Народът на Дем Риа наричал себе си Спирален спектър на Амойет по името на епичната философска симфонична холопоема на Халпъл Амойет. В поемата си той използвал цветовете на спектъра като метафора за човешките ценности и показвал спиралните сближавания, взаимодействия, съдействия и сблъсъци, предизвиквани от тези ценности. Симфонията „Спирален спектър“ била предназначена за изпълнение — музиката, поезията и холосите представлявали философската взаимообвързаност. Дем Риа и Дем Лоа ми обясниха, че тяхното общество заело цветовите значения от Амойет — бяло за чистотата на интелектуалната честност и физическата любов; червено за отдадеността на изкуството, политическата убедителност и физическата смелост; синьо за вглъбените откровения на музиката, математиката, личностната терапия, даващи възможност да помагаш на другите; смарагдовозелено за съзвучието с природата, използването на удобството на техниката и съхраняването на застрашените от изчезване форми на живот; плътночерното за създаването на човешки загадки и така нататък. Трибраковете, ненасилието и другите културни особености се развили отчасти от философията на Амойет и най-вече от изключително сътрудничещото си общество, което народът на Спектъра бил създал на Горчивина на Сибиату.

— Значи отец Клифтън ви убеждава да приемете кръста? — попитах аз, когато болката ме отпусна и отново можех да мисля и говоря.

— Да — потвърди Дем Лоа. Техният трипартньор Алем Микаил Дем Алем беше влязъл в стаята и седеше на кирпичения перваз на прозореца. Той слушаше разговора, но рядко се намесваше.

— И какво мислите по този въпрос? — казах и леко се преместих, за да разпределя равномерно болката в кръста. От няколко часа не бях искал ултраморфин. В момента направо копнеех за болкоуспокоително.

Дем Риа повдигна ръка в сложно движение, което ми напомни за любимия жест на Енея.

— Ако всички ние приемем кръста, малкият Бин Риа Дем Лоа Алем ще получи право на пълно медицинско лечение в мирската база в Бомбасино. Даже да не се излекува от рака… после… Бин ще… се върне при нас. — Тя сведе очи и скри изразителните си ръце в гънките на робата си.

— Те няма да позволят само Бин да приеме кръста — досетих се аз.

— О не — потвърди Дем Лоа. — Позицията им винаги е била че трябва да се покръсти цялото семейство. Разбираме ги Това много натъжава отец Клифтън, но той се надява, че ще приемем кръщението на Иисус Христос, преди за Бин да стане прекалено късно.

— Как се отнася момиченцето ви — Сес Амбре — към това да стане преродена християнка? — попитах, като съзнавах колко лични са тези въпроси. Но бях заинтригуван и мисълта за болезненото решение, което им предстоеше, откъсваше ума ми от съвсем реалната ми, но много по-маловажна болка.

— Сес Амбре харесва идеята да влезе в Църквата и да стане пълноправна гражданка на Мира — отвърна Дем Лоа и повдигна лице под меката си, синя качулка. — Тогава ще получи право да постъпи в духовната академия в Бомбасино или Кероа Тамбат и смята, че сред момичетата и момчетата там ще открие много повече интересни брачни перспективи.

Понечих да заговоря, замълчах и накрая все пак казах:

— Но трибракът няма да… искам да кажа, дали Мирът ще позволи…

— Не — отвърна от мястото си до прозореца Алем. Той се намръщи и видях тъгата в сивите му очи. — Църквата не позволява бракове на партньори от един и същи пол или на повече от двама души. Нашето семейство ще бъде унищожено.

Забелязах разменените за миг три погледа и ще запомня завинаги обичта и чувството за загуба в тях.

Дем Риа въздъхна.

— Но това така или иначе не е възможно. Мисля, че отец Клифтън е прав… че сега трябва да го направим заради Бин, а не да чакаме, докато умре от истинската смърт и завинаги да го загубим… а после да влезем в Църквата. Предпочитам в неделя да водя момчето ни на служба и после да се смея заедно с него под слънчевите лъчи, вместо да ходя в катедралата, за да паля свещ в негова памет.

— Защо да е неизбежно? — тихо попитах аз. Дем Лоа отново направи грациозния си жест.

— Нашето общество зависи от всичките си членове… всички стъпала и съставни части на Спиралата трябва да са на местата си, така че взаимодействието да води към човешки прогрес и морална доброта. Все повече и повече хора от Спектъра изоставят цветовете си и се присъединяват към Мира. Центърът няма да издържи.

Дем Риа ме докосна по предмишницата, сякаш за да подчертае следващите си думи.

— Мирът по никакъв начин не ни принуждава — промълви тя. Прелестният й диалект се издигаше и спускаше като шумоленето на вятъра сред дантелените завеси зад нея. — Ние уважаваме факта, че пазят лекарствата и чудото на възкресяването за онези, които се присъединят към тях… — Дем Риа замълча.

— Но е трудно — прибави Дем Лоа. Плавният й глас внезапно беше станал дрезгав.

Алем Микаил Дем Алем се изправи и се приближи, за да коленичи между двете жени. Той с безкрайна нежност докосна китката на Дем Лоа. После прегърна Дем Риа. За миг тримата се откъснаха от света, заобиколени от собствената си обич и мъка.

И тогава болката отново се завърна като яростно копие в кръста и слабините ми, разкъсвайки ме като лазер. Простенах.

Тримата се разделиха с грациозни, решителни движения. Дем Риа отиде да донесе следващата ултраморфинова инжекция.

Сънят започваше също като преди — летях в нощта над аризонската пустиня и гледах надолу към Енея и самия себе си във вестибюла на нейния заслон, — но този път разговорът излизаше далеч извън спомените за действителните думи, които бяхме разменили онази вечер.

— Защо да си вирус? — питах тийнейджърката до себе си аз. — Възможно ли е нещо, на което си учила, да е заплаха за такава огромна сила като Мира?

Енея гледаше към пустинния мрак и вдишваше уханието на цъфтящите през нощта растения. Когато заговори, тя не обърна очи към мен.

— Знаеш ли каква е основната грешка в „Песните“ на чичо Мартин, Рол?

— Не — отвърнах аз. През последните няколко години Енея ми беше показвала някои грешки, пропуски или неверни предположения и по време на пътуването си до Старата Земя заедно бяхме открили още няколко.

— Тя е двойна — тихо продължи момичето. Някъде в пустинната нощ се обади ястреб. — Първо, той смяташе, че Техноцентърът е разказал на баща ми.

— За това, че тъкмо те са отвлекли Земята ли?

— За всичко — поклати глава Енея. — А Ъмон е излъгал киборга на Джон Кийтс.

— Защо? — учудих се аз. — Нали са се готвели да го унищожат? Девойката погледна към мен.

— Но майка ми е присъствала на разговора. И Техноцентърът е знаел, че ще го предаде на стария поет. Бавно кимнах.

— И че той ще го изложи като истина в епичната поема, която е пишел — прибавих. — Но защо им е било да лъжат за…

— Втората му грешка е по-фина и сериозна — без да повишава глас ме прекъсна тя. Зад планините на север и запад все още се просветляваха бледи отблясъци. — Чичо Мартин е смятал Техноцентъра за враг на човечеството.

Оставих чашата си на каменния под.

— Защо това да е грешка? — попитах. — Не е ли наистина така?

Когато Енея не отговори, аз повдигнах ръка и разперих петте си пръста.

— Първо, според „Песните“ Техноцентърът е бил действителната сила зад нападението срещу Хегемонията, довело до Падането на телепорталите. Не прокудените… а Техноцентърът. Църквата го отрича, обявява за виновни прокудените. Да не би да искаш да кажеш, че Църквата е права, а старият поет греши?

— Не — отвърна Енея. — Техноцентърът организира нападението.

— Милиарди убити — напомних аз, като едва не се изплюх от ярост. — Хегемонията била унищожена. Мрежата също. Векторните връзки прекъснали…

— Техноцентърът не е прекъснал векторните връзки — тихо ме поправи тя.

— Добре. — Поех си дъх. — Направила го е някаква тайнствена сила… да речем твоите Лъвове, Тигри и Мечки. Но пак е резултат от нападението на Техноцентъра.

Енея кимна и си наля още чай.

Свих палец и докоснах показалеца си.