Здравейте. Казвам се Хамиш Брукман и с това изявление признавам, че съм извършил престъпление.

Първо обаче ще спомена, че съм на 246-то място по популярност на планетата. За онези от вас, които все още не знаят кой съм, ето моята биография. Мнозина казват, че съм доста добър като автор на истории, съставител на сценарии, режисьор на филми и тъй нататък. Всъщност именно поради тези свои умения преди няколко години бях поканен да се включа в конспирация. В замисъл, в който навремето вярвах…

… и който сега смятам за чудовищен и погрешен.

Позволете в своя защита да кажа, че отначало заговорът не изглеждаше лош. Хората зад него изглеждаха искрени и твърдяха, че ще спасим света! Свят, разкъсван от политически, военни и етнически вражди, заплашващи с Армагедон по десетки начини. Свят със съсипана природа, изтощен и обезсилен от десет милиарда лакоми потребители. Свят, в който почтените традиции на миналото са превърнати в парцали и в който всеки ден чуваме новини за безочливи технологични „чудеса“, които могат да сложат край на всичко.

Дали заприличалите на леминги хора все още е възможно да се отклонят от тяхната гибел?

Концепцията, до която стигнахме, бе проста и се представя в научнофантастични драми още от времето на един класически епизод от великата поредица „До краен предел“ от 80-те години на миналия век.

Как да бъдат накарани хората и държавите да сложат край на кавгите и да се обединят в името на обща кауза? Ами естествено — като бъдат изправени срещу общ враг.

Достоверна външна заплаха би могла да провокира добрата воля и взаимопомощ, които хората винаги показват към съплеменниците си, когато се озовават срещу опасни противници. През цялата ни история различни лидери са използвали този метод, за да обединят подчинените си.

Но как може да се постигне това? Много идеи, които изглеждат елегантни в един филм например, се оказват невъзможни за осъществяване, особено от малка и тайна клика. Когато се свърза с мен, групата вече беше обмисляла дълго и сериозно този проблем. Те знаеха, че е по-добре да не се правят прекалено бомбастични опити като фалшифициране на „извънземен космически кораб“ или дори останки от катастрофирал такъв. Учените и умните глави бързо щяха да открият издайническите следи на земния произход във всяка сплав и част, до разпределението на изотопите.

Ами самите нашественици? Дори велики държави като Китай, Америка и Бразилия не са достатъчно напреднали, за да могат да изфабрикуват извънземно същество до ниво органи, метаболизъм и геном.

Но Групата имаше преимущество в една област. Има симулационни технологии, скътани от доста време — шантава холографска техника тук, метод за запазване на информация в кристали там, някой и друг номер на ИИ, заделени от умели работници и изобретатели в Холивуд, в системата на отбраната и в гейминдустрията. Взети поотделно, те не представляват кой знае какво. Но заедно! Е, представете си колко всеотдайни трябва да са били тези предвидливи идеалисти, за да запазят най-големите си открития в тайна, вместо да ги използват и да станат още по-богати! Взети заедно, тези техники според нас можеха да са достатъчни и комбинирането им би могло да изглежда впечатляващ резултат на високоразвита цивилизация, далеч изпреварила нашата.

И точно тук беше моята роля. Кой по-добре би могъл да опише историята? Сценария? Героите? Тяхното поведение и мотивите им? Нещата, които казват… за да заблудят света със симулирани извънземни?

Разбира се, вече всички знаете, че имам предвид Хаванския артефакт и неговите „извънземни пратеници“.

И да, с настоящето твърдя, свидетелствам и признавам — всичко това беше страхотно, но си остава номер!

Изчакайте за момент. Нека завърша. Разбирате ли, останаха спорове за това как да представим нашата симулация. Може би да скрием предавател на борда на някоя голяма сонда, изпратена от ЕСА, НАСА или „Сайноспейшъл“ — може би „Мафео Поло“ или „Вояджър 12“, запътили се към Уран или Нептун. Хитрата идея бе малкото ни паразитно устройство да се отдели от основния апарат, докато той прелита покрай Юпитер, за да използва гравитацията му за маневриране. Ако се извърши правилно точно в този момент, двата апарата ще продължат по съвсем различни пътища. (Тук можете да видите илюстрация на концепцията.)

Няколко години по-късно тайният предавател щеше да се завърти към Земята, да излъчи СЕТИ сигнал към планетата ни уж от някой далечен свят и да отправи заплаха, която да обедини човечеството! Планът бе хитроумен… но неприложим, както ми казаха. Космическите агенции и експертите им по астронавтика нямаше да останат излъгани дълго време. Щяха да проследят назад орбитите и да се сетят какво се е случило. Пък и поставянето на паразитен товар в научна междупланетна сонда е горе-долу толкова вероятно, колкото да убедите жена си да наеме три шведски „детегледачки“. Просто не може да се получи.

Затова моите другари по конспирация се спряха на варианта с Артефакта. Не беше нужно да го пращаме на пътешествие в дълбокия космос. Вместо това можехме да използваме всички онези скрити техники и да създадем прост блок от реактивен кристал, който може да се захранва само от слънчевата светлина. Да му бъдат качени подходящите програми за симулация… и просто да бъде изпратен в орбита около Земята! Така той можеше да бъде забелязан и уловен от някой космически боклукчия… в идеалния случай от някой отегчен изчерпан астронавт, който лесно може да бъде подлъган. Да пуснем един-два намека, да го уредим да работи в необходимия район… и готово!

На пръв поглед измамата ни проработи по-добре, отколкото предполагахме. И признавам, че се чувствах адски горд от резултата. Особено от моите извънземни! Те бяха едно от най-добрите ми произведения в цялата ми кариера.

О, разбира се, някои хора още от самото начало викнаха: „Измама!“ Ние обаче очаквахме това. Стига повечето хора да вярваха, че това са истински извънземни и че Първият контакт най-сетне е реалност, вниманието на целия свят щеше да бъде насочено към едно и също нещо по едно и също време…

И тогава нещата се объркаха. Започнах да виждам как замисълът излиза от релси. Нашите синтетични извънземни, симулирани в Артефакта, започнаха да се отклоняват от моя сценарий! Нещо повече, вместо да обедини света, този „Първи контакт“ имаше обратен ефект — раздели обществото и всичко тръгна да се разпада!

После се стигна до

Основното послание

. Историята с правенето на милиони копия беше достатъчно лоша. Но твърдението, че никой не оцелява?

Тогава осъзнах… че съм измамен. С цялата си наивност бях предложил услугите си и репутацията си на една конспирация. Конспирация, която беше общувала с мен чрез кодирани виртуални нива, никога лично. Онова, което ми изглеждаше като разсъдлива предпазна мярка, сега се оказа начин да ми попречат да открия другарите си по престъпление. Съратниците, които поради някаква причина бяха решили да променят посланието по начин, който никога не съм възнамерявал. От надежда към отчаяние.

Защо? Съвсем искрено ви казвам, че не зная! Когато писах сценария си, обмислях възможността зад външния идеализъм на Групата да се крият някакви други мотиви. Може би се показвах като пълен наивник и всичко това щеше да се окаже просто някаква реклама за нова интерактивна игра. О, наистина се оказах наивник, и то какъв. Но скритият замисъл беше по-дълбок и много по-злонамерен, отколкото бих могъл да си представя.

Времето ми изтича, така че ще оставя подробностите за по-нататък. Засега е достатъчно да се каже, че съм готов и дори изпълнен с желание да се реванширам за ролята си в това престъпление. Няма съмнение, че наруших закона… и опитах да създам фалшификат, с който да накарам света да се отърси от модерното си заболяване. Лекарство, което би могло да проработи, ако беше приготвено правилно.

Сега изглежда вероятно, че заради своята роля в целия номер — заради греха ми на горделивост с мисълта, че мога да „спася света“ — почти със сигурност ще прекарам остатъка от живота си в затвора, ако не и по-лошо. Но се чувствам пречистен, че признавам истината… и се изправям срещу заговор, който сега разпознавам като погрешен, дори подъл.

Към властите — уверявам ви, че ще сътруднича, ще кажа всичко и ще приема наказанието си с радост, според традициите на Ганди, Кинг, Солженицин и другите борци за истина.

Колкото до всички вас, моля да приемете искреното ми съжаление, че допринесох за това разстройване на живота ви. Живот, към който можем да се върнем, след като вече ние — човечеството — сме отново сами във вселената.