Челюстите на ди Жиронал се сковаха и той се усмихна едва-едва.

— Виж ти, колко войнствен трябва да е станал Шалион, щом и момите са тръгнали да ни дават съвети за военните ни стратегии.

— По-лоши от сегашните едва ли биха могли да дадат — изръмжа под сурдинка Орико. Само беглото косо потрепване на погледа издаде ди Жиронал, че го е чул.

Ди Санда се обади с недоумение:

— Да. И защо кастиларят не е бил откупен заедно с другите офицери след капитулацията на Готоргет, ди Жиронал?

Казарил стисна зъби. „Мълчи си, ди Санда!“

— Рокнарийците казаха, че е загинал — лаконично отговори канцлерът. — Когато разбрах, че още е жив, реших, че са го направили, за да му отмъстят. Макар че ако търговецът на коприна е казал истината, може да са го направили и от страх да не се изложат. Сигурно им е избягал и се е мотал из Ибра известно време, преди да, хм, преди да го арестуват. — Изгледа Казарил, после отклони поглед встрани.

„Ти знаеш, че лъжеш. И аз знам, че лъжеш“. Но ди Жиронал, дори и сега, не знаеше със сигурност дали Казарил знае, че той лъже. Не беше кой знае какво предимство. А и моментът не беше подходящ за контраудар. Тази клевета вече го бе поставила в неизгодно положение, каквото и да покажеше разследването на Орико.

— Е, лично аз не разбирам как е възможно изчезването му да бъде оставено без разследване — каза ди Санда, вперил присвити очи в ди Жиронал. — Та той е бил комендантът на крепостта.

Изел вметна замислено:

— Щом сте решили, че става въпрос за отмъщение, трябва да сте стигнали и до логичното заключение, че е причинил големи загуби на рокнарийците на бойното поле, за да се отнесат така жестоко към него впоследствие.

Ди Жиронал изкриви лице в гримаса. Явно не му харесваше накъде води този ред на мисли. Облегна се назад и махна с ръка, сякаш да върне разговора в първоначалното му русло.

— Изглежда, стигнахме до задънена улица. Думата на един човек срещу думата на друг и нищо, което да наклони везните. Господарю, настоятелно ви съветвам да проявите предпазливост. Нека милорд ди Казарил да поеме някой по-незначителен пост или да бъде върнат при провинкарата на Баошия.

Изел едва не се задави.

— И да остави клеветата без последствия? Не! Няма да търпя това.

Орико потърка чело, сякаш го болеше главата, и хвърли последователно поглед към хладния си главен съветник и разгневената си природена сестра. Изпъшка нещастно.

— О, богове, как мразя такива работи… — Изражението му се промени и той поизправи гръб. — А! Ама разбира се. Има едно решение… точно точното решение, ха-ха… — Махна на пажа, който беше довел Казарил, и прошушна нещо в ухото му. Ди Жиронал го наблюдаваше намръщено, но явно и той не чу прошепнатите думи. Пажът забързано излезе.

— Какво е решението ви, господарю? — с известна тревога го запита той.

— Не е мое решението. На боговете е. Ще оставим на тях да решат кой е невинен и кой лъже.

— Намислили сте да разрешите спора чрез двубой, така ли? — с искрен ужас попита ди Жиронал.

Казарил споделяше ужаса му — а същото важеше и за сер ди Марок, ако се съдеше по внезапно пребледнялото му лице.

Орико примигна.

— Е, това хрумване също не е лошо. — Огледа ди Марок и Казарил. — Изглеждат ми равностойни. Ди Марок е по-млад, разбира се, и се проявява нелошо на тренировъчния ринг, но опитът също е от значение.

Лейди Бетриз изгледа ди Марок и смръщи чело в пристъп на внезапна тревога. Същото направи и Казарил, но по друга причина, или така поне предположи. Ди Марок наистина беше добър фехтовач, но на бойното поле не би оцелял повече от пет минути. Ди Жиронал го погледна в очите за пръв път, откакто Казарил се беше явил по заповед на царина, и за ветерана от Готоргет беше ясно, че канцлерът е стигнал до същия извод като него. Стомахът му се сви при мисълта, че ще се наложи да убие младия мъж, дори той да беше лъжец и оръдие в чужди ръце.

— Не знам дали ибриецът е излъгал, или не — разтревожено вмъкна ди Марок. — Знам само каквото чух.

— Да, да. — Орико махна с ръка, отхвърляйки възражението. — Мисля, че моят план ще свърши по-добра работа. — Подсмръкна, отри нос в ръкава си и зачака. Възцари се продължително и неловко мълчание.

Наруши го връщането на пажа, който обяви:

— Умегат, господарю.

Спретнатият рокнарийски коняр влезе в стаята и огледа с известна изненада събралите се вътре хора, после пристъпи право към господаря си и се поклони.

— С какво мога да ви услужа, милорд?

— Умегат — каза Орико. — Искам да излезеш, да хванеш първия свещен гарван, който видиш, и да го донесеш тук. Ти — обърна се той към пажа — ще идеш с него като свидетел. Побързайте! — Орико плесна с ръце от нетърпение.

Без да даде израз на някаква изненада или да губи време със задаване на въпроси, Умегат се поклони и излезе. Казарил хвана ди Марок да поглежда жално към ди Жиронал в смисъл „А сега какво?“. Ди Жиронал стисна зъби и не му обърна внимание.

— Така — потри ръце Орико, — как да го направим? Сетих се — Казарил, ти застани в единия край на стаята. Ди Марок, иди да застанеш в другия.

Ди Жиронал плъзна поглед из стаята, сякаш пресмяташе нещо, без да е сигурен какво. Кимна лекичко на ди Марок към ъгъла близо до отворения прозорец. Казарил нямаше друг изход, освен да застане в по-тъмния ъгъл без прозорци.

— Вие всичките — Орико махна към Изел и нейната кохорта — се дръпнете встрани, за свидетели. Ти и ти, и ти също. — той махна към двамата гвардейци и пажа, после се изправи тежко на крака и заобиколи масата да подреди живата картина. Ди Жиронал остана на мястото си; премяташе едно перо в ръце и въсеше вежди.

Много по-рано, отколкото Казарил бе очаквал, Умегат се върна, стиснал под мишница един гарван с разлютен вид. Пажът подскачаше развълнувано около него.

— Този ли е гарванът, който видяхте най-първо? — попита Орико момчето.

— Да, милорд — задъхано отвърна пажът. — Е, цялото ято кръжеше над кулата на Фонса, така че май видяхме шест или седем едновременно. Затова Умегат застана в средата на двора с протегната ръка и затворени очи, съвсем неподвижен. Този се спусна надолу и кацна право на ръкава му!

Казарил се мъчеше да види дали мърморещата недоволно птица случайно не е с две пера по-малко на опашката.

— Добре — доволно рече Орико. — Така. Умегат, искам да застанеш точно в центъра на стаята и когато ти дам знак, да пуснеш свещената птица. Ще видим при кого от двамата ще отлети и така ще разберем! Чакай — най-напред всички трябва да отправят наум молитва към боговете за просветление.

Изел се приготви, притваряйки очи, но на Бетриз явно й хрумна нещо в последния момент.

— Но, господарю. Какво ще разберем? Гарванът при лъжеца ли ще отлети, или при честния човек? — И впери настойчив поглед в Умегат.

— Ооо! — проточи Орико. — Хм.

— А ако започне да кръжи и не кацне при никого? — вметна ди Жиронал с раздразнение в гласа.

„Тогава ще знаем, че и боговете са също толкова объркани, колкото сме и ние“, помисли си Казарил, но не го изрече на глас.

Умегат, който галеше птицата да я успокои, се поклони и предложи:

— Тъй като истината е свещена за боговете, нека гарванът отлети при честния човек, господарю. — Погледът му и за миг не се насочи към Казарил.

— О, точно така. Започваме тогава.

Умегат, малко прекалено драматично, както започваше да подозира Казарил, застана точно в средата между двамата обвиняеми, протегна напред ръката си с птицата и бавно започна да отдръпва другата си ръка, с която я придържаше. Застина за миг с израз на благочестиво спокойствие. Казарил се зачуди какво ли отбират боговете от какофонията разнопосочни молитви, които без съмнение се издигаха от стаята в този момент. После Умегат подхвърли птицата във въздуха и спусна ръце край тялото си. Гарванът изграчи и разпери криле, опашката му с две липсващи пера се разтвори.

Ди Марок разпери широко ръце с надежда и с вид, сякаш се чуди дали е позволено да грабне птицата от въздуха, докато прелита покрай него. Казарил понечи да извика „Каз, Каз“, просто за всеки случай, но изведнъж го завладя религиозно любопитство. Той вече знаеше истината — какво друго би могъл да разкрие този тест? Остана си неподвижен и с изправен гръб, полуотворил устни, и загледа удивено птицата, която подмина отворения прозорец и кацна право на рамото му.