ли бе бунтовниците да са подсилили амбициите му?

Никакъв шанс, помисли си Императорът. Пойндекс беше по-скоро от хората, които биха прибрали парите, вместо да разчитат на обещания.

Имаше още нещо, което говореше срещу възможността Пойндекс да е станал предател: планът за унищожаване на планети, който Императорът бе наредил да бъде осъществен. Сто и осемнайсет планети и всички техни обитатели бяха обречени на гибел.

Ако Пойндекс беше в съюз с бунтовниците, тези планети щяха да са предупредени и охраната им приведена в максимална бойна готовност.

Но разузнаването нямаше такива данни. Всички предавания и трафикът към и от тези планети бяха напълно нормални.

Добре.

Значи Пойндекс не е предател.