— И какво? Имаш намерение да ги изискаш по законен път?

— Имаме Гини — напомни му Дарт.

— Компютър? Ти мислиш, че Мартинсън има тази информация в компютър? — попита Зелър, развеселен от цялата тази абсурдност.

— Къде другаде? Защитена с парола. Сигурна. Лесно се стига до нея, но е недостъпна за всеки друг.

— Съмнителна работа, Айви. Всичко е изчезнало. Тя го е накъсала. Казаха ми, че тези папки са скъсани.

— Скъсани може би, но не унищожени.

— Не можеш да разбереш — тросна се ядосано Зелър. — Тя няма да ти даде нищо, Айви, повярвай ми. Ако вдигнеш шум около тези файлове, тя ще ги унищожи. Абсолютно сигурно.

— Може би тъкмо това ми трябва — изрече Дарт лукаво. — Тя да ги изтрие.

— Искаш ли да бъдеш малко по-умен? — Зелър бръкна в джоба си, откъдето извади смачкана пура. Разкъса набръчкания целофан и счупи пурата на две в мястото, където се беше скъсала, натъпка я в устата си и отхапа парче от края, което после изплю. Зелър поднесе към пурата кибритена клечка, като я закриваше с шепата си, и я запали. — Аз провалих всичко, Айви. Това, което искам да ти кажа, е, че — той задърпа дим от пурата и духна клечката — всичко е свършило.

Дарт забеляза една малка червена мигаща точка върху галванизирана тръба на оградата. Точката не приличаше на нищо повече от застояло се отражение от пламъка на клечката на Зелър, но Дарт продължи да я следи и точката се размърда.

Тя се придвижи бързо към главата на Зелър и Дарт я разгада: електронен оптически уред, използван от стрелци. Червената точка докосна оградата зад рамото на Зелър, а след това бързо намери шията му. С отворена ръка Дарт удари по лицето неочакващия подобно нещо Зелър, избутвайки го встрани. Зелър се спъна, изпусна пурата и падна.

За Дарт куршумът изсвири като вятър на височината на ухото му. Зелър не го чу. Той изтълкува погрешно положението, блъсна детектива и се приготви за бой. Когато червената точка намери лицето на Дарт, Зелър полетя напред и си върна удара, с който спаси живота му. Дарт падна в мокрия сняг в същия миг, когато куршумът откъсна парче от кората на едно дърво зад тях. Двамата незабавно изпълзяха към прикритието, което им предлагаха дърветата, бяха готови за пламтящата червена точка на убиеца. Когато точката намери гърба на Зелър, Дарт просъска:

— Надясно! — и сержантът се търкулна вдясно. Земята, върху която преди част от секундата беше пълзял, експлодира в мокра пръст. — Надясно! — инструктира го отново Дарт и отново земята изригна под силата на куршума.

Зелър се изправи на колене и запълзя бързо, съзнавайки, че стрелецът се цели в него, че на убиеца му беше необходимо да премества уреда напред-назад и да чака появата на кръстчето. Дарт тръгна наляво, като умишлено увеличаваше пространството помежду им, с цел да остави на стрелеца по-голямо мъртво пространство, където технологията няма да успее да изпрати сигнал.

Но червената точка преследваше Зелър и Дарт изпита силен страх.

— Наляво… надясно… — Той издаваше команди, като се опитваше да му помогне да избяга на безопасно място, съзнавайки много добре, че лазерът е по-бърз, далеч по-пъргав от човешката си мишена.

Парче от крака на Зелър експлодира, когато беше прострелян в гръб. Зелър падна с лице в калта.

— Превърти се! — извика Дарт с глас, задавен от емоция.

Точката се поразходи по ребрата на Зелър и замръзна на едно място.

Сержантът се превъртя, но не преди Дарт да чуе ясно различимия звук от следващия куршум. Зелър простена, изправи се на колене и запълзя надясно в зигзаг. Земята около него се осея от поредица малки експлозии. Дарт побягна към дърветата, като се чувстваше безпомощен и гледаше отдалеч как движенията на Зелър отслабваха.

Дарт се завъртя, извади оръжието си и залегна. Стреля в тъмнината. Ехото от гърмежа проехтя високо. Червената точка се премести и се насочи към него. Дарт се опита да разбере къде е източникът на тази светлина, но не видя нищо. Той стреля още веднъж. Раненият Зелър бързо се дотътри на лакти и колене в гората като осакатено куче.

Вниманието на Дарт беше раздвоено между червената точка, която бързо го приближаваше, движейки се по снега, и тъмнината, която скриваше стрелеца. Ако се превъртеше наляво, щеше да попадне на лазера. Превъртането надясно само щеше да го дезориентира. Той остана на мястото си, сърцето му биеше силно, пръстът му върху спусъка настояваше за разрешение за още един изстрел.

Зелър произведе два последователни изстрела, с цел да отклони червената точка от Дарт, привличайки я отново върху себе си.

Стрелецът беше добър. Той знаеше, че неговите цели се бяха обърнали с лице към него, че следващият му изстрел, макар и заглушен, щеше поради светването да издаде местоположението му. Светлинката щеше да предостави на Дарт или на Зелър — или и на двамата — мишена, в която да се целят. Предизвиквайки го, Дарт и Зелър го заставиха да помисли дали да ги обстрелва. Лазерът се заскита по снега. Двете ченгета не отклоняваха погледа си от движението му. Той се насочи към Зелър, спря и отново тръгна към Дарт. Все още с обърнато лице към стрелеца, Зелър запълзя назад и стигна гората. Зае позиция отчасти скрита от едно дърво.

Дарт лежеше плътно прилепен към земята, оръжието му беше насочено пред него, но погледът му беше съсредоточен върху смъртоносната червена точка, която се плъзгаше по снега. Тя упорито приближаваше: десет стъпки… пет стъпки… три стъпки…

Зелър, който също следеше движението й, стреля още веднъж и след това бързо се превъртя, защото светлината от собственото му оръжие го превръщаше в мишена.

Червената точка затанцува диво по посока на Зелър. Сержантът стреля отново, печелейки време за Дарт, който навлизаше все повече в гората. Той загуби малката червена точка и изпадна в паника — неговият свят се беше побрал в тази малка орбита червена светлина, лошото й следене можеше да означава смърт.

Червена светлина блесна в лявото му око. Дарт отдръпна главата си като от горяща кибритена клечка. Дънерът, към който се беше притиснал, експлодира и дървен шрапнел насече лицето му, закривайки погледа му и за известно време го заслепи. Сега той разбра, че е мъртвец — не можеше да вижда, не можеше да избяга от всевиждащия лазер. Щеше да бъде открит и убит. Притисна се плътно към земята, стараейки се да стесни профила си, като в същото време се мъчеше да отмахне отломките от очите си.

Зелър, който вече беше привикнал с тъмнината, видя лицето на Дарт, цялото покрито с трески и парчета кора от дърво. Зелър знаеше, че следващият изстрел ще означава последния миг на Дарт на тази земя.

Нямаше време да заема по-добра позиция. Трябваше да действа.

За себе си Зелър знаеше, че всичко е свършено: беше се опитал да събори „Роксин“ и беше пропаднал в опита си. Давид невинаги побеждаваше Голиат — справедливостта беше цел, която трябва да се преследва, но тя невинаги побеждаваше. Като ченге в продължение на повече от двадесет години се беше убеждавал непрекъснато в тази истина. Той зае удобна позиция облегнат с гръб към дървото, вдигна оръжието си и стреля. „Няма да ме заключат“, помисли той. Изстрелът проехтя в гората и привлече вниманието на стрелеца, който изостави търсенето в посока на Дарт и обърна лазера към Зелър.

Зелър стреля още веднъж, като си мислеше: „покажи ми онази светлинка…“.

Червената точка запълзя по снега, тръгна нагоре по едно дърво и попадна върху коляното на Зелър. Сержантът се ободри. „Дай ми цел“, подразни той още веднъж мислено противника си.

Точно насреща от вътрешността на гората се зададе жълто-бяла светлинка.

Гората се изпълни от поредицата изстрели на Зелър, който умишлено стреляше в широк кръг. Коляното му се разпиля. Рамото му експлодира. Той успя да произведе един финален изстрел. „Бягай колкото можеш, Дартели“, подкани го той мислено. „И Бог да те пази.“

Дарт се притисна в снега, очисти лицето си. Беше ясно, че Зелър беше изстрелял пълнителя си и че сега зареждаше отново, тъй като гората беше напълно притихнала. Сега вече Дарт можеше да забележи грубата симетрия на черните дънери на дърветата, които се издигаха от белия сняг, и сюрреалистичната геометрия на подстанцията вляво. Той лежеше абсолютно неподвижно, чакаше — очакваше червената точка да го намери.