Но тази кауза можеше да създаде неприятности! По-ранните опити за „ъплифт“ на животни с генни модификации и прекрояване на яйчници бяха довели до непостоянни и нещастни резултати. Като кучетата на Хелмски, създадени да „подобрят кучешкия вид повече, отколкото през последните шест хиляди години“. Обаче шпаньол, който може да играе криво-ляво шах, но за сметка на това губи способността си да ходи по нужда на определено място, не впечатляваше особено Лейси. Засега.

Или онези изхвърлени изкуствени създания, които бяха напълнили задните улички на Токио и отчаяно се правеха на мили и вършеха номера, за да оцелеят, след като бяха омръзнали на собствениците си. Работата върху шимпанзета беше спряна от активисти на Хестънската лига. И никой не знаеше къде изчезна Баската химера и дали детето с неандерталски гени още е живо.

Начинанието на Хакер можеше да скандализира още повече хора — като романтиците, които смятаха, че китоподобните „вече са разумни“ и не се нуждаят от нищо човешко. Природозащитници и религиозни фундаменталисти можеха отново да обединят сили и да попречат на експериментите с висши животни. Хакер обаче щеше да е в стихията си в такъв случай. Това беше и нейният начин — да използва пари не за безделие и показване на статус, а за да продължи напред. В търсене на хоризонта.

„Само че — отбеляза си тя, — когато моите извънземни най-сетне се появиха, те се оказаха по-шантави, отколкото предполагах. Чувствам се като куче, което все гони коли и най-сетне е уловило една.

И сега какво ще правим с нея?“

Нещото. Мнозина гледаха на Хаванския артефакт по този начин… не като на кораб или съд с екипаж, а като на една машина-същество. О, отделните „пътници“ бяха разнообразни, с разкази за деветдесет фантастични изгубени свята и цивилизации. Но все пак по-трезвите хора се бяха съсредоточили върху единствената цел на сондата.

И тъй, след изпълнена със сълзи и радостна среща с блудния син на откриването на новия институт на Хакер в Пуерто Рико, Лейси се втурна обратно към Контактния център, загърбвайки обажданията и маскираните заплахи на другите аристократи заради една по-интересна компания — колегите от кастата на учените глави.

— Артефактът не е толкова верижно писмо, колкото вирус — заяви професор Анри Серван-Шрайбер.

— Какво искате да кажете?

— Верижното писмо се разпространява, като убеждава получателя да разпрати повече копия на други хора. То обаче е ограничено и задоволимо. Дори да се вържете на рекламата, правите само няколко копия. Това не е достатъчно, за да си причините сериозна вреда.

— Разбирам — каза Лейси. — А когато един вирус нападне клетка, той открадва всичките й ресурси, за да изработи безброй копия на себе си, като дори може да изложи на риск живота на гостоприемника, след което принуждава организма да пръсне тези копия към още потенциални гостоприемници. Също като болния от грип, който заразява други с кашлицата си.

— С тази разлика — каза киберпсихологът от „Капек Роботикс“, — че в случая вирусът нашественик е физически пасивен кристал, който не прави нищо, а взаимодейства единствено чрез информация. И гостоприемникът е човешката цивилизация.

Лейси поклати глава.

— Това сравнение със сигурност ще си спечели поддръжници.

Анри изглеждаше неподатлив на сарказъм.

— Мадам Доналдсън-Сандър, паралелът изглежда подходящ, макар и да не е съвършен. Вместо да вкарва нови генетични инструкции, този вид самовъзпроизвеждаща се машина използва убеждаването. Примамливостта на приключението. Съблазънта на личното безсмъртие. Изкушението на новите технологии… и всичко това подсилено със заплаха от предстоящо измиране на вида ни. Всички тези елементи изглеждат ефективни егоистични меми.

— И явно вече са били ефективни — намеси се Рам Нкрума, специалист по биоинформатика от Гана. — Почти сто органични вида са били уговорени да участват в начинанието, като добавят своите подробности. И усъвършенстват посланието.

— Имате предвид, че по-ранните копия на този… космически вирус… са успели да накарат всички тези раси да изкихат още кристални пратеници навън, в космоса.

Лейси посочи дебелото стъкло, отделящо тяхната съвещателна група от контактната комисия. Джералд Ливингстън и другите от екипа се бяха събрали в един ъгъл и спореха. На известно разстояние от тях по вътрешната повърхност на овоида вървяха някакви схеми и чертежи, а техници записваха купища и купища документи и анимации. Уроци, целящи да научат човечеството как да създаде още кристални пратеници.

— Но нима тези неща нямат една черта, която ги отличава решително от вирусите?

— Каква черта имате предвид, мадам?

— Те са технологично развити! Преди милиони години някой е проектирал и построил първите кристали. Защо?

— Може би защото са умирали — предположи етнологът от Малта Мерседес Луаграха. — Не сте ли ужасно цинични всички вие? Замисляли ли сте се върху възможността тези посетители да казват истината?

— Така е — обади се събирателният образ на групата. Аватарът Хермес все още беше златокосо божество, само че този път беше смекчил дразнещите черти на древногръцкия бог и носеше делови костюм и очила. Продължаваше да преравя Мрежата и да събира най-заслужаващите вниманието мнения, допринасяйки с труда си почти като пълноценен член на групата. — Вземете историята, разказана от извънземния образ на име Най-стария оцелял. Лошата новина, че всяка техническа цивилизация рухва. Много неща са в съответствие с думите му. Тези сонди може някога да са били изстреляни с добри намерения.

— Като?

— Като запазване на колкото се може повече от всяка цивилизация. В продължение на няколко поколения може да са тъпчели в сондите данни за всяко общество, най-големите постижения на изкуството и философията му… същите съкровища, които биха натъпкали и хората във времева или космическа капсула с надеждата да покажат на другите кои сме ние и какво представляваме. Част от съдържанието може дори да е било замислено да помага — методи или съвети, така че следващата раса да има по-добри шансове за оцеляване. Насоки към решаването на

Загадката на съществуването

Лейси примигна към силната илюзия, че Хермес е личност, а не програма, проектирана да изглежда като личност.

— А после? — подкани го Рам.

— С времето са се намесили други сили. Двигателите на отбора и възпроизвеждането са награждавали онези кристали, които са заменили алтруизма с влияние и ефективност.

Рам кимна.

— И това станало решаващо, когато се появило съревнование между различните верижни писма.

— Когато най-сетне се сдобием с други кристали за сравнение, очаквам те да предложат конкурентни идеи — каза Анри. — Вземете например качеството ефективност. Трябва ли да създаваме милион сложни пратеници… или милиарди опростени модели… или дори трилиони свръхмалки? Виждал съм предложения за междузвездни сонди с размерите на нокът! Трябва да има някаква размяна между количество и способност, за да се постигне баланс с размера, който видяхме. Въпреки това ще има огромен отборен натиск за намаляване на запазеното съдържание, за изхвърляне на голяма част исторически и културни материали, докато не стигнем до най-основна реклама. Призив към фундаменталните подбудители — суета, лично оцеляване, страх от измиране. Насочване на посланието към контролиращия елит на местното племе, който може да организира и осъществи построяването на фабрики и уреди за изстрелване.

Лейси беше едновременно очарована и отвратена.

— Значи желанието да са изцяло полезни ще бъде… отхвърлено.

Опита се да не се просълзи, докато си представяше по-стар тип сонда. Изследователите. Колко чудесно би било да открият някоя от тях, пълна с чисти съкровища. Може би предстоящите космически мисии щяха да попаднат на такава сонда.

Преглътна и добави: