„Гласът“ започваше да звучи индивидуално и вече дори използваше първо лице единствено число. Сигурен знак, че останалите бяха малко. Въпреки това Тор почерпи известни сили от подкрепата. Все още имаше известно време преди пристигането на члена на екипажа.

— Да приемам ли, че все още има включени любители на цепелините?

— Съвсем малко. Само фанатиците.

— Добре, тогава да използваме експертизата на фанатиците. Помислете за изтичането, което обсъждахме преди малко. Приехме, че цепелинът произвежда водород, за да компенсира загубата му. Съгласна съм, това изглежда доста безобидно. Някой от учените аматьори успя ли да анализира въздуха по маршрута на „Дух“?

Последва пауза.

— Да, неколцина предоставиха резултатите си. Не откриват опасни количества водород в района на кораба, нито по дирята му. Изтеклият газ явно се разсейва бързо…

— Моля, разяснете. Не откриват опасни количества? Възможно ли е да не са открили никакви признаци на изтичане на водород?

Този път паузата се проточи няколко секунди повече. Внезапно броят на членовете престана да намалява. В периферната част на очилата си Тор видя, че числото отново пълзи нагоре, макар и бавно.

— Я, това е интересно — отбеляза консенсусният глас в ухото й. — Някои от аматьорите вече се присъединиха към нас. Твърдят, че не са забелязали изтичане. Няма никакъв допълнителен водород по пътя на цепелина. Откъде разбрахте?

— Не съм. Наречете го просто интуиция.

— Но при скоростта, с която корабът компенсира водорода…

— Трябва да има някакво изтичане, да — довърши мисълта Тор. — Само че не в товарното отделение или в коридорите. Щяхме да го засечем. Липсващият водород обаче все трябва да отиде някъде.

Намръщи се. Видя някаква движеща се сянка зад гората от високи цилиндрични клетки. Някой идваше. Човек от екипажа, който да я върне любезно, но твърдо и настоятелно на мястото й. Фигурата непрекъснато менеше формата си от кривината на прозрачните полимерни тръби, леко розови от водорода и зеленикави от хелия.

Тор примигна. Устата й изведнъж пресъхна дотолкова, че не можеше да говори на глас, а само субвокално.

— Добре… в такъв случай… помолете аматьорите да направят спектрален анализ по трасето на цепелина. Само че този път… да търсят хелий.

Пред очите й се разрази буря от данни от инструментите на учените аматьори, контролирани чрез компютри от задни дворове и обсерватории по покривите из цялата страна. Много от тях можеха да се насочат бързо към всеки участък от небето: днес любителите разполагаха с оборудване, за което предишните поколения първокласни специалисти не биха могли и да мечтаят. Появиха се пунктирани линии. Всяка посочваше ъгъла на наблюдение на някой доморасъл астроном, еколог или метеоролог, насочващ ръчно изработен или сглобен инструмент към величественото, подобно на пура тяло на „Духът на Хула Виста“…

… който беше преминал над Арлингтън и Пентагон Сити по последния завой към пристанището за цепелини, обслужващо Вашингтон.

— Да, Тор. Има хелий.

— При това доста.

— Дирята продължава най-малко сто километра зад цепелина. Останал е незабелязан, тъй като хелият е инертен и абсолютно безопасен. На никого не му е хрумнало да се оглежда за него.

Гласът беше недоволен. И с много по-малко индивидуалност. При внезапно скочилия брой членове резултатите и резюметата сигурно се сипеха като порой.

— Подозренията ви изглеждат основателни.

— Екстраполирането на загубата на хелий назад във времето показва, че повече от половината хелий трябва вече да е изтекъл…

— … и е бил заместен от друг газ в зелените клетки — довърши Тор и кимна. — Мисля, че открихме липсващия водород.

За да подчертае думите си, посегна към една от близките зелени клетки. „Безопасните“, които трябваше да защитят живота и собствеността и да направят катастрофата невъзможна.

Вече всичко намираше обяснение. Умните полимери можеха да се програмират до ниво пропускателна способност: именно тази технология беше понижила драстично цената на обезсоляване на морската вода и бе довела до Водните войни. Но всяка технология може да се използва по множество начини. Ако си достатъчно умен и хитър, можеш да включиш инструкция, която при докосване на две газови клетки да нареди на едната да прехвърли съдържанието си в другата. Да създаде верига. Да изхвърли хелия във въздуха. Да прехвърля газ от водородните клетки в съседните с хелий и да запази налягането, без никой да забележи. След това да задейства автоматичните системи за разлагане на водата и за „попълване“ на водорода в основните клетки. Така компанията би решила, че причината е в слабо изтичане. И процедурата продължаваше…

… докато в зелените клетки не се натрупа достатъчно водород, за да превърне цепелина в летяща бомба.

— Процесът вече би трябвало да е почти завършил — каза тя. Взираше се напред към огромното пристанище, където вече се виждаха десетки дирижабли, някои многократно по-големи от пътническия лайнер. Летящи кранове вдигаха товарни контейнери от доковете на Потомак и ги товареха в цепелините за пътуването им през континента. Измамно грациозен, завладяващ танц, който задвижваше икономиката на страната.

Пътническият терминал — приличаше на джудже в сравнение с гигантите наоколо — сякаш примамваше с обещание за безопасност.

Индикаторите показваха, че до края на полета остават десет минути.

— Пуснахме спешен сигнал, Тор — увери я гласът в ухото й. — По всички канали. До всяка агенция.

Бърза справка показа, че груповият ум наистина прави всичко по силите си. Крещеше на всички официални служби, от Министерството на отбраната до Вътрешна сигурност. Отделни членове се обръщаха към приятели и познати, броят на участващите в тълпата достигна петцифрено число и продължи да расте. С това темпо професионалистите със сигурност щяха да им обърнат внимание. Всеки момент.

— Твърде бавно — рече тя, гледаше числата със свито сърце. Всяка секунда в опити да се предизвика реакцията на Кастата на закрилниците уведомяваше авторите на този заговор, че нещата се размирисват. Че планът им е разкрит. И че трябва да ускорят операцията.

Мислите й се насочиха към заговорниците.

— Какво ли се надяват да постигнат?

— Мислим по въпроса, Тор. Избраното време предполага, че целта им е да осуетят конференцията за Артефакта. Делегатите в Изследователския център на Военноморските сили в момента са на коктейл на брега и имат чудесен изход към пристанището за цепелини от другата страна на реката. Разбира се, има вероятност извършителите да искат не само да се изфукат, но и да убият триста пътници. Проверяваме дали някой не е бърникал във влекача. Възможно е да се опитат да го отклонят от курса и да го сблъскат с някой голям товарен цепелин преди детонацията. Подобна експлозия може да разтърси Капитолия и да затвори пристанището за месеци.

Това бе един от проблемите на умната тълпа. Плюсовете, които се получаваха от умножения разум, я правеха и безстрастна. Безчувствена. Отделните членове със сигурност изпитваха мъка и загриженост за Тор. Тя можеше дори да прочете съобщенията им, ако имаше време за подобни неща.

Прагматичната помощ обаче беше за предпочитане. Тор остана на нивото на груповия ум.

— Един (анонимен) член (провокатор?) предложи шантав план, според който на пристанището цепелинът ще бъде уловен от летящ кран. След това кранът ще запрати „Дух“ през реката, за да експлодира точно върху изследователския център! На теория е възможно да изпепели…

— Достатъчно! — намеси се Тор. Беше минала почти минута от откриването на опасността и подаването на сигнала. До този момент никой не беше предложил практично решение. — Не забравяйте, че съм на цепелина. Трябва да направим нещо.

— Да — незабавно отвърна гласът, без обичайното колебание. — Има достатъчно основания да се поиска полицейска намеса. Особено предвид рейтинга ви. Можем да действаме, като вие изпълнявате главната роля. Ето ги и работните предложения: