„Можеш да повдигнеш обвинението, но аз няма да запаля фитила…“

— Мога да откажа да приключа случая, за чието разследване съм назначен.

— Ако военният съд издаде присъда, ще трябва да го приключите, милорд.

„Не, няма.“ Тази мисъл го накара да премигне. Ако пожелаеше, можеше да продължава разследването до безкрай и Хароче нямаше как да му попречи. Нищо чудно, че генералът се държеше толкова любезно. Майлс дори имаше право да наложи вето на военния съд. Ала имперските ревизори по традиция избягваха да използват огромните си правомощия. Те бяха избирани не само заради постиженията си, но и заради изключителната си честност. Не биваше да нарушава вътрешните закони на ИмпСи повече от минимално необходимото за…

Хароче уморено се усмихна.

— Може да не сте съгласен с мен, но поне се опитайте да видите нещата от моята гледна точка. Галени е бил ваш приятел и аз искрено ви съчувствам. Ето какво мога да направя. Мога да сваля обвинението в държавна измяна и да го сведа до нападение срещу старши офицер. Една година затвор, обикновено уволнение, и Галени ще си отиде. Дори можете да използвате влиянието си, за да му осигурите императорско помилване и да му спестите затвора. Стига да се махне оттук, аз няма да имам възражения.

И така щеше да провали кариерата на Дъв, всичките му политически амбиции… а той бе амбициозен човек, мечтаеше да служи на Комар в онова ново и по-мирно бъдеще, което се опитваше да изгради Грегор.

— Помилването е за виновните — каза Майлс. — Не е същото като оправдаване.

Хароче се почеса по главата и отново сбърчи лице или може би се опита да се усмихне.

— Всъщност… имах друга причина да ви повикам тук, лорд Воркосиган. Мисля за бъдещето не само в едно отношение. — Той се поколеба, после продължи: — Позволих си волността да поискам копие от доклада на вашия невролог във Военната болница. Мисля, че планът му за лечение звучи обещаващо.

— ИмпСи винаги е била вездесъща като хлебарки — измърмори Майлс. — Първо подслушвате комуникационния ми пулт, после се интересувате от здравословното ми състояние… Това ми напомня утре сутрин внимателно да си изтръскам ботушите.

— Моите извинения, милорд. Смятам, че ще ми простите. Трябваше да науча подробностите преди да ви кажа това, което исках. Но ако устройството се окаже ефикасно, както се надявате…

— То само контролира симптомите. Няма да ги излекува.

Хароче пренебрежително махна с ръка.

— Въпрос на медицинска дефиниция без практически смисъл. Аз съм практичен човек. Проучих докладите от операциите ви с „Дендарии“. Вие и Саймън Илян сте били изключителен екип.

„Бяхме най-добрите, о, да.“ Майлс изсумтя, внезапно неуверен накъде се насочва Хароче.

Генералът кисело се усмихна.

— Да заместиш Илян е адски сериозно предизвикателство. Не ми се ще да се откажа от нито едно преимущество. След като имах възможност лично да работя с вас и подробно да прегледам докладите ви… все повече се убеждавам, че Илян е допуснал голяма грешка, като ви е уволнил.

— Не беше грешка. Заслужавах дори по-сурово отношение. — Устата му пресъхваше.

— Не мисля. Според мен реакцията на Илян е прекалена. — Хароче сви рамене. — И преди съм работил с хора като вас, които са готови да поемат всякакви рискове, за да постигнат резултати, непостижими за никой друг. Аз обичам резултатите, Майлс. Много ги обичам. Наемниците от Дендарии бяха огромен ресурс за ИмпСи.

— И все още са. Комодор Кунн няма да се поколебае да харчи парите ви. И да доставя стоката ви. — Сърцето му учестено туптеше.

— Не познавам Куин. Освен това тя не е бараярка. Ако лечението ви е успешно, предпочитам да ви върна на работа.

Майлс трябваше да преглътне, за да си поеме дъх.

— И всичко… да е като преди, така ли? Да продължа оттам, където прекъснах? — „«Дендарии»… Адмирал Нейсмит…“

— Не точно оттам, не. Но според моите изчисления още преди около две години е трябвало да ви повишат в капитан. Мисля, че двамата с вас можем да работим заедно не по-зле, отколкото сте работили с Илян. — Очите на Хароче проблеснаха. — Навярно ще ми простите дързостта, ако кажа дори по-добре? Ще съм горд да ви приема на борда, Воркосиган.

Майлс се смая. За миг единствената му мисъл беше: „Добре, че получих припадък снощи, иначе сега пак щях да се търкалям на килима.“

— Аз… аз… — Ръцете му трепереха от радост. „Да! Да! Да!“ — Първо ще трябва да приключа случая. За да върна на Грегор ревизорската верига. Но после… естествено! — Прехапаната му устна отново се разцепи от неудържимата му усмивка. Той усети в устата си вкус на кръв.

— Да — търпеливо отвърна Хароче, — точно това исках да кажа и аз.

Сякаш го обля ледена вода, която угаси възторга му. „Какво?“ Пред очите му изплува корабен док, претъпкан с войници на „Дендарии“, които скандираха: „Нейсмит, Ней-смит, Нейсмит!“

„Моята първа победа.

…Спомняш ли си какво ти струва тя?“

— Аз… Аз… Аз… — Той преглътна два пъти и се прокашля. — Ще трябва да помисля, господин генерал.

— Разбира се — каза Хароче. — Не бързайте. Но не ме дръжте дълго в напрежение — вече си представям как използвам „Дендарии“, за да се справя с една много неприятна ситуация край станция Клайн. С удоволствие ще го обсъдя с вас, ако се съгласите. Бих искал да чуя съвета ви.

Очите на Майлс се бяха разширили, лицето му бе бледо и влажно.

— Благодаря ви, господин генерал — задавено отвърна той. — Много ви благодаря…

Майлс с олюляване стана от стола си, все още усмихнат с кървящата си устна. Едва не се блъсна във вратата като пиян — Хароче я отвори точно навреме.

Когато се прибра, заобиколи отдалече стаята на Илян, заключи се в спалнята си и закрачи назад-напред докато не откри, че се е втренчил в комуникационния пулт. Оттам като че ли го гледаха очите на Хор. Майлс се качи на горния етаж, в стаичката със старото кресло. Помещението бе достатъчно малко и му действаше успокоително като усмирителна риза. Този път не взе нито бренди, нито дядовия си кинжал. Нямаше нужда от тях.

Заключи вратата и се отпусна на креслото. Не само ръцете — трепереше цялото му тяло.

Старата му работа. Всичко щеше да е като преди.

„Можеш ли да откажеш, а?“ Беше си мислил, че е преживял Нейсмит. Лорд Воркосиган се бе преструвал, че не го вълнува изчезването на адмирала. Беше се преструвал, че ходи по водата, докато всъщност бе потъвал.

„Искаш ли го? Искаш ли да си върнеш «Дендарии»?

Да!“

Но после:

„О, Господи! Това не е просто предложение за работа. Това е подкуп.“ Лукас Хароче просто се опитваше да подкупи имперски ревизор.

Дали се опитваше? Или беше успял?

„Пак ще се върнем на този въпрос.“

И то какъв подкуп! Можеше ли да докаже, че генералът не го е направил от искрено възхищение?

„Сигурен съм. О, да, сигурен съм. Лукас Хароче, хитър кучи сине, аз те подценявах още от самото начало.“ Толкова за прословутата способност на Майлс да преценява хората.

Не биваше да подценява Хароче. Илян го беше избрал по същия начин, по който бе избрал и Майлс. Илян обичаше невестулките. Но знаеше как да ги държи под контрол. Някогашният прям, сдържан войнишки стил криеше под себе си остър ум. Иначе нямаше да се издигне до шеф на вътрешния отдел, не и когато ИмпСи се ръководеше от Илян.

И нямаше да посмее да му направи това предложение, ако не бе сигурен в резултата. И защо не? Той беше получил достъп до всички файлове на Илян и бе имал възможност да проучи кариерата на адмирал Нейсмит открай докрай. „Особено края.“ Хароче знаеше каква невестулка е дребният адмирал. Можеше уверено да предвиди, че Майлс ще жертва всичко, включително честността си, за да спаси Нейсмит, защото веднъж вече го беше направил.

Но Хароче бе вярна невестулка, Майлс можеше да се закълне, вярна на Грегор и империята, истински брат по оръжие. Парите едва ли означаваха нещо за него. Неговата страст беше службата в ИмпСи — както на Илян, както и на Майлс. Работата, която бе поел от Илян.