Литмир - Электронная Библиотека

— Сигурно пак се е изгубил в другото крило. Ще дойде. Продължавай, моля те.

— Ох. — Галени заразтрива тила си. — Илян се опъваше и Хароче повика лекар. Илян възрази, че не можел да напусне насред криза, но кризата, която имаше предвид, изглежда, беше сетаганданското нашествие на Вервейн преди десет години. Хароче, който вече беше пребледнял като платно, го хвана за ръка и се опита да го изведе — което беше грешка, защото Илян започна да буйства. Хароче извика: „Мамка му, бързо доведете лекар!“ Обаче Илян се бие адски мръсно. Никога не съм виждал такова нещо.

— Аз също — смаяно каза Майлс.

— Когато дойде лекарят, още двама души се нуждаеха от медицинска помощ. Упоиха Илян и го откараха в щабната клиника. И това беше краят на оперативката. А аз се оплаквах, че били скучни!

— О, Господи! — Събитията не можеха да се развият по зле, даже някой да бе целял да предизвика колкото може повече хаос. И пред толкова свидетели!

— Излишно е да споменавам, че днес Хароче остана до късно на работа — продължи Галени. — Цялата сграда е в смут. Генералът ни нареди да не казваме на никого, разбира се.

— Освен на мен ли?

— Кой знае защо, забрави да отбележи това — сухо от върна Дъв. — Така че не си го чул от мен. Не знаеш нищо, и точка.

— Ясно. Разбирам. Предполагам, че вече е докладвал на Грегор.

— Да се надяваме.

— По дяволите, Хароче трябваше да постави Илян под медицинско наблюдение още снощи!

— Изглеждаше адски уплашен. Всички се уплашихме. Да арестуваш шефа на Имперската служба за сигурност в самия щаб на ИмпСи… не е лесна задача.

— Не. Не… Нямам право да критикувам човека, който е на бойната линия. Трябвало му е достатъчно време, за да се увери. Не можеш да си позволиш да допуснеш грешка с такова нещо, ако мислиш за кариерата си. — Арестуването на Илян пред толкова много свидетели му се струваше излишна жестокост. „Илян поне ме уволни насаме.“ Но от друга страна, всичко бе абсолютно ясно, нямаше място за съмнения, слухове и инсинуации. Нито за спорове.

— Моментът е изключително неподходящ — продължи Майлс. — Макар че за биокибернетичен срив едва ли има подходящ момент. Чудя се… дали не се дължи на напрежението от предстоящата сватба? Струва ми се невероятно. Илян се е справял с много по-тежки кризи.

— Едно напрежение не трябва да е много сериозно, за да е последно — отбеляза Галени. — Дали вече не е имал този проблем, когато те уволни? Искам да кажа… може ли да се твърди, че преценката му вече не е била безпристрастна?

Майлс мъчително преглътна. Не знаеше дали да е благодарен на Дъв за това, че казва нещо, което той не смееше дори да си помисли.

— Иска ми се да е така. Но не е. Преценката му беше абсолютно правилна. Точно според неговите принципи.

— Тогава кога е започнало? Важно е.

— Да. И аз се чудя. Всички останали също ще се питат, сигурен съм. Ще трябва да почакаме да ни кажат лекарите от ИмпСи. И като стана дума, няма ли някаква информация каква е причината за този проблем?

— Не съм чул нищо. Но предполагам, че ще трябва да повикат специалисти.

Мартин най-после се появи с чашите им и Галени реши да остане за вечеря, което видимо обезпокои младежа. Тъй като Мама Кости ги нагости богато, Майлс си помисли, че Мартин е трябвало да се откаже от порцията си в полза на гостенина и да се задоволи със сандвичи. Все пак, тъй като знаеше какво разбира тя под „бърза закуска“, Майлс не изпитваше угризения.

* * *

Тази сутрин готическите фигури над страничния вход на щабквартирата на ИмпСи изглеждаха така, сякаш всеки момент ще се пръснат от вътрешното напрежение на зловещите си тайни. И израженията на хората, покрай които минаваше, напомняха на лицата на гранитните фигури. Дежурният ефрейтор на пропуска го погледна, премигна и попита:

— Какво обичате, господине?

— Аз съм лорд Воркосиган. Искам да се видя със Саймън Илян.

Дежурният провери на комуникационния си пулт.

— Нямате уговорена среща, милорд.

— Просто се отбих да го посетя. — И дежурният, и всички останали трябваше да знаят, че Илян отсъства, поне защото със сигурност ги бяха уведомили, че в момента техен шеф е Хароче. — В клиниката. Дайте ми пропуск, моля.

— Не мога да го направя, милорд.

— Можете, разбира се. Това ви е работата. Кой е дежурният офицер днес?

— Майор Жарле, милорд.

— Добре. Той ме познава. Обадете му се и поискайте разрешение.

След две минути на комуникационния пулт се появи лицето на Жарле.

— Да?

Ефрейторът му предаде искането на Майлс.

— Струва ми се, че не е възможно, милорд — колебливо каза офицерът. Майлс въздъхна.

— Обадете се на шефа си… не, по дяволите, ще минат най-малко трийсет минути, докато се изкачим по цялата командна верига. Хайде да съкратим процедурата, а? Не ми е приятно да го безпокоя точно сега, когато несъмнено има ужасно много работа, по просто се обадете на генерал Хароче.

Жарле очевидно също нямаше желание да досажда на началника си, но не можеше да отпрати просто така един ворски лорд. Само след десет минути се свързаха с Хароче много бързо при тези обстоятелства.

— Добро утро, господин генерал — каза той. — Дойдох да видя Саймън.

— Невъзможно — изсумтя Хароче.

— Невъзможно е само ако е мъртъв — остро отвърна Майлс. — Струва ми се, искате да кажете, че вие не желаете да го позволите. Защо?

Хароче се поколеба.

— Ефрейтор, спуснете звукоизолиращия конус и отстъпете за момент мястото си на лорд Воркосиган, моля.

Мъжът се подчини и над комуникационния пулт и стола падна конична сянка.

— Откъде научихте? — подозрително попита генералът. Майлс повдигна вежди и незабавно превключи на скорост.

— Безпокоях се. След като не ми се обадихте и не отговорихте на съобщенията ми, позвъних на Грегор.

— О! — въздъхна Хароче. Подозрителността му отстъпи мястото си на обикновено раздразнение.

„За малко“ — помисли си Майлс. Ако Хароче все още не бе съобщил на императора, можеше да си навлече сериозни неприятности, а навярно и на Галени.

— Искам да видя Илян.

— Илян може би дори няма да ви познае — след дълго мълчание отвърна генералът. — Бълва секретна информация с невероятна скорост и се наложи да поставя охрана с изключителен достъп до секретни материали.

— И какво от това? Аз имам изключителен достъп до секретни материали. — По дяволите, самият той беше секретен материал.

— Категорично не. Достъпът ви сигурно е бил анулиран, когато ви… пенсионираха.

— Можете да проверите. — Господи! Сега Хароче имаше достъп до всички файлове на Илян и можеше да открие истината за уволнението му. Надяваше се, че генералът няма време за такива проверки.

Хароче го изгледа с присвити очи, набра нещо на комуникационния си пулт, а после изненадано каза:

— Достъпът ви все още не е анулиран.

— Видяхте ли?

— Илян сигурно просто да е забравил. Може би още тогава е започнал да… Е, тогава аз ще го анулирам.

„Не можете!“ Майлс сподави гневния си изблик. Можеше, разбира се. Той погледна Хароче. Какво да прави? Да изхвърчи от ИмпСи с вика: „Сега ще те издам на батко!“ Не. Грегор бе коз, който можеше да изиграе само веднъж, и то при крайна необходимост. Той въздъхна и овладя гнева си.

— Господин генерал, благоразумието е едно, но параноята, която не може да различи приятеля от врага, е съвсем друго нещо.

— Лорд Воркосиган — също толкова напрегнато отвърна Хароче, все още не знаем какъв е проблемът. Тази сутрин нямам време да забавлявам любопитни цивилни, независимо дали са приятели, или не. Моля, не досаждайте повече на хората ми. Какво ще споделя с вас императорът си е негова работа. Аз съм длъжен да докладвам единствено на него. Приятен ден. — Той прекъсна връзката и звукоизолиращият конус около Майлс изчезна. Дежурният ефрейтор го гледаше сериозно.

„Не мина добре.“

* * *

Първото нещо, което направи след като се прибра, бе да се заключи в спалнята и да се обади на Грегор. Трябваха му четиридесет и пет минути, за да се свърже. Даже да му беше отнело четиридесет и пет часа, пак нямаше да се откаже.

36
{"b":"283175","o":1}