Ковач се вторачи в него, сякаш напрегнатият му поглед можеше да прозре под маскировката.

— Не раз… — гласът му заглъхна.

— Аз съм Лайдъл Купър, господин Ковач.

— Но ти си мъртъв — избъбри сърбинът, без да мисли.

— Е, човек с твоето минало би трябвало да знае, че никой не е напълно мъртъв, докато не открият трупа му. Бурята, която уж ме уби в онази сутрин, бе нищо в сравнение с предишни страшни урагани.

— Не разбирам.

Северънс заговори:

— Лайдъл положи основите на организацията с книгата си и изложи основните ни схващания.

— Но аз не съм организатор — намеси се Купър. — Том и дъщеря ми Хайди са много по-добри в това. Не обичам да говоря пред хора, да провеждам събрания или да се занимавам със скучни ежедневни подробности. Затова, когато движението нарасна, поех различна роля, тази на защитник. Действайки като нашия най-голям противник, получих възможността да наблюдавам всички, които се опитваха да ни навредят.

Ковач най-после успя да проговори.

— А всички онези хора, които настрои срещу нас?

— Те бездруго щяха да ни напуснат — спокойно отговори доктор Купър. — Това, което направих, бе да намаля критиките им към нас. Напуснаха паството, тъй да се каже, но повечето от тях не разкриха абсолютно нищо за нас.

— Ами онова, което се случи в Рим?

— Да, това беше рискована работа — призна Купър. — Нямахме представа, че бащата на Кайл Хенли има ресурсите да наеме екип по спасяването. Обадих се на Том веднага щом разбрах, че ще го доведат за сеанси в Рим, за да може да те предупреди. После му звъннах за името на хотела и номера на стаята, за да ти помогна да го прибереш обратно. Не бяхме сигурни колко знаеше момчето или какво бе споделило с баща си.

— Между другото как вървят нещата там? — попита Том Северънс.

Ковач сведе очи. Ужасно беше да признае провала си пред лидера, но да го сподели с великия доктор Купър, човека, чиято философия бе дала смисъл и цел на живота му, бе направо невъзможно.

— Зелимир?

— Той избяга, господин Северънс. Не знам как, но се е измъкнал от килията си и е стигнал догоре. Уби един монтьор и рани двама други.

— Още ли е на острова?

— Открадна един от моторите снощи. Бурята беше ужасна и видимостта бе само няколко метра. Групата по издирването откри мотора днес сутринта, когато започна отливът. Нямаше следа от трупа.

— Никой не е мъртъв докато не видиш трупа му — напомни му Лайдъл Купър.

— Господине, безкрайно ви се възхищавам и уважавам — отвърна сърбинът, — но е много по-вероятно онзи тип, Хенли, да е катастрофирал по време на бурята. Беше в изключително тежко състояние, когато избяга, и сериозно се съмнявам, че би могъл да оцелее нощ навън при тези климатични условия.

Не каза нищо за предавателя, който бе открил в крака на Макс, защото не искаше да посее семена на съмнение. Групата по издирването все още претърсваше частния остров на „Отговорните“. Ако намереха беглеца, щяха веднага да му съобщят. А той щеше да получи желаната информация и да убие Хенли, преди репутацията му да пострада още повече.

— Разбира се, ще продължим издирването — добави той.

— Разбира се — кимна Купър.

Ковач насочи вниманието си към него.

— Сър, разрешете да споделя с вас, че да работя за вас през последните няколко години, е изключителна привилегия. Учението ви промени живота ми по начин, който дори не знаех, че съществува. За мен ще е голяма чест, ако мога да се ръкувам с вас.

— Благодаря ти, Зелимир, но не мога. Въпреки младежкия си вид аз съм почти на осемдесет и три години. Когато все още се занимавах с генетични проучвания, разработих специално лекарство от ДНК-то си, за да мога да получа ново сърце, дробове, бъбреци и очи, а пластичната хирургия ме прави да изглеждам по-млад от годините си. Имам изкуствен таз, колена и гръбначни дискове. На строга диета съм, пия само от време на време и никога не съм пушил. Очаквам да водя пълноценен живот над сто и двадесет години — каза той, като вдигна облечените си в ръкавици ръце, чиито пръсти бяха изкривени като клончетата на старо дърво. — Но семейството ми страда от артрит и не успях да премахна инвалидизиращия му ефект. Бих разтърсил ръката ти с огромно удоволствие, за да ти благодаря за милите думи и отличната служба, но просто не мога да го направя.

— Разбирам.

Ковач не забеляза иронията в думите на човека, готов да избие половината население в света, като в същото време удължи собствения си живот.

— Не се притеснявай — добави Купър. — Кайл Хенли не може да е научил много по време на краткия си престой в Гърция. И дори ако баща му сподели тази информация с властите, няма да имат време да реагират. Разпитът на бащата е само дребна подробност. Не се тревожи за нея.

— Да, сър — автоматично отговори Ковач.

— Да преминем към другите ни задачи — намеси се Северънс. — Издърпахме напред важната дата.

— Заради отвличането на Кайл Хенли?

— Отчасти. И заради самоубийството на Гил Мартел. Местните гръцки власти не ни създават неприятности, но правителството в Атина започна да проявява интерес към делата ни. Лайдъл и аз решихме, че ще е най-добре да изпратим обучаваните още сега. Няма нужда да научават нищо повече, така че няма причина да се бавим. Естествено наложи се да платим повече за билети с толкова кратко предизвестие — засмя се Северънс. — Разбира се, можем да си ги позволим.

— Изпращате всичките петдесет екипа?

— Да. Е, четиридесет и девет. На „Златно небе“ вече има екип за последния тест на предавателя. Значи петдесет екипа и петдесет пътнически кораба. Ще са ни нужни три-четири дни, за да настаним всички. Хората ни ще носят вируса, усъвършенстван от Лайдъл и изработен от нас във Филипините. Колко време ще ни е нужно да започнем пробата?

Ковач се замисли за момент.

— Вероятно ще можем да започнем днес следобед. Трябва да включим другите двигатели, за да заредим напълно батериите, както и да стабилизираме разпределението на мощностите, за да предпазим антената. Пробният вирус, който използвахме на „Златно небе“, е прост, бързодействащ риновирус, така че в рамките на дванадесет часа ще знаем дали приемателят е получил сигнала. Стига да го изпратим не по-късно от тази вечер, всичко ще е наред. Разбира се, на борда има и втори екип, който ще пусне основния вирус.

— Това е велик момент, господа — каза Лайдъл Купър. — Кулминацията на всичко, за което съм се трудил. Скоро ще има ново начало, чиста зора и човечеството ще сияе както е било предопределено. Ще изчезнат потискащите множества, които изчерпват естествените ни ресурси и не се отплащат с друго освен с още усти за хранене. В едно поколение, в което половината свят не е способен да се възпроизвежда, населението ще придобие нормални размери. Няма да има повече мизерия. Ще унищожим бедността, глада и дори заплахата от глобално затопляне. Политиците по целия свят реагират на тези проблеми, като предлагат краткосрочни планове, които карат избирателите им да мислят, че нещо се прави по въпроса. Ние знаем, че всичко това са лъжи. Човек просто трябва да прочете вестника или да изгледа новините, за да види, че нищо не се променя и няма да се промени. Всъщност положението дори се влошава. Борбите за земи и вода вече предизвикват конфликти. И колко души загинаха, за да защитят намаляващите петролни запаси? Убеждават ни, че всичко ще се оправи, ако хората променят навиците си — шофират по-малко, купуват по-малки къщи, използват екологични крушки. Ама че шега. Никой не иска да се лиши от удобствата си. Не, разрешението не е да искаш дребни лишения, които въобще не помагат за премахването на проблема. Отговорът е да промениш играта. Вместо да има все повече хора, които се борят за все по-малко, просто трябва да намалиш населението. Всички знаят, че това е единственият начин, но нямат смелостта да го кажат. И светът се приближава все повече до хаоса. Както вече писах, размножаваме се до смърт. Желанието за потомство вероятно е най-голямата сила в света. Не може да се отрече. Но природата си има естествени механизми да го регулира. Хищниците намаляват броя на животните, които са тяхна плячка. Горските пожари подновяват почвите, както и циклите от суша и наводнения. Но човекът, въпреки способността си да мисли, упорито намира начини да заобиколи усилията на природата за ограничаване на броя на населението. Избихме много животни, за които бяхме плячка, така че в природата останаха само шепа от тях, а останалите са заключени в зоологически градини. Микробите намаляват броя ни с болести, затова създадохме ваксини и имунизации. Продължаваме да се размножаваме, сякаш все още очакваме да загубим две от всеки три деца преди първия им рожден ден. Само една страна имаше смелостта да признае, че населението й нараства прекалено бързо, но дори там не успяха да намалят раждаемостта. Китай се опита да направи нещо, като въведе закона за едното дете в семейство, но сега там живеят двеста милиона повече отколкото преди само двадесет и пет години. Ако една от най-тоталитарните страни в света не успя да се справи с проблема, значи никой не може. Хората просто не се променят. И затова всичко зависи от нас. Разбира се, ние не сме луди. Бих могъл да създам вирус, който да убива безразборно, но никога не бих искал да убия милиарди хора. Е, какво тогава беше разрешението? Първоначалният вирус на кръвоизливен грип имаше страничен ефект. Жертвите оставаха безплодни, но смъртността бе петдесет процента. След като се отказах от медицинските проучвания, разработих десетки хиляди поколения и мутации на вируса. Намалих смъртоносността му, като запазих единствения му желан ефект. Когато го пуснем на петдесетте кораба, той ще зарази близо сто хиляди души. Звучи като сериозно количество, но е просто капка в морето. Пътниците и екипажите са от всяка страна по света и от всякакъв произход. На пътнически параход човек открива микрообраз на обществото от лидерите в промишлеността до най-нисшите работници. Исках да съм абсолютен демократ. Никой няма да бъде пощаден. Когато се върнат в луксозните си къщи в Мичиган, селата си в Източна Европа или бордеите в Бангладеш, ще носят вируса със себе си. Той ще остане в приемника си без проява на симптоми през следващите няколко месеца и ще се разпространява от човек на човек. После ще се появят първите признаци на инфекция. Ще изглежда, че всички страдат от лек грип с висока температура. Смъртността ще е по-малко от един процент, трагична, но неизбежна цена, която ще платят хората със слаби имунни системи. Едва по-късно, когато хората започнат да търсят отговори защо нямат деца, ще научат, че половината население на света е безплодно. Когато осъзнаят действителността, ще има вълнения и уплашени хора ще търсят отговори на въпросите, които лидерите им се страхуваха да зададат. Но това ще продължи кратко — седмици или месеци. Световната икономика ще пострада за известно време, но ще се съвземе, защото хората притежават великата способност да се приспособяват. А тогава, приятели, ние ще сме решили всички проблеми. Ще сме излекували болестите и ще сме предизвикали период на просперитет, какъвто светът никога не е виждал.