Но преди това трябваше да отмие миризмата на краката на бременна жена, която сякаш се беше просмукала в кожата й. Без да се замисли, Блеър затвори книгата, изправи се и пусна крана на ваната. Изпразни шишенце душ гел с краставица на „Кийлс“ във водата, съблече се и влече вътре. Готово. Затвори очи и си представи, че лежи на плажа в Австралия в онзи кариран бански в мидено розово и морскосиньо на „Бърбъри“, който за малко не си купи миналия уикенд, докато готиният й съпруг караше сърф в Тихия океан. По залез-слънце щяха да вдигнат платна и да отплават към хоризонта в яхтата си, да пият шампанско и да похапват стриди, след което щяха да правят секс на палубата, а зелените му очи щяха да проблясват на лунната светлина. Зелени очи…

Блеър се изправи във ваната. Нейт! Все пак нямаше нужда да бяга, след като имаше Нейт. Мобилният й телефон стърчеше от задния джоб на дънките, проснати на пода до ваната. Взе го и набра Нейт.

— К’во ста’а? — чу се от другата страна леко надрусаният му глас.

— Ще продължиш ли да ме обичаш, ако не успея да вляза в „Йейл“? — измърка Блеър, обгърната от балончетата.

— Естествено — отвърна Нейт.

— Смяташ ли, че съм дебела и отпусната? — попита тя, изваждайки единия си гол крак от водата, а след това и другия. Ноктите й бяха лакирани с червен лак.

— Блеър — скастри я Нейт, — ти си обратното на дебела.

Блеър се усмихна и затвори очи. С Нейт бяха водили този разговор хиляди пъти, но след него тя винаги се чувстваше по-добре.

— Да не си във ваната? — попита той.

— Аха — Блеър отвори очи и се пресегна към шишенцето с душ гел. — Иска ми се да беше тук.

— Мога да дойда — предложи Нейт обнадеждено.

Само да си беше вкъщи, в собствената си вана.

— Скъпа? — Гласът на Елинор се разнесе зад вратата. — Всичко наред ли е?

— Да — отвърна Блеър.

Лежа във ваната на инструкторката на майка ми от курса за родилки и правя телефонен секс с гаджето си.

— Не забравяй, че тук има много бременни със свръхактивни пикочни мехури!

Благодаря, че ми напомни.

— Трябва да затварям — каза Нейт. — Звънят ми треньорите от колежите. Този уикенд ще дойдат да гледат как играя.

Много внимаваше да не спомене за кои колежи ставаше въпрос.

— Е, утре сутрин заминавам за, „Джорджтаун“ и ще ти се обадя оттам, става ли? — Блеър затвори, излезе от ваната и се подсуши с една от меките бели кърпи, навити на руло на един от рафтовете на стената. Облече се и прокара пръсти през влажната си коса. Сега отражението в огледалото бе по-жизнерадостно и миришеше на чисто. Дали от ваната или от разговора с Нейт, но се почувства като нов човек.

Отвън в коридора бременните се бяха събрали и набиваха мини пици с козе сирене и маслини от „Елис“. Блеър застана на вратата и нервно изчака майка си да приключи разговора с Рут за моделите хладилници на съпруга й.

Близначката с униформа на „Констънс Билард“ се приближи към нея с бяла хималайска котка в ръце.

— Това е Жасмин — представи я тя.

Блеър се усмихна студено и затегна закопчалките на чантата си.

— Да не си изпаднала в нервна криза? — продължи да нахалства момичето. — Чух, че се е наложило да напуснеш училище.

За никого не беше тайна с каква скорост се разпространяваха слуховете в училището, а и извън него. До понеделник рижата тъпанарка с шините щеше да е разказала на всичко живо как Блеър Уолдорф си гледа гърдите в банята й или нещо по-лошо. В известен смисъл Блеър дори очакваше с нетърпение пътуването до „Джорджтаун“ този уикенд. Там поне никой нямаше да я познава и щяха да се отнасят с нея с подобаващо уважение и благоприличие.

— Мамо! — извика тя рязко. — Трябва да тръгваме!

И точно както бе предположила Блеър, веднага щом вратата зад гърба й се затвори, злобната близначка се втурна към компютъра си и започна да изпраща съобщения.

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Искреността е надценена.

Нали се сещате как всички винаги твърдят, че честността е най-добрата политика и че истинската връзка е честна и открита? Е, аз лично смятам, че това са пълни глупости. Не мисля, че е хубаво да лъжеш. Просто понякога колкото по-малко казваме, толкова по-добре. Можеш ли да бъдеш интересен някому, ако не криеш някоя и друга тайна? Къде е загадъчното в цялата работа? Елементът на изненадата? Признайте, че е доста вълнуващо, когато приятелят ви замине за уикенда и нямате ни най-малка представа с какво точно се занимава. Приятно ви е и когато онзи сладур, по когото си падате, прави купон и си мълчи почти през цялото време или пък се скрива в някоя от стаите, за да проведе тайнствен разговор. Не е ли по-интригуващо да си представим, че хората, които познаваме, водят двойствен живот?

Признайте, ако наистина държахме на искреността, нямаше да изсипваме помия зад гърбовете си и това да ни доставя такова удоволствие, нали?

Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Знам, че ще ти прозвучи странно, но майка ми води курсове за родилки във всекидневната у дома и снощи у нас беше една абитуриентка от нашето училище с майка си, която отдавна е минала възрастта за раждане на деца. Както и да е, момичето се заключи в банята в продължение на цял час и излезе цялото мокро. Всички в класа ми се страхуват ужасно от нея и я смятат за много готина, но сега си мисля, че тя е просто луда. Нищо чудно, че не са я приели в колеж.

новинарката

О: Скъпа новинарке,

Споменаваш, че е от завършващите? Скъпа, ВСИЧКИ ние сме луди.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Братовчед ми учи в „Йейл“ и развежда из университета кандидат-студенти. От него знам, че „Йейл“ нямат резервен списък. Просто изпращат писма, за да запълнят някакви национални квоти или нещо от сорта.

дреа

О: Скъпа дреа,

Опа. Това звучи доста страшничко, ако е вярно.

Интригантката

Наблюдения

Д пие последното си кафе в една закусвалня на „Бродуей“. Дж упражнява манекенската си походка в пространството между седалките на междуградския автобус на Седемдесет и девета улица. С хваща самолет за Бостън. Явно сериозно се опитва да вземе решение. Б се подкрепя с една от онези малки бутилки водка по време на полета си до столицата, като се подготвя психически за „Джорджтаун“. В отлепя една обява САМО ЗА МОМИЧЕТА, която е откраднала от тоалетната на един бар в Уилямсбърг. Ч и баща му се качват на частния си самолет. Дали не отиват да убедят някоя наивна институция да го приеме следващата есен? Таткото носи куфарче — да си представим, че е пълно с пари.

Хора, не забравяйте, че разполагате с почти три седмици, за да решите в кое учебно заведение да се запишете. Използвайте времето мъдро. Намиг, намиг. Знаете, че аз ще направя именно това!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Серена слезе от лимузината, която я бе докарала от летище „Логан“, и тръгна надолу по павираната пътека към отдел „Прием на студенти“ на „Харвард“. Цялото й тяло се тресеше от кофеина в огромното капучино „Старбъкс“, което бе изпила по време на полета.

Беше слънчева пролетна утрин — малко по-хладно от Ню Йорк — и Кеймбридж гъмжеше от улични търговци и готини студенти с бохемски вид, които висяха по пейките и пиеха кафе. За миг се запита как „Харвард“ беше спечелил сериозната си и страховита репутация, след като изглеждаше така спокоен и далеч не страховит.