Компютрите можели да се изключват, софтуерните програми можели да се трият, но кошерният ум на прото Техноцентъра вече бил проникнал във възникващата инфосфера и тя можела да се изключи единствено от планетна катастрофа.
Накрая Техноцентърът предизвикал тази катастрофа с Голямата грешка от ’08-а, но не и преди да разнообрази собствената си среда и да се разпространи извън планетата.
Извършвани и разбирани единствено от усъвършенствани елементи на Техноцентъра, първите експерименти в областта на хокинговия двигател разкрили съществуването на реалността на пространството на Планк или Празнотата, Която Обвързва. Тогавашните ИИ от Техноцентъра — с основана на ДНК вълнова форма в структурно отношение, задвижвани от генни алгоритми — построили първите кораби с хокингови двигатели и започнали разработването на телепортаторната мрежа.
Човешките същества винаги са смятали хокинговия двигател за пряк път през времето и пространството — осъществяване на старите им мечти за свръхдвигател. Те възприемали телепорталите като удобни дупки през пространство/времето. Тази човешка представа била породена от собствените им математически модели и потвърдена от най-мощните компютърни ИИ на Техноцентъра. И била пълна лъжа.
Пространството на Планк, Празнотата, Която Обвързва, е многоизмерна среда със своя собствена реалност и — както скоро щял да научи Техноцентърът — топография. Хокинговият двигател не бил и не е никакъв двигател в класическия смисъл на думата, а входно устройство, което докосва топографията на пространството на Планк, само колкото да промени координатите в четириизмерния пространствено/времеви континуум. От друга страна телепорталите позволяват действително навлизане в Празнотата, Която Обвързва.
За хората тази реалност била очевидна — влизане през дупката в пространство/времето на едно място и мигновено излизане през втора телепортаторна дупка на друго. Моят чичо Мартин имаше телепортален дом със стаи на десетки различни светове. Телепорталите създали хегемонийската Мрежа на световете. Друго изобретение, векторното предаване — по-бърза от светлината комуникативна среда, — позволявало мигновена връзка между звездните системи. Били изпълнени всички условия, необходими за появата на междузвездно общество.
Но Техноцентърът не бил усъвършенствал хокинговия двигател, телепортатора и векторното предаване за благото на човечеството. Всъщност, Техноцентърът не бил усъвършенствал каквото и да е, свързано с Празнотата, Която Обвързва.
Още от самото начало той знаел, че хокинговият двигател е само неуспешен опит за проникване в пространството на Планк. Разбирал, че преминаването на космически кораб през него може да се сравни с плаване на кораб в океан чрез взривяване на поредица от експлозии под кърмата му и предизвикване на вълни. Примитивно и резултатно, но изключително неефикасно. Техноцентърът знаел, че въпреки всички външни признаци за противното и въпреки твърденията му, че ги е създал, в Мрежата на световете нямало милиони телепортали… а само един. Всички телепортатори всъщност представлявали един-единствен вход в пространството на Планк, манипулиран в пространство/времето така, че да осигури действена илюзия за много врати. Ако се опитал да обясни истината на човечеството, Техноцентърът можел да използва аналогията с бързо местене на лъч на лазерно фенерче в затворено помещение, при което източникът на светлина е един-единствен. Но ИИ никога не си направили труда да обяснят това… всъщност, те до ден днешен го пазят в тайна.
Техноцентърът знаел и че топографията на Празнотата, Която Обвързва може да се модулира така, че мигновено да предава информация — чрез векторното предаване, — но и че това е тромава и унищожителна форма на използване на пространството на Планк, много напомняща на осъщестаяване на контакт с други континенти чрез изкуствено предизвикани земетресения. Но ИИ предоставили векторното предаване на човечеството, без изобщо да обясняват това, защото отговаряло на целите им. Те имали свои собствени планове за пространството на Планк.
Още с първите си експерименти Техноцентърът разбрал че Празнотата, Която Обвързва е съвършена среда за собственото му съществуване. ИИ инфосферните мрежи вече нямало да зависят от електромагнитните и теснолъчевите комуникации или дори от модулираното неутриново предаване. Те вече нямало да се нуждаят от пътуване на човешки същества или роботизирани сонди до звездите, за да разширяват физическите параметри на тази мрежа. Навлизането на основните елементи на Техноцентъра в Празнотата, Която Обвързва щяло да осигури на ИИ скривалище от техните органични съперници… скривалище, което едновременно не било никъде и се намирало навсякъде.
По време на това мигриране на ИИ личности от човешките инфосфери в мегасферата на Празнотата, Която Обвързва Техноцентърът открил, че пространството на Планк не е пустееща вселена. Отвъд неговите метаизмерни хълмове и дълбоко в лъкатушещите му квантовопространствени дерета се криело… нещо друго. Някой друг. Там имало интелекти. Техноцентърът ги проучил и после се отдръпнал в страхопочитание и ужас от потенциалната мощ на тези Други. Това били Лъвовете, Тигрите и Мечките от думите на Ъмон, ИИ личност, която твърдяла, че е създала и убила баща ми.
Отстъплението на Техноцентъра било толкова припряно, разузнаването им във вселената на пространството на Планк прекъснало толкова внезапно, че ИИ нямали представа къде в действителното пространство/време живеят тези Лъвове, Тигри и Мечки… и дали изобщо съществуват в реалното време. Техноцентърът също не бил в състояние да определи дали Другите са еволюирали от органичен живот, подобно на човечеството, или от изкуствен живот като самите ИИ. Но знаели, че тези Други могат да манипулират времето и пространството със същата лекота, с каквато някога човешките същества манипулирали стоманата и желязото. Такава способност надхвърляла тяхното разбиране. Реакцията на Техноцентъра била паника и незабавно отстъпление.
Това откритие и паниката съвпаднали с първите действия на Техноцентъра за унищожаването на Старата Земя. Поемата на чичо ми Мартин разказва как ИИ инсценирали Голямата грешка от ’08-а, как киевската група „случайно“ изпуснала черна дупка във вътрешността на Старата Земя, но в неговите „Песни“ не се споменава — защото не го е знаел — за паниката на Техноцентъра след откриването на Лъвовете, Тигрите и Мечките, нито пък как ИИ рязко прекратили изпълнението на плана си за унищожаване на Старата Земя. Не било толкова лесно да извадят уголемяващата се черна дупка от ядрото на колабиращата планета, но Техноцентърът разработил средства и припряно се заел да го направи.
После родната планета изчезнала… не била унищожена, както смятали хората, нито пък спасена, както се надявал Техноцентърът… а просто изчезнала. ИИ знаели, че Земята сигурно е отвлечена от Лъвовете, Тигрите и Мечките, но нямали представа как… къде… и поради каква причина. Те изчислили количеството енергия, необходимо за телепортирането на цяла планета и отново се разтреперили. Такива интелекти били в състояние да взривят ядрото на цяла галактика, за да го използват като източник на енергия със същата лекота, с каквато хората можели да запалят лагерен огън в студена нощ. Същностите от Техноцентъра направо се посрали от страх.
Тук трябва да се върна назад, за да обясня причините за решението на Техноцентъра да унищожи Земята и за последвалия му опит да я спаси. Те са свързани с осемдесетбайтовите създания на Том Рей. Както казах, животът и интелектът, еволюирал в средата на инфосферата, не познавал друга форма на еволюция, освен паразитирането, свръхпаразитирането и свръхсвръхпаразитирането. Но Техноцентърът съзнавал последиците от абсолютното паразитиране и разбирал, че единственият начин да надрасне паразитното си състояние и психология е да еволюира в съответствие с физическата вселена — тоест, да има физически тела, освен абстрактни личности. Той получавал огромно количество сетивна информация и можел да създаде неврални мрежи, но за непаразитна еволюция се изисквала постоянна и координирана система от неврални вериги с обратна връзка — с други думи очи, уши, езици, крайници, пръсти… тела.
