Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Предполагам, че сте чували поговорката: „Днес е първият ден от останалата част от живота ти.“ Винаги ми е звучала прекалено неубедително и изтъркано, но точно днес ми се струва съвсем на място. Освен това започвам да си мисля, че в баналното няма нищо лошо. Нормално е да пожелаеш приятен ден на портиера, който сутрин ви отваря вратата на път за училище. Какво пък, съвсем спокойно можете да поспрете и да вдъхнете от аромата на люляците, цъфтящи пред жилищните сгради на Пето авеню. И като сте започнали в този дух, откъснете китка и я забодете зад ухото си. Макар да е едва април, позволено е да си обуете ментовозелените кожени чехли — сещате ли се, онези с малките жълти бродирани розички, с които се разнасяте из къщи през последния месец? — и да ги разходите навън. Разбира се, може да си навлечете неприятности в училище, тъй като не са част от униформата, но как иначе да демонстрирате бразилския си педикюр.

Добре де, вероятно ще помислите, че съм се побъркала — да звуча така оптимистично в седмицата, когато всички ние ще научим дали сме приети в колежите, в които кандидатстваме, или не. Това е най-важното нещо, което ни се е случвало до момента. Оттук нататък ще бъдем определяни от избраното от нас училище или по-скоро от училището, спряло се на нас: умниците, домогнали се до „Йейл“, лесбийката, която все изкарва петици, но играе във волейболния отбор, влязла в „Смит“, шантавата богата наследница, чийто баща е платил за място в „Браун“. Аз просто се опитвам да ви накарам да погледнете от веселата страна на всичко това. Писмата вече са в пощенските кутии, заровете са хвърлени, и аз, например, искам да продължа напред.

Глупавата игра, която всички играехме (и тайно все още го правим).

След като кандидатстването в колежа вече е зад гърба ни, настъпва моментът да посветим цялото си внимание на нещо, също толкова важно: любовния ни живот. Крайно време е ти и момчето на мечтите ти (моля, прибавете израза „в леглото“ след всяко от изброените по-долу):

Да пиете „Фъзи Нейвълс“1 и да останете будни цяла нощ.

Да се храните един друг с шоколадови мелби.

Да гледате стари филми.

Да се къпете голи.

Да издишате димни кръгчета.

Да играете туистър.

Да си направите временни татуировки.

Да измислите имена на децата си.

Да пропуснете фитнеса.

Да пробвате Бикрам йога.

Не си мислете, че проповядвам нещо незаконно. Определено сега не е моментът за издънки. Вероятно сте чули за обещаващата млада актриса, приета в „Харвард“ миналата година, която избягала в Лос Анджелис и целия месец май се мотала с приятеля си актьор. Приемът в Харвард… отменен!! Поместеният по-горе списък е просто най-добрият начин, който ми хрумва, за сваляне на натрупания стрес. Това определено е диета, на която мога да се подложа!

Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Исках просто да ти благодаря, че поддържаш духа ми, като се има предвид, че съм на път да полудея. Не знам за теб, но аз подадох документи в дванадесет училища и снощи сънувах, че не ме приемат в нито едно. Ще ми дадеш ли разумна причина да не си стегна багажа за Мексико? Страхотна си.

роуз

О: Скъпа роуз,

Мексико е добра идея, но дванадесет училища? Хайде стига, все ще влезеш в някое от тях, ако не и във всичките! И ако ти се прииска да се метнеш от някой мост, преди да са пристигнали и дванадесетте писма, дръж се за приятелите си… освен, разбира се, ако не се опасяваш, че има вероятност те самите да ти дадат начална скорост! Това е доста деликатен период за всички нас.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Дали случайно откачалката от Кънектикът от санаториума за наркомани вече е извън живота на Н? Защото ако той си няма гадже, възнамерявам да дам заявка.

червенокоска

О: Скъпа червенокоске,

Съжалявам, скъпа, но ще се наложи да се наредиш на опашката — и без драми, моля те! За наше всеобщо съжаление, вече се домогнаха до него. На практика тя винаги е била на хоризонта и вероятно така ще си остане. Мисля, че знаеш за кого говоря. Но не бъди твърде ревнива: животът й далеч не е съвършен.

Интригантката

Наблюдения

Н пуши трева на стъпалата на „Мет“. Предполагам, че сега, когато е капитан на отбора по лакрос и вече не се мотае с безобразно лудата наркоманка, може да се отпусне и да се забавлява. Б бяга от събрание тази сутрин, за да се върне в къщи, да не би случайно от „Йейл“ да са били толкова нетърпеливи да я приемат, че да пуснат писмото по сутрешните куриери. Пълна откачалка! Б също така бе забелязана в отделението за луксозно бельо на „Барнис“ да пробва комплект, който спокойно би могъл да бъде наречен „да ти излезе късметът“. С си гризе ноктите, докато се пече на слънце в Шийп Медоу, а около нея се тълпят зяпачи. Тя защо изобщо не се тревожи? Д и В се преструват, че не се забелязват, докато се редят на опашка за билети за новия филм на Кен Могул в „Анджелика“. Дж изпробва чифт питонови „Маноло Бланик“ в „Бъргдорф Гудман“, за които има списък от чакащи. Как по-точно планира да плати за тях и за какво събитие възнамерява да ги обуе? Може да е просто деветокласничка, но определено не й липсва амбиция.

За всеки случай, ако искате да преживеете отново тези ценни моменти…

В прави филм за влизането в колеж… Гледайте на това като на отдушник и на възможност да попаднете за четири минути под светлината на прожекторите. През следващите две седмици ще снима в близост до фонтана Бетесда в Сентръл парк след училище.

Стискам палци на ръцете и на краката. Късмет на всички!

Знаете, че го мисля сериозно,

Интригантката

— Просто опиши как се чувстваш в момента. Понеже писмата за прием от колежите ще пристигнат тази седмица и прочее — Ванеса Ейбрамс присви очи зад камерата и фокусира висящите обици с нефрит и кристали Сваровски на Блеър.

В безметежния априлски следобед паркът бе същинска лудница. Зад тях неколцина абитуриенти от „Сейнт Джудс“ гонеха фризби нагоре по стъпалата над фонтана Бетесда. Ругаеха и се блъскаха, кипящи от натрупаната кандидатстудентска треска. Около фонтана се бяха разположили колежанки от Горен Ийст Сайд, всички с безупречен летен загар и маникюр. Те пушеха и втриваха в краката си най-новия продукт на „Ланком“ за по-бързо почерняване, а крилатата бронзова статуя в средата на фонтана ги наблюдаваше снизходително.

Ванеса натисна копчето за запис.

— Можеш да започнеш, когато си готова.

Блеър Уолдорф облиза намазаните си с гланц устни и подпъхна прерасналите кичури на късата си коса зад ушите. Под обикновената черна тениска поло и сивата униформа на „Констънс Билард“ тя бе облякла новия копринен комплект сутиен и прашка с тюркоазен цвят и черна дантела, с които се бе сдобила от отделението за бельо на „Барнис“. Облегна се на ръба на фонтана и се намести върху сгънатата кърпа, която Ванеса й бе дала, за да седне.