Дарт загаси фаровете.

— Намирам се пред втората врата от южния край — информира той Гини. — На вратата няма номер.

— Стълбите са вдясно? — попита тя.

Остъклените стълби се виждаха ясно.

— Точно така.

— Правилно — потвърди съгледвачът, който също беше включен.

— Успях — информира го тя. — Вписах те в системата под името на служителя Нийли. Джордж Нийли. Той е регистриран като инженер биохимик на работа в Б-блок. Разбра ли?

— Джордж Нийли. Б-блок — отговори Дарт. За да го вкара, Гини трябваше да използва името на реално съществуващ служител. В случай че го спрат, той можеше да обясни, че е загубил картата си някъде между паркинга и мястото, където са го задържали.

— Можеш ли да ме вкараш? — попита той.

— Обади ми се, когато стигнеш вратата — отговори тя.

Дарт слезе от колата, пресмятайки, че до този момент нощната охрана е уведомена за това, че Нийли е използвал паркинга. На външната страна на вратата беше монтирано устройство от неръждаема стомана да разчита картите за идентификация. Такова нещо Дарт нямаше.

Застанал до вратата, той прошепна:

— Тук съм.

— Стой така — чу гласа на Гини в ухото му.

Нервите на Дарт бяха готови да се скъсат. Нямаше никаква представа как би могъл да се оправи през следващия половин час. На няколко пъти се огледа в двете посоки.

— Какво ще кажеш за това? — попита Гини.

На синьо-зеления екран се появи надпис: „Неправилна входяща информация — моля, опитайте отново“.

Дарт се опита да отвори вратата.

— Не — информира я той. Уплаши се, че може би се е объркала. Съвършено незапозната с охранителната система на „Роксин“, тя трябваше да се ориентира в движение. Реално време, както гласеше нейното определение.

— Стой така — повтори тя. — А сега? — попита напрегнато.

— Не става — съобщи Дарт, от когото течеше пот, въпреки че температурата беше под точката на замръзване.

— Тук е наблюдателният пост — намеси се човекът от стълба. — Виждам неидентифициран индивид, движи се пеш, насочва се на юг покрай източната страна.

Дарт вдигна глава. Можеше едва да различи някаква малка черна точка на разстояние от сто ярда. Пазач — и вървеше към него.

— Имаме право само на още един опит — обясни Гини. — Ако не успеем, Нийли няма да бъде допуснат вътре, а ако трябва да продължим, ще ми се наложи да те вкарам в паркинга под друго име и да опитаме отново.

— Закъсахме — съобщи Дарт.

— Неидентифицираният индивид е на седемдесет ярда и продължава движението — съобщи наблюдателният пост.

— Вратата? — попита Гини в паника.

Дарт погледна над рамото си. Входната врата се вдигна и се спусна.

— Успя.

— Изчакай — изсъска тя.

Пазачът приближи още и вече беше на не повече от петдесет ярда. Той махна с ръка, все още беше твърде далеч, за да се види лицето му, както и самият той не можеше да види лицето на Дарт.

— Разстоянието се стопява — предупреди Дарт.

Още няколко ярда и лицето на Дарт щеше да се види ясно. Колко от служителите на „Роксин“ можеше да познава един пазач от охраната?

— Джо? — попита тя.

Дарт прочете:

Чу се щракане. Дарт натисна дръжката. Вратата се отвори.

Пазачът беше на двадесет ярда. Той и Дарт се виждаха един друг съвсем ясно. Трябва да мислиш изправен върху краката си, беше го поучавал някога Зелър. „Той е външен пазач“, помисли Дарт. „Обезоръжи подозрението му.“ Дарт предложи с висок глас:

— Искате ли да ви държа вратата?

Пазачът поклати глава.

— Не, благодаря.

Дарт пристъпи вътре мокър от пот, с пресъхнало гърло. Асансьорът беше точно пред него, виждаше се врата, водеща към стълбите вдясно. Като не искаше да чака кабината и като си спомни от по-ранното си посещение в „Роксин“, че асансьорите също бяха свързани с формалности по охраната, Дарт реши да използва стълбите. Вратата се затвори след него с глух удар.

— Джанет Йоргенсон? — проплака той в микрофона, както се изкачваше по стълбите. Новата му идентичност му беше донесла промяна на пола.

В лявото си ухо чу:

— Името се намираше в списъка непосредствено над това на Нийли. Какво мога да ти кажа?

— Кой съм? — попита Дарт, въпреки че това нямаше значение — не можеше да се вживява в ролята на Йоргенсон.

— Работата е — обясни тя — в начина, по който функционира системата — причината, поради която Нийли не можа да влезе — трябва да заемаш особено място в системата на сигурност, за да имаш достъп до всички врати. В противен случай би могъл да влизаш през определени врати в определено време. Нийли, за разлика от Йоргенсон не получи разрешение да влезе.

— Кой съм аз? — повтори Дарт, като силно се дразнеше.

— Вицепрезидент и заместник-директор на „R“ и „D“ — информира тя.

— Направила си ме асистент на Мартинсън? — попита гневно Дарт.

Охранителната система би могла да съобщи на Проктор за неочакваната нощна визита — ако Проктор имаше някакъв разум, неговият тим щеше да бъде нащрек. Вероятно беше да познава номер две след Мартинсън и според Дарт той можеше да постави под съмнение едно нейно посещение в този ранен час на утрото, би могъл да разбере хитрината на Дарт. Това го пришпори да бърза.

Съгледвачът от телефонния стълб съобщи:

— Неидентифицираният индивид инспектира лексуса. Изглежда, че използва ръчно комуникационно устройство.

— Сканирам — отговори гласът на диспечера.

Дарт продължи да изкачва стълбите на бегом, минавайки покрай вратата, отбелязана с голямо „2“.

— Прихванахме радиовръзка — прошумоля спокойният глас на диспечера. — Индивидът съобщи регистрационния номер на колата и очаква обратно позвъняване. Сержантът препоръчва незабавно да прекратите действията. Повтарям: препоръчва да прекратите. Ясно? — След кратко колебание диспечерът додаде: — Евакуационен план „А“ като Алфа, ясно?

Според плана „А“ Дарт трябваше да стигне пеш позицията на групата за спешна намеса, където елитният тим щеше да му помогне да премине през оградата, след което да бъде в безопасност. Всичко това беше казано не заради самия Дарт, а за всеки, който би могъл да слуша на използваната честота. Ако хората на Проктор контролираха полицейските радиовръзки — нещо, на което се надяваха Хейт и Дарт — тогава може би пристигането на Дарт в „Роксин“ щеше да има ефект на предизвикателство.

— Аз съм на третия етаж — докладва Дарт. Чудеше се дали онези чуват. — Син правоъгълник, жълт триъгълник и зелен кръг — съобщи той вече на Гини.

— Син, жълт, зелен — повтори тя. — Правоъгълник, триъгълник, кръг. Стой така.

Тази врата на офис, както всяка друга, беше с устройство за разчитане на идентификация в дясната страна. Тайният код на вратите даваше преимущество на „Роксин“. Гини трябваше да открие необходимата врата в базата данни. Дарт чакаше търпеливо. Най-накрая чу гласа й:

— Опитай.

Дарт натисна лоста и заключената врата се отвори.

— Успях! — каза той радостно. — Вътре съм.

Влизането в офиса положително трябваше да се покаже на екраните във фоайето. Гини беше получила инструкции да не се опитва да крие действията на Дарт от тези екрани. Въпреки че така съществуваше риск Дарт да бъде заловен, това също даваше възможност Проктор или други шефове да бъдат информирани относно движенията на Дарт — нещо изключително важно за успеха на операцията.

Механизмът действаше и капанът беше заложен: сиренето беше там и очакваше да бъде взето. Дарт се мушна в някакво кресло пред един компютърен монитор, където на екрана се редуваха геометрични фигурки. Той натисна клавиша Shift и се появиха десетки софтуерни икони.

— На терминала съм — съобщи тихо Дарт.