— Това е текст на песен, нали? — отбеляза Дан. — С музика би звучало доста по-добре. Опита се да препрочете стихотворението отново на себе си, но думите започнаха да танцуват върху листа и вече нямаха никакъв смисъл. Знаеше, че ги беше написал с определена цел, но не можеше да си спомни каква точно.

Ванеса изхлипа странно. Той вдигна глава и я видя как плаче сподавено като човек, който не бе свикнал да плаче често. Само преди минути Дан се забавляваше страхотно и крещеше с целите си дробове на микрофона. Как така всичко внезапно стана толкова сериозно?

Ванеса го хвана за ръка. Лицето й беше влажно и мръсно, носът й течеше и на горната устна имаше сребърна халка.

— Виж, знам, че сега всичко се обърка, но нещата ще се подредят. Точно като в стихотворението ти. Обичам грозните неща. И на двамата ни харесва, когато нещата не са идеални, нали?

Дан беше отпуснал ръката си в нейната. Знаеше, че онова, което казваше, беше важно, но не можеше да се съсредоточи. Имаше нужда от цигара, а доколкото си спомняше, му бяха свършили. Или пък цигарите му бяха в другата маратонка?

— Трябва да си намеря обувката — каза й той.

Сълзите й не спираха. Ванеса го стисна силно за ръката в отчаян опит да довърши започнатото, да обясни значението на стихотворението на Дан и колко истинско й звучеше сега.

— Не е нужно да учим в едно училище или да живеем заедно. Можем просто да бъдем. — Тя си избърса носа с опакото на ръката. По панталоните й с шарка на зебра имаше малки капчици кръв от пиърсинга. Тя започна да ги търка ядосано. — Независимо какво правим, винаги ще бъдем заедно по някакъв начин, нали?

Дан кимна.

— Да — отвърна той механично. Не, че не бе в състояние да усети болката й. Просто точно в този момент не можеше да проведе смислен разговор.

Раменете на Ванеса се разтресоха в тихо ридание. Тя отново си избърса носа и го целуна по устата. Дан опита да отвърне на целувката, но се страхуваше да не нарани устната й.

— Хубаво — каза тя и се насили да се усмихне. — Махай се оттук. Върви да ставаш рок звезда или каквото там искаш.

Дан я зяпна. Гонеше ли го?

Какво значеше това?

— Няма ли да тръгваш?! — Ванеса го побутна лекичко по гърдите, потискайки поредния пристъп на плач.

Дан се олюля. Подът беше покрит с толкова гъст килим от угарки, празни бутилки, забравени дрехи и счупени вещи, че едва се виждаше.

— Утре ще дойда да помогна за разчистването — предложи той с половин уста, докато куцукаше през мръсотията.

Като че ли на следващия ден, с избистрено съзнание и ясен поглед, щеше да бъде готов да навлече гумени ръкавици и да изчисти до блясък с Мистър Клийн?

— Още ли го пазиш? — Блеър взе тревистозеления кашмирен пуловер, който беше подарила на Нейт преди повече от година, от облегалката на стола до бюрото му, където го беше метнал предната вечер. Тя го обърна, за да провери дали мъничкият златен медальон сърце, пришит от вътрешната страна, все още беше на мястото си. Там беше.

Нейт стоеше в средата на стаята и я наблюдаваше. Прииска му се да си свали дрехите, да я сграбчи и да я хвърли на леглото, но от опит знаеше, че Блеър обичаше нещата да стават по нейния начин, затова трябваше да се насили да почака.

Блеър остави пуловера обратно на облегалката и прокара длан по макета на яхта върху бюрото на Нейт. До него се мъдреше снимка с приятелите му от „Сейнт Джудс“, които държаха две големи риби, уловени по време на риболова в Мейн. Нейт бе най-сладък от всички с мускулестите си загорели ръце, широка бяла усмивка, златистокестенява коса и блестящи зелени очи. Не, че не го знаеше и преди това, де.

Не можеше да си обясни какво точно чакаше, но определено нямаше за цел да печели време. Просто от толкова отдавна не бе попадала в подобна идеална интимна обстановка с него, че й се искаше да й се наслади максимално. Най-смешното беше, че винаги преди това — а случаите бяха доста, — когато си мислеше, че ще правят секс, беше нервна и напрегната и не спираше да бърбори. Не и този път.

— Искаш ли да послушаме музика или да пуснем някой филм? — предложи Нейт, чудейки се дали трябва да направи още нещо, за да я предразположи. Де да имаше някакви свещи или ароматни пръчици. Масажно масло? Белезници?

Май леко се отнесе.

Блеър отиде до лавицата с книги и запали смешната лампа-глобус, която Нейт имаше от петгодишен. След това загаси останалото осветление. Светлината от лампата се примеси с меката светлина на нощното небе и озари стаята с вълшебен син блясък.

— Готово — тя събу черните си ниски обувки на „Кейт Спейд“. Ноктите на краката й бяха оцветени в яркочервено и дори на нея това й се стори доста секси. Усмихна се. — Ела тук.

Той направи, каквото му нареди, и пъхна ръцете си под блузата й, като й помогна да я свали, докато в същото време тя едва не му откъсна главата, докато махаше неговата. Сутиенът й бе фин, бял и без презрамки. Когато го разкопча, той падна на пода като парченце хартия.

Нейт обаче не бързаше да се радва. Вече толкова пъти бяха стигали дотук, че нямаше да се учуди, ако в този момент в стаята влетеше майката на Блеър с новината, че всъщност има тризнаци и другите две бебета всеки момент ще се родят.

Блеър обви врата му с ръце и се притисна към него. Всеки път, когато си беше представяла как го правят, се превъплъщаваха в героите от любовна сцена в някой стар филм. Одри Хепбърн и Гари Купър в „Следобедна любов“. Катлийн Търнър и Уилям Хърт в „Телесна топлина“. Но това надминаваше всичките й представи, тъй като бе толкова истинско и усещането беше невероятно.

Не спираше да я целува. Тя постави ръката му на колана на дънките си, след което се пресегна към неговите. Добре де, явно никой нямаше да почука на вратата, небето нямаше да се стовари отгоре им. Може би този път наистина щеше да се случи.

Тя го дръпна назад към леглото и двамата се измъкнаха от панталоните и бельото си. Останаха съвсем голи. Целуваха се отново и отново на всяко място, подходящо за целуване, докато не стана ясно, че бе време да се вземат определени мерки. Нейт бръкна в чекмеджето на нощното шкафче за презерватив.

Дойде неудобната част.

Само че този път не беше неудобна. Без да продума, Блеър взе презерватива, започна да го целува надолу по тялото и внимателно му го сложи, също както когато поставяше деликатните бебешки чорапки на Йейл. Готово. Съвсем добре.

Нейт бе забравил усещането да бъде с Блеър. Когато я докосваше, не му се налагаше да се мъчи напосоки да открие как точно да го направи, да се блъска в стени и да се притеснява. С Блеър той просто знаеше. И всичко се случваше като по ноти.

Не се налагаше Блеър да му казва да забави. Синхронът им беше така съвършен, че тя просто затваряше очи, прегръщаше го, извиваше леко гръб и нещата си идваха на мястото.

Тадададам!

Когато това свърши, легнаха по гръб, като си държаха ръцете и се усмихваха към тавана, защото знаеха, че след няколко минути могат да го направят отново. Можеха да го правят цял живот, стига да искат. Да им носят храна в неговото крило на къщата. Да си вземат матурите по интернет.

— Може дори да не отида в колеж — замисли се Нейт. Защо да го прави при наличието на толкова много удоволствия? Целуна ръката й. — Можем да обиколим света заедно. Да се впуснем в приключения.