Тя забеляза, че адмирал Андърс я поглежда крадешком. Очевидно бе обезпокоен от присъствието й. Чудесно! Дари го с най-ехидната си усмивка. Андърс се престори, че не я забелязва, и насочи вниманието си към говорителя.

— … най-голямото затруднение — казваше той — се оказаха многобройните въоръжени сили под командването на няколко враждебно настроени раси. В началото бяха предприети дипломатически усилия за установяване на връзка с противниците на доктор Искра. Същевременно пратихме с максимална бързина подкрепления, които да помогнат на доктор Искра да опази застрашения мир. Тези сили бяха командвани от един от най-способните и верни офицери на Императора — адмирал Мейсън…

В главата на Ранет зазвъня аларма. Защо бе необходимо точно сега да четкат Мейсън? А и това странно минало време: „бяха командвани…“ После всичко си дойде на мястото. Офицерът бе пропуснал да спомене името на човека, ръководещ дипломатическата мисия. Пълномощен посланик Стен. Тя знаеше, че Стен е един от най-верните сподвижници на Императора. Бедният нещастник. Според нея имаше само две възможности — или го бяха използвали за изкупителна жертва, или е бил екзекутиран.

— … въпреки безбройните трудности — говореше офицерът — със задоволство ви съобщаваме, че ситуацията на Алтай се стабилизира. Редът бе възстановен. Съвсем скоро ще ви бъде разрешено да пътувате до звездния куп.

„Съвсем скоро“ бе доста разтегливо понятие.

— С което приключваме с общото описание на обстановката — обяви офицерът. — Благодаря ви за вниманието, благородни същества. А сега адмирал Андърс ще ни запознае с последните новини от района. Ако обичате, посрещнете го с добре дошъл.

Чуха се разпокъсани ръкопляскания и адмирал Андърс зае мястото си. Ранет се озърна. Повечето аплодисменти идваха откъм секцията на звездните репортери. Хора или извънземни, те всички й изглеждаха еднакви — богати, доброжелателни, самодоволни.

— Това е печален момент за мен, благородни същества — поде Андърс. — С болка в сърцето трябва да ви съобщя, че един от нашите най-верни офицери предаде това, в което вярваме… аз и стотиците хиляди служещи на имперските сили.

Ранет се наведе напред. Започваше се.

— Преди броени часове адмирал Мейсън се е натъкнал на заговор срещу Негово Величество Вечния император.

Сред публиката се разнесе шепот. Андърс вдигна ръка за тишина. И я получи.

— Опитът за преврат — използвайки суматохата в Алтайския куп като димна завеса — е бил разкрит минути след началото. Адмирал Мейсън се е изправил срещу предателите и докато им нанасял съкрушителен удар… е изгубил живота си. Както и всички служещи на борда на неговия кораб.

Ропотът прерасна в глъчка. Репортерите наскачаха, но Ранет не помръдна от стола. Беше се втренчила в Андърс и забеляза, че лявата му буза потрепва. Лъжеше като стар търгаш.

Андърс отново даде знак да запазят тишина.

— Превратът е бил замислен от човек, когото смятахме за верен поданик и който е таял в себе си желанието да убие нашия Император и отново да хвърли Империята в хаос. Пълномощен посланик Стен! Човекът, на когото Императорът толкова вярваше. С радост мога да ви съобщя, че макар този престъпник да е още жив, флотът му беше разрушен, или разпръснат. В този момент останките са преследвани навсякъде и унищожавани. — Едва сега Андърс позволи да го отрупат с въпроси.

— Адмирале, някакви сведения за местонахождението на предателя? — попита една от самодоволните медийни звезди.

— Не и такива, които бих могъл да ви съобщя — отвърна Андърс. — Но бъдете спокойни, Стен и неговото вярно оръдие Алекс Килгър могат да избягат, но не и да се скрият.

— Имало ли е участие на бунтовници от Алтай? — дойде следващият въпрос.

— Отново ще се въздържа от отговор, заради сигурността на Империята. Мога да кажа обаче, че Стен е имал директна връзка със споменатите бунтовници.

— Съществува ли опасност от разпространение на конспирацията?

— Не мога да го отрека категорично. Но съм сигурен, че опасността е локализирана. Вътрешна сигурност ще се погрижи да залови бунтовниците.

„Време е за лов на вещици“ — помисли си Ранет.

— Какви са общите загуби на адмирал Мейсън?

— Съжалявам… отново въпрос, касаещ сигурността. Ще разкрия само, че при атаката на страхливците са загинали всички на борда на флагманския кораб.

— Каква част от силите на Стен са избити или пленени?

Андърс повдигна рамене.

— Ще трябва да се повторя… заради сигурността на Империята и тъй нататък. Обещавам в най-скоро време да получите изчерпателни отговори на тези и всички други въпроси.

Ранет реши, че моментът е настъпил. Обиграният й глас с лекота надвика останалите.

— Адмирал Андърс! Адмирал Андърс!

Андърс нямаше как да я игнорира. Въздъхна и й даде знак да продължи!

— С какви доказателства разполагате срещу така наречените конспиратори?

Той смръщи вежди.

— Доказателства? Нали ви казах… имало е опит за преврат. Ранет, зная, че е раничко, но ми се щеше да обръщате повече внимание на това, което се говори.

— Чух ви добре, адмирале — озъби се тя. — Но предполагам… ако този Стен бъде заловен…

— Когато, Ранет! Когато!

— Вие го казахте, адмирале. Вие — не аз. Ако — когато — Стен и неговото приятелче Алекс Килгър бъдат заловени… какви доказателства ще извадите срещу тях? За процеса, имам предвид. Например разполагате ли със записи от разговори? Кореспонденция между предполагаемите конспиратори? Свидетели на срещите им с известни врагове на Империята? Ей такива неща.

— По дяволите — изпусна се Андърс. — Те атакуваха и разрушиха кораба на адмирал Мейсън. Какви доказателства повече са ви нужни?

Ранет не бе готова да се предаде тъй лесно.

— Един честен обвинител би поискал нещо повече от думата ви, адмирале. Давате си сметка за това, нали? Покажете ни записи от атаката. Разпечатки на разговори между командни центрове. Дайте някакви доказателства.

— Отново ще трябва да се извиня с въпросите на сигурността. Но с течение на времето ще ви бъдат предоставени.

— Изчерпателно и подробно.

— Доколкото ни е по силите — отвърна Андърс.

В този момент Ранет осъзна, че никой няма намерение да залавя Стен. Във всеки случай не и жив.

Адмиралът прикри усмивката си и понечи да се оттегли.

— Още един въпрос, адмирале… ако обичате.

Андърс едва потисна стенанието.

— Ваш съм, Ранет. Но само един.

— Инцидентът с посланика не говори ли за сериозни слабости в дипломатическия корпус?

Андърс бе стъписан.

— Не разбирам. Това е изолиран случай. Сам човек, действащ с ограничена група умопобъркани сподвижници. Нищо повече.

— Тогава какво ще кажете за Йън Махони?

Андърс почервеня.

— Едното няма нищо общо с другото — изръмжа той.

— Така ли? Йън Махони не беше ли назначен също на Алтай? Дори, ако не се лъжа, преди време е бил началник на посланик Стен? Не беше ли екзекутиран съвсем наскоро? И освен това обявен — с много шум — за предател? И също като Стен, не беше ли прекарал живота си в служба на Императора? Хайде, адмирале. Или трябва да съберем две и две, или става въпрос за случайно съвпадение, говорещо за сериозни несъгласия с политиката, водена от Императора. Честни и лоялни същества, отдали живота си да се сражават за Императора, не се превръщат току-тъй в предатели. Освен ако нещо наистина не се е объркало.

— Вече пишем уводната статия ли, Ранет? — тросна се Андърс.

— Не, адмирале. Просто задавам въпроси. Това ми е работата. Вашата е да им отговаряте.

— Няма да търпя подобни забележки — навъси се Андърс и се обърна към останалите новинари. — И… искам да ви предупредя… Въпросите, които вашата колежка засегна току-що, са забранена тема, поне докато не бъде отменено кризисното положение. И нека тя и всички вие да се придържате към установените от мен правила. Ясен ли съм?

В залата внезапно се възцари тишина. Никой не поглеждаше към Ранет. Твърде разгневена, за да се съобразява с адмирала, тя отвори уста, за да изстреля следващия въпрос.