ПРОКУДЕНИЯТ СИСТЕНДЖ КОРИДУЕЛ: Г. Енея, многоуважаема Онази, която учи, можеш ли да ни кажеш със сигурност дали Биосферата, нашето Звездно дърво, ще бъде пощадено от гибел и нападение от страна на Мира?

ЕНЕЯ: Не мога, свободни Коридуел. А дори да можех, нямаше да е правилно да говоря за това. Моята роля не е да предсказвам вероятностите в огромните хаотични епицикли, които представляват различните бъдеща. Мога без съмнение да кажа, че следващите няколко дни и седмици ще определят дали ще оцелее тази удивителна Биосфера. Това до голяма степен ще определят нашите собствени действия. Но не съществува една-единствена правилна посока на действие.

И ако позволяваш да те попитам… тук присъстват мои приятели, току-що пристигнали на Звездното дърво и в космоса на прокудените. За нашата дискусия ще е от полза някой от нашите домакини да разкаже за историята на расата на прокудените, за Биосферата и други проекти, и за философията на прокудените и храмерите.

ПРОКУДЕНАТА СИАН КИНТАНА КААН: С удоволствие ще разкажа за това на новите ни гости, приятелко Енея. Много е важно всички присъстващи на това обсъждане да разберат какво залагаме ние.

Както добре знаят нашите прокудени и храмерски братя тук, прокудената раса е създадена преди повече от осемстотин години на десетки звездни системи, много отдалечени една от друга. По време на мащабната експанзия преди Хеджира от системата на Старата Земя били пратени човешки семенни кораби с колонисти, обучени в генетичните изкуства. В по-голямата си част тези семенни кораби се движели по-бавно от светлината: флоти от примитивни бусардови реактивни тарани, кораби със слънчеви платна, с ядрени двигатели, гравитационни дайсънови сфероиди, лазерни кораби… само няколко десетки от по-късните семенни кораби били С-плюс с хокингови двигатели.

Тези колонисти и наши предци — повечето пътували в студен сън, по-дълбок от криогенната сомния — били сред най-добрите АРНисти, нанотехнолози и генни инженери в системата на Старата Земя. Те имали задачата да открият годни за обитаване светове и — при отсъствието на технология за тераформиране — да биопроизведат и нанотехнологизират милионите форми на живот от Старата Земя, замразени на борда на корабите им, в жизнеспособни варианти, адаптирани за тези светове.

Както знаем, малко от семенните кораби стигнали до обитаеми светове — Нова Земя, Тау Сети, Светът на Бърнард. Повечето обаче открили планети в системи, в които не можела да оцелее нито една форма на живот. Колонистите имали избор — можели да продължат нататък с надеждата, че животоподдържащите системи на кораба им ще издържат дългите десетилетия или векове на пътуване, — а можели и да използват уменията си в областта на генното инженерство, за да приспособят себе си и ембрионите от своя Ноев ковчег към условия, далеч по-сурови, отколкото можели да си представят конструкторите на първите семенни кораби.

Така и постъпили. С помощта на най-модерните нанотехнологични методи — методи, изоставени на Старата Земя и в началото на Хегемонията под въздействието на Техноцентъра — тези човешки същества се адаптирали към невероятно негостоприемни светове и дори към още по-негостоприемните мрачни пространства между планетите и звездите. След векове сред повечето от тези отдалечени рояци от прокудени колонисти се разпространил хокинговият двигател, но те били загубили желание да търсят по-годни за обитаване светове. Искали да продължат да се адаптират — да позволят на всички сираци на Старата Земя Да се адаптират — към онези условия, които им предлагала планетата или космосът.

И с тази нова мисия се развила тяхната философия… нашата философия — почти религиозна по страст — за разпространяването на живота из галактиката… из вселената. Не само на човешкия живот… не само на формите на живот от Старата Земя… а на живота във всичките му безкрайни и сложни разновидности.

Някои от нашите гости тази вечер може би не знаят, че крайната цел и на нас прокудените, и на нашите храмерски братя не е само Биосферното звездно дърво, което в момента можем да видим над нас… а денят, в който въздухът, водата и животът ще изпълнят почти цялото пространство между Звездното дърво и жълтото слънце, което пламти над главите ни.

Братството на Муира и нашите свободни конфедерации на прокудените не искат нищо друго, освен повърхността моретата и атмосферата на всеки свят около всяка звезда да станат зелени от живот. Нещо повече, ние полагаме всички усилия, за да видим как галактиката се покрива със зеленина… протягайки пипалата си в съседните галактики… свръхнишки на живот.

Един от вторичните продукти на тази философия, който е и причината Църквата и Мирът да искат да ни унищожат, е, че от векове насочваме човешката еволюция, за да отговаря на изискванията на съответната среда. До този момент освен Homo sapiens, няма други видове човечество — тоест, ако и двете страни проявят желание, всички ние бихме могли да имаме общо потомство с който и да е човек от Мира или Братството на храмерите. Но разликите се увеличават, генетичната пропаст се разширява. Вече има форми на прокудени, които са толкова различни, че сме на границата на нови човешки видове… и тези разлики генетично се предават на потомството ни.

Църквата не може да търпи това. И затова сме въвлечени в тази ужасна война, която ще реши дали човечеството завинаги ще запази единствения си вид или нашето преклонение пред многообразието във вселената ще може да продължи.

ЕНЕЯ: Благодаря ти, свободна Сиан Кинтана Каан. Сигурна съм, че разказът ти беше от полза за моите приятели, които са новодошли в космоса на прокудените, а също важен за останалите от нас, за да си спомняме тези неща, докато взимаме днешните сериозни решения. Някой друг желае ли да говори?

ДАЛАЙ ЛАМА: Приятелко Енея, бих желал да ти задам един въпрос. Мирското обещание за безсмъртие прелъсти дори мен да обмисля — макар и само за мигове — дали да не приема тяхната християнска вяра. Всички тук обичат живота, той е най-ярката нишка, която ни свързва. Можеш ли да ни кажеш защо кръстоидът е лош за нас? И трябва да отбележа — фактът, че той е симбионт или паразит не го прави немислим за мен и мнозина други. В нашите тела има много форми на живот — бактериите в червата ни, например, — които се хранят от нас и в същото време ни позволяват да живеем. Приятелко Енея, какво всъщност е кръстоидът? И защо трябва да го отхвърлим?

ЕНЕЯ: (затваря очи за миг, въздъхва и ги отваря, за да погледне момчето): Ваше светейшество, кръстоидът е рожба на отчаянието на Техноцентъра след атаката на Мейна Гладстоун срещу него в часовете преди Падането на телепортаторите.

Както на различни форуми съм обяснявала на всички вас Техноцентърът живее и разсъждава единствено като паразит. В този смисъл човечеството отдавна е негов симбионтен партньор. Нашата технология е създадена и ограничена от замислите на Техноцентъра. Нашите общества се създават, променят и унищожават според неговите планове и страхове. Нашето съществуване като човешки същества до голяма степен е определено от безкрайното съчетание от страх и паразитизъм на същностите от Техноцентъра.

След Падането, след като загубил контрола си над Хегемонията с помощта на своите инфосфери и телепортатори, след като загубил най-големия си компютърен двигател — своето директно паразитиране върху милиарди човешки мозъци по време на преминаването им през Празнотата, Която Обвързва с така наречените телепортатори, — Техноцентърът трябвало да открие нов начин да експлоатира човечеството. И той бързо го открил.

Това е кръстоидът. Това е доведена до съвършенство нанотехнология, която е изключително вредна. Докато нашите прокудени приятели използват модерно генно инженерство, съчетано с нанотехнология в полза на каузата на живота във вселената, Техноцентърът я използва за каузата на собствения си свръхпаразитизъм.

Всеки кръстоид се състои от милиарди свързани с Техноцентъра нанотехнологични същности, всяка от които е в контакт с другите кръстоиди и с Техноцентъра чрез ужасна злоупотреба със средата на Празнотата, Която Обвързва. Техноцентърът познава и използва — злоупотребява с Празнотата от хиляда години. Така нареченият хокингов двигател е пробивал дупки в нея. После телепортаторите са разкъсвали самата й тъкан. Управляваната от Техноцентъра информационна мегасфера и мигновената векторна среда са крали информация от Празнотата, Която Обвързва по начини, ослепили цели раси, унищожили хилядолетни памети. Но тъкмо кръстоидът е най-циничната и ужасяваща злоупотреба на Техноцентъра с Празнотата. Онова, което кара кръстоида да изглежда толкова чудотворен за повечето от нас, не е неговата способност да възстанови определена форма на живот — технологията предлага варианти на това средство от векове, — а способността му да възстанови личността и спомените на починалия. Когато човек осъзнае, че това изисква памет от 6х1023 бита за всеки възкресен, съществуването на кръстоида наистина изглежда чудотворно. Онези от йерархията на Католическата църква, които знаят за тайната роля на Техноцентъра във всички възкресения, приписват тази зашеметяваща — невероятна — компютърна мощ на паметта на неговата мегасфера.

Но Техноцентърът изобщо не притежава такава компютърна мощ. Дори в зенита на опита на Абсолютните да създадат съвършена изкуствена компютърна същност, Абсолютният интелект, анализатор на всички променливи, нито един ИИ, нито пък група от ИИ в Техноцентъра не са притежавали способността да съхраняват информация, достатъчна за записването и възкресяването дори само на едно човешко тяло/личност. Всъщност, дори да притежаваше такава памет, Техноцентърът никога нямаше да разполага с енергията, необходима за точното прегрупиране на атомите и молекулите в живата същност, която представлява тялото на човешкото същество, а още по-малко за възпроизвеждането на сложната вълнова форма, която е човешката личност.

Възкресяването на един-единствен човек беше и си остава невъзможно за Техноцентъра.

Разбира се, невъзможно, освен ако не продължат да опустошават Празнотата, Която Обвързва — онази транстемпорална междузвездна среда за паметта и емоциите на всички разумни същества.

И Техноцентърът го сторил, без изобщо да се колебае.

Именно Празнотата, Която Обвързва записва личностните вълнови фронтове на онези хора, които носят кръстоиди… самият кръстоид е просто създадено от Техноцентъра нанотехнологично устройство за прехвърляне на информация.

Но всеки път, щом бъде възкресен някой човек, от постоянния запис, който представлява Празнотата, Която Обвързва, се изтриват части от хиляди личности — били те хора или не. Онези от вас, които приеха причастието от мен, които научиха езика на мъртвите и на живите, които се опитаха да чуят музиката на сферите и се замислиха над възможността да направят тази първа стъпка в Празнотата, Която Обвързва, разбират ужасното значение на този вандализъм. Той трябва да бъде спрян. Аз трябва да го спра. (Енея затваря очи, дълго време остава така, после ги отваря и продължава.) Но това не е единственото зло, което представлява кръстроидът.

Пак повтарям, ИИ същностите от Техноцентъра са паразити. Те не могат да престанат да бъдат такива. Освен че контролират човечеството чрез Църквата — и ако всичко друго пропадне, с помощта на болка, предавана чрез кръстоидите, — има и друга причина, поради която ИИ са дали на човечеството възкресение чрез същите тези кръстоидни паразити.

С Падането на телепортаторите се сложи край на използването на трилиони човешки неврони в последния опит на Техноцентъра за създаване на Абсолютен интелект. Без измамните телепортатори, които полепваха като пиявици по човешките мозъци, които крадяха от своите човешки приемници самата жизнена енергия на невроните и холистичните вълнови фронтове, които свързваха милиарди човешки умове в успоредни компютърни устройства, проектът за създаване на Абсолютен интелект трябваше да бъде преустановен. С кръстоидите този паразитизъм по човешкия мозък се възобнови.

Но сега той е по-сложен от обикновеното успоредно инфопространствено свързване на милиарди човешки умове за целите на Техноцентъра. Преди векове — още през двайсети век след Христа — човешки учени, занимаващи се с подобни неврални мрежи, съставени от пред-ИИ силиконови интелекти, открили, че най-добрият начин да направят дадена неврална мрежа творческа е да я унищожат. През онези последни секунди преди гибелта — дори през последните наносекунди на съзнателно или полусъзнателно съществуване — линейните, същностно бинарни процеси на невралната мрежа прескачали бариерите и ставали невероятно изобретателни в предсмъртното си освобождаване от ограничаващото „да-не“ на бинарното обработване на информация.

Компютърните военни игри от края на двайсети век показали, че загиващите неврални мрежи взимат неочаквани, но изключително градивни решения: например, примитивният, предсъзнателен ИИ, контролиращ разбит морски флот в симулативна военна игра внезапно потопявал собствените си повредени кораби, за да позволи на останките от флота си да избягат. Такъв бил геният на предсмъртната, нелинейна изобретателност на невралната мрежа.

Тази изобретателност винаги е липсвала на Техноцентъра. По принцип той притежава линейната серийна архитектура на серийните процесори, от които е еволюирал, съчетана с маниакалния неградивен манталитет на абсолютния паразит.

Но кръстоидът, това огромно, свързано в неврална мрежа компютърно устройство, което обхваща християнската част на човечеството, осигурил на Техноцентъра източник на почти неограничена градивност. Единственото, което му трябва, е смъртта на големи части от невралната мрежа. И хората му го предлагат в изобилие.

ИИ от Техноцентъра кръжат като вампири в очакване да се нахранят с умиращи човешки мозъци и изсмукват творческата същност на човечеството. А когато смъртността падне под необходимото равнище или когато нуждата им от творчески решения нарасне… те предизвикват още няколко милиона смърти.

Случват се странни инциденти. Човешкото здраве не е като преди няколко века. Увеличават се смъртните случаи от рак, сърдечни заболявания и прочее. Има и по-фини форми на целенасочена смъртност. Въпреки налагането на мир в човешката междузвездна империя, насилствената смърт постоянно се увеличава. Появяват се нови форми на смърт. Една от тях са архангелските космически кораби. За преродените християни смъртта е евтина стока. Но за Техноцентъра е богат източник на градивност.

Ето това е кръстоидът. И затова… аз смятам… че има поне една причина да освободим човешкото тяло и душа от него. (Когато Енея свършва, настъпва продължително мълчание. Листата на дърволета шепнат под циркулиращия въздух. Като че ли никой от стотиците хора или хуманоиди на платформите, клоните, мостовете или стълбищата не премигва, толкова напрегнато гледат към приятелката ми. Накрая се разнася силен глас…)

ОТЕЦ-КАПИТАН ДЕ СОЯ: Аз все още нося свещеническата якичка и следвам обета си на католически свещеник. Няма ли надежда за моята Църква… не за Църквата на Мира, контролирана от Техноцентъра и суетата на алчни мъже и жени… а за Църквата на Иисус Христос и стотиците милиони, последвали думите Му?

ЕНЕЯ: Федерико… отец де Соя… ти трябва да си отговориш на този въпрос. Ти и вярващите като теб. Но мога да ти кажа, че днес има милиарди мъже и жени — някои от тях носят кръстоида, но повечето не, — които копнеят да се върнат в лоното на Църква, занимаваща се с духовни въпроси, с Христовото учение и с най-дълбоките потребности на сърцето, а не с тази мания за измамно възкресение.

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН: Уважаема Онази, която учи, ако ми позволиш да променя темата от космическото и теологичното на най-личното и незначителното…

ЕНЕЯ: Това, за което говориш, не може да е незначително, Истински глас на Дървото Хет Мастийн.

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН: Аз участвах в хиперионското поклонение заедно с твоята майка…

ЕНЕЯ: Тя често ми разказваше за теб, Истински глас на Дървото Хет Мастийн.

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН: Тогава знаеш, че Господарят на болката… Шрайка… дойде при мен, когато поклонниците пресичаха хиперионското Тревно море с вятърната гемия. Дойде при мен и ме отнесе напред във времето и отвъд пространството… до това време и това място.

ЕНЕЯ:Да.

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН: И в разговорите си с теб и с моите братя от Братството на Муира аз постепенно разбрах, че съдбата ми е да служа на Муира и на каузата на Живота през тази епоха, както е било предречено преди векове от собствените ни провидци в Празнотата, Която Обвързва. Но напоследък, въпреки всички усилия на моите братя и другите ни мили приятели сред прокудените, аз чух за епичната поема на Мартин Силенъс и намерих издание на „Песните“…

ЕНЕЯ: Жалко, Истински глас на Дървото Хет Мастийн. Чичо Мартин е писал онова, което е знаел, но той не е знаел всичко.

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН: Но в „Песните“ се казва, че поклонниците… и моят приятел полковник Касад потвърди, че е точно така… че са ме открили на Хиперион в Долината на Гробниците на времето и че малко след това съм умрял…

ЕНЕЯ: Това е вярно в контекста на „Песните“, но… ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН (протяга ръка, за да накара приятелката ми да замълчи): Не ме безпокои нито неизбежността на завръщането ми назад във времето към поклонението ми на Хиперион, нито неизбежната ми смърт. Разбирам, че това е просто възможно бъдеще… колкото и вероятно и желателно да е то. Но бих искал да изясня истината за последните ми думи според „Песните“ на стария поет. Вярно ли е, че непосредствено преди да умра, ще извикам: „Аз съм Истинският избран. Аз трябва да поведа Дървото на болката през времето на Изкуплението“?

ЕНЕЯ: Така е написано в „Песните“, Истински глас на Дървото Хет Мастийн.

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН (усмихва се под качулката си): И това време наближава, така ли, уважаема Онази, която учи? Ще използваш ли този „Игдразил“ като Дървото на болката за нашето Изкупление, както свидетелстват пророчествата?

ЕНЕЯ: Ще го използвам, Истински глас на Дървото Хет Мастийн. Само след няколко стандартни дни ще замина, за да изпълня това Изкупление. Официално моля „Игдразил“ да бъде инструментът на нашето пътуване и на това Изкупление. Тази вечер ще поканя мнозина от вас да дойдат заедно с мен на това последно пътуване. И официално моля теб. Истински глас на Дървото Хет Мастийн, да поведеш дърволета „Игдразил“ — който отсега и вовеки ще бъде известен като Дървото на болката — на това пътуване.

ХРАМЕРЪТ ХЕТ МАСТИЙН: Официално приемам поканата ти и съм съгласен да поведа дърволета „Игдразил“ на тази изкупителна мисия, о, уважаема Онази, която учи. (Следват няколко минути мълчание.)

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖИГМЕ НОРБУ: Енея, ние с Джордж имаме въпрос.

ЕНЕЯ: Да, Джигме.

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖИГМЕ НОРБУ: Ти ни разказа за тайния геноцид на Техноцентъра на такива светове като Хеброн, Ком-Рияд и други. Е… не точно геноцид, защото населението им е като приспано, но ужасно отвличане.

ЕНЕЯ: Да.

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖИГМЕ НОРБУ: Това случило ли се е и на нашата любима Тян Шан, Райската планина, след като заминахме, Енея? Нашите приятели и семейства били ли са приспани с жезъла на смъртта на Техноцентъра и откарани на някой лабиринтен свят?

ЕНЕЯ: Да, Джигме, с мъка трябва да кажа, че това се е случило. В момента транспортират телата.

КУКУ СЕ: Защо? Каква е причината да отвлекат населението на тези светове? Евреите, мюсюлманите, индусите, атеистите, марксистите, а сега и нашия красив будистки свят? Да не би Мирът да възнамерява да унищожи всички други религии?

ЕНЕЯ: Това е мотивът на Мира и Църквата, Куку. Целта на Техноцентъра е много по-сложна. Без кръстоидния паразит на тези нехристиянски светове той не е в състояние да използва тези хора в умиращата си неврална мрежа. Но като оставя милиарди човешки същества в състояние на полусмърт, Техноцентърът може да използва умовете им в огромната си, успоредна неврална мрежа. Сделката е взаимоизгодна — Църквата, която изпълнява основната част от транспортирането, вече не е застрашена от неверниците, а Техноцентърът, който приспива хората и прехвърля в лабиринтите, получава нови вериги в мрежата на Абсолютния си интелект.

НАДЗИРАТЕЛЯТ ДЖОРДЖ ТСАРОНГ: Никаква надежда ли няма? Нищо ли не можем да направим, за да помогнем на приятелите си?

ПРОКУДЕНИЯТ НАВСЪН ХАМНИМ: Извинете, че ви прекъсвам, г. Тсаронг, г. Енея, но бихме искали да обясним на нашите приятели, че когато настъпи моментът рояците на прокудените и храмерските ни съюзници да започнат нападението срещу Мира, първата ни цел ще е да освободим многобройните лабиринтни светове, където държат тези хора, и да се опитаме да ги съживим.

ДОРЬЕ ФАМО (високо): Да ги съживите ли? Как ще го направите? Изобщо как би могъл да ги съживи който и да е?

ЕНЕЯ: Като нападне директно Техноцентъра.

ЛОМО ДОНДРУБ: А къде всъщност е Техноцентъра, Енея? Кажи ми и аз още сега ще ида да се бия с тези ИИ страхливци.

ЕНЕЯ: Действителното местонахождение на Техноцентъра е най-добре пазената тайна на ИИ още откакто преди хиляда стандартни години същностите са напуснали Старата Земя, Ломо. Тяхното истинско, физическо местонахождение се крие оттогава… тяхната скритост е най-добрата им защита от приемниците, които могат да се обърнат срещу своите паразити.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Президент Мейна Гладстоун беше убедена, че Техноцентърът обитава пролуките в телепортаторната среда… която е тъканта на Празнотата, Която Обвързва. Но Падането на телепортаторите не беше напразно… това лиши Техноцентъра от паразитната среда, в която се хранеше от човешките мозъци, и в същото време унищожи част от мегасферната им информационна мрежа.

ЛОМО ДОНДРУБ: Но, Енея, ти знаеш къде е Техноцентъра, нали?

ЕНЕЯ: Мисля, че зная.

ЛОМО ДОНДРУБ: Ще ни кажеш ли, за да можем да го нападнем със зъби, нокти, куршуми и плазмени оръжия?

ЕНЕЯ: Няма да ви кажа сега, Ломо. Не и докато не се убедя. И Техноцентърът не може да се атакува с физически оръжия, също както в него не могат да проникнат физически същности.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Значи за пореден път са неуязвими за атаките ни? И не можем да излезем срещу тях?

ЕНЕЯ: Не, нито едното, нито другото. Ако съдбата позволи, аз лично ще извърша атаката срещу физическия Техноцентър. Всъщност, тя вече започна по начин, който, надявам се, по-късно ще имам възможност да изясня. И ви обещавам, че ще се изправя срещу ИИ в леговището им.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Г. Енея, дете на Брон, мога ли да ви задам още един въпрос, свързан със собствената ми съдба и бъдеще?

ЕНЕЯ: Ще се опитам да ви отговоря, полковник, макар да повтарям, че не желая да обсъждам подробности от толкова непостоянно нещо, каквото е бъдещето.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Въпреки това, дете, струва ми се, че заслужавам да отговорите на въпроса ми. Аз също съм чел онези проклети „Песни“. В тях се казва, че съм последвал призрака Монита в бъдещето, докато съм се сражавал с Шрайка… че съм се опитал да му попреча да убие другите поклонници. Това беше вярно… преди няколко месеца пристигнах тук. Монита изчезна, ала после се появи в по-млада версия като тази жена, която нарича себе си Рахил Уайнтрауб. Но „Песните“ също твърдят, че скоро ще участвам в ужасна битка с легиони Шрайкове, ще загина и ще бъда погребан на Хиперион в новопостроената Гробница на времето, наречена Кристален монолит, заедно с която тялото ми ще се върне назад във времето, придружено от Монита. Възможно ли е това, г. Енея? На погрешно място ли съм попаднал? Или в погрешно време?

ЕНЕЯ: Полковник Касад, приятелю и закрилник на майка ми и на другите поклонници, бъдете уверен, че всичко върви според плана. Чичо Мартин е написал в „Песните“ онова, което е знаел. Не са му били известни всички подробности от вашия… или моя… живот. Всъщност, той е разказал ужасно малко от случилото се в негово отсъствие.

Мога да ви кажа само това, полковник Касад… битката с Шрайка е истина, колкото и метафорично да е предадена. Едно възможно бъдеще за вас е да загинете в тази битка… заедно с много подобни на Шрайка воини… и да бъдете положен в Кристалния монолит като герой. Но ако това наистина се случи, то ще е след много години и след още много битки. През следващите дни, месеци, години и десетилетия ви предстои още много работа. А сега ви моля след три дни да ме придружите с „Игдразил“… това ще е първата стъпка към тези битки.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД (усмихва се): Но вие малко отклонявате въпроса, г. Енея. Мога ли да ви попитам… Шрайка ще бъде ли на вашето Дърво на болката, когато замине след три стандартни дни?

ЕНЕЯ: Мисля, че ще бъде, полковник Касад.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Вие също не ни казахте, г. Енея, какво е Шрайка… откъде всъщност идва… каква е ролята му в тази вековна игра?

ЕНЕЯ: Така е.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Но произходът на Шрайка ви е известен.

ЕНЕЯ: Да.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Ще ни го разкриете ли, дете на Брон Ламиа?

ЕНЕЯ: Предпочитам да не го правя, полковник ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Но ще го направите, ако ви помоля отново, нали? Поне ще отговорите на преките ми въпроси в тази връзка? (ЕНЕЯ безмълвно кимва… Виждам в очите й сълзи ) ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: За първи път Шрайка се появява в същото онова далечно бъдеще, в което аз се сражавам с него, както е според „Песните“, прав ли съм, г. Енея? Онова бъдеще, в което Техноцентърът прави последния си ход срещу своите врагове? ЕНЕЯ:Да.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: И Шрайка е… ще бъде… изкуствено създание, нали? Създание на Техноцентъра.

ЕНЕЯ: Точно така.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Той ще е странна сме-сица от технологично вълшебство на Техноцентъра, енергия от Празнотата, Която Обвързва и рециклирана киборгова личност на действително човешко същество, нали, г. Енея?

ЕНЕЯ: Да, полковник. Той ще е всички тези неща и нещо повече.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: И Шрайка ще бъде създаден от Техноцентъра, но ще се превърне в слуга и Аватар на други… сили… същности, нали?

ЕНЕЯ: Да.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Всъщност, Енея, ще се съгласите ли, че Шрайка ще бъде пешка и на двете страни… на всички страни… в тази война за душата на човечеството… тази война, която скача назад-напред във времето като четириизмерна игра на шах?

ЕНЕЯ: Да, полковник… макар че няма да е пешка. Може би кон.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: Добре, нека е кон. И този киборгов, свързан от Празнотата, Която Обвързва, АРНиран, геннопроизведен, нанотехнологично подсилен, ужасно мутирал кон… започва с личността на един-единствен воин, да или не? Може би противник в тази хилядолетна игра?

ЕНЕЯ: Наистина ли искате да знаете това, полковник? Не съществува по-голям ад от това да видиш точните подробности от човешкото…

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД (тихо): От човешкото бъдеще ли? От човешката смърт? От човешката участ? Зная това, Енея, дъще на приятелката ми Брон Ламиа. Зная, че носите в себе си тези ужасни дадености и видения, още откакто сте се родила… още от дните, в които двамата с майка ви пресичахме моретата и планините на Хиперион, за да намерим онова, което смятахме за наша съдба. Зная, че ви е било много трудно, Енея, моя млада приятелко… по-трудно, отколкото може да си представи който и да е от нас тази вечер. Никой от нас не би могъл да се роди с такова бреме.

Но въпреки това искам да зная тази част от собствената си съдба. И смятам, че годините ми на служба за каузата на тази битка… години минали и години бъдещи… ми дават право на отговор. Шрайка основан ли е на личността на един-единствен човешки воин?

ЕНЕЯ:Да.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД: На моята ли? След смъртта ми в битката елементите на Техноцентъра… или на някаква сила… ще въплътят моята воля, душата и личността ми в това… чудовище… и ще го пратят назад във времето през Кристалния монолит, така ли?

ЕНЕЯ: Да, полковник. Части от вашата личност… но само части от нея… ще бъдат въплътени в живото създание, наречено Шрайка.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД (смее се): Но също е възможно да оцелея и победя в тази битка?

ЕНЕЯ: Да.

ПОЛКОВНИК ФЕДМАН КАСАД (сега се смее по-силно, искрено и непринудено): За Бога… по волята на Аллах… ако вселената има душа, тя е чиста ирония. Аз убивам врага си, изяждам сърцето му и врагът се превръща в мен… и аз се превръщам в него. (Следват още няколко минути мълчание. Виждам, че дърволетът „Игдразил“ се е обърнал и че отново приближаваме към огромната заобленост на Биосфернотр звездно дърво.)

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: Приятелко Енея, любима Учителко, през годините, докато те слушах да учиш и се учех от теб, ме преследваше една огромна загадка.

ЕНЕЯ: Каква, Рахил?

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: В Празнотата, Която Обвързва ти си чувала гласовете на Другите… разумните раси извън нашето пространство и време, чиито спомени и личности отекват в средата на Празнотата. Чрез причастието на твоята кръв някои от нас се научиха да чуват шепота на ехото на тези гласове… на Лъвовете, Тигрите и Мечките, както някои ги наричат.

ЕНЕЯ: Ти си една от най-добрите ми студентки, Рахил. Някой ден ясно ще чуеш тези гласове. Също както и ще се научиш да чуваш музиката на сферите и да направиш онази първа крачка.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ (поклаща глава): Въпросът ми е друг, приятелко Енея. Загадка за мен остава присъствието на Наблюдател или Наблюдатели сред човешката раса, пратени от онези… от Другите… от онези Лъвове, Тигри и Мечки… за да следят човечеството и да информират тези далечни раси. Присъствието на този Наблюдател… или Наблюдатели… буквален факт ли е?

ЕНЕЯ: Да.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: И са способни да приемат формата на човек, прокуден или храмер?

ЕНЕЯ: Наблюдателят или Наблюдателите не могат да променят формата си, Рахил. Те идват сред нас в някаква тленна форма, това е вярно… също както баща ми беше тленен, но роден като киборг.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: И този Наблюдател или тези Наблюдатели са сред нас от векове? ЕНЕЯ: Да.

РАХИЛ УАЙНТРАУБ: Този Наблюдател… или някой от тези Наблюдатели… сред нас ли е днес на този кораб или на тази маса?

ЕНЕЯ (колебае се): Рахил, по-добре е засега да не говоря повече по този въпрос. Някои мигновено биха убили такъв Наблюдател, за да защитят Мира или да спасят онова, което според тях означава „човек“. Дори само фактът, че ви казах за съществуването на такъв Наблюдател, го излага на огромен риск. Съжалявам… Обещавам ти, че тази… тази загадка… ще се разкрие в недалечно бъдеще и че ще стане ясна самоличността на Наблюдателя или Наблюдателите. Не от мен, а от самия Наблюдател или Наблюдатели.

ХРАМЕРСКИЯТ ИСТИНСКИ ГЛАС НА ЗВЕЗДНОТО ДЪРВО КЕТ РОСТИЙН: Братя во Муира, уважаеми прокудени съюзници и човешки гости, възлюбени разумни приятели, почитаема Онази, която учи… ще довършим този разговор по друго време и на друго място. Смятам, че молбата на г. Енея за заминаването на дърволета „Игдразил“ за мирския космос след три стандартни дни се приема единодушно… и че с късмет и смелост така ще се изпълнят древните храмерски пророчества за Дървото на болката и времето на Изкупление за всички деца на Старата Земя.

Сега ще довършим вечерята си и ще поговорим за други неща. Закривам тази официална среща и останалата част от краткото ни пътуване трябва да бъде изпълнена с приятелски разговори, вкусна храна, и с тайнството на истинското кафе, отгледано от зърна, донесени от Старата Земя… нашият общ дом… добрата Земя. Закривам срещата. Казах.