— Нищо! — отговориха в един глас двамата.

Серена се завъртя на бар стола си.

— Още ли си ми ядосана?

Блеър скръсти ръце на гърдите си.

— А ти защо не си с тениска на „Йейл“? А, да. Приета си там, но вероятно няма да се запишеш — добави тя саркастично.

Серена вдигна рамене.

— Не знам. Този уикенд ще посетя някои от университетите. Надявам се така по-лесно да реша.

Внезапно Нейт усети, че се поти. Той слезе от бар стола, постави ръце на раменете на Блеър и я целуна по челото.

— Много си хубава — каза той в опит да я разсее от темата за „Йейл“.

— Благодаря — отвърна Блеър, макар да знаеше, че изглежда като задръстена зубърка, която не знае как да се забавлява. За Бога, дори не си бе сложила обици! В другата част на бара се бяха събрали няколко момичета в еднакви ловнозелени тениски на „Дартмут“ и припяваха някаква глупава дартмутска песничка, преди да обърнат поредните шотове водка.

— Десет минути и си тръгвам — каза Блеър остро на Нейт. — И без това утре сме на училище!

Сякаш това някога я бе спирало да се забавлява.

Нейт я целуна по слепоочието. Той нямаше търпение да я отведе по-далеч от Серена, преди Серена съвсем невинно да се изпусне, че и той е приет в „Йейл“.

— Искаш ли да погледаме залеза? — предложи той, ни в клин, ни в ръкав.

— Все тая — отвърна Блеър, скръстила ръце пред гърдите си като сърдито дете.

— Не се тревожете за мен — Серена завъртя стола си и застана срещу Ванеса. — Добре, скъпа, готова съм за близък план.

На Ванеса изобщо не й се наложи да фокусира камерата — бе работила през цялото време.

— Предполагам, че трябва да съм щастлива — заяви Серена.

Ванеса проследи безупречното лице на Серена, след което насочи камерата надолу в търсене на някакъв физически недостатък или странна особеност, която да увеличи с обектива. Но такава просто нямаше. Серена лапна нокътя на палеца си и започна да го гризе.

Аха!

Извади си палеца и се намръщи.

— Наистина съм щастлива — настоя тя, като че ли се опитваше да убеди самата себе си. — Приеха ме във всички университети, в които кандидатствах. Дори не им направи впечатление, че не ме взеха обратно в пансиона тази година. Просто… — Гласът й се провлече, щом зърна една двойка с тениски „Мидълбъри“ да се целува до асансьора. Тя въздъхна. — Просто ми се искаше да има с кого да празнувам.

Музиката внезапно премина от японско кънтри към накъсания ритъм на новия албум на „Рейвс“. Две момчета с бейзболни шапки на Пенсилванския университет и жълти вратовръзки свалиха ризите и обърнаха шапките си с козирките назад и започнаха да танцуват брейк. После четири пияни момичета, размахващи знаменца на „Вандербилт“, свалиха своите ризи и също се опитаха да танцуват брейк, доста неуспешно.

— Преди танцувах по масите — призна Серена замислено, подобно на тъжна прецъфтяла кабаретна певица на средна възраст. — А виж ме сега.

Разбира се, около деветдесет и девет процента от мъжката част гледаха именно нея, докато се опитваха да измъдрят достатъчно сполучлива реплика, с която да я поканят на танц. Освен момчетата имаше и една нисичка къдрава деветокласничка с голям бюст, която също се взираше в нея, обмисляйки как да я доближи.

Джени и Дан току-що бяха пристигнали, оставяйки размекнатия си баща да се отдаде на носталгия в любимия на семейството китайски ресторант в Горен Уест Сайд на кана сладко бяло вино. Те стояха пред вратата на асансьора и оглеждаха помещението.

— Предупредих те, че ще бъде много противно — каза Дан на малката си сестра.

Дан не си падаше по купоните и гледката, която се откри пред очите му, обикновено щеше страшно да го подразни, но сега бе изключително доволен от себе си и купонът идеално съответстваше на настроението му.

Но Джени гледаше единствено към Серена.

— Не се тревожи — ще се справя — увери го тя. Придърпвайки нагоре тигровото си бюстие, тя си проправи път през тълпата и се насочи към бара.

— Ако го отложа — продължаваше със своята изповед Серена, — мога отново са бъда модел. А може би и актриса.

Джени се приведе над бара в очакване на удобен момент, в който да поиска съвет от Серена как да пробие като модел. Цялата се тресеше от нетърпение и се почувства неловко, че бе толкова нервна.

Дан последва Джени само защото се притесняваше да не си поръча някоя отровна смес, след която да му се наложи да я отведе в къщи, преди дори Ванеса да е пристигнала. Точно тогава забеляза, че Ванеса не само вече е там, но е с камера на рамо и взема интервю от Серена за филма си.

Устните й бяха с тъмночервено червило, на ухото й се мъдреше сребърна змия, а черната минипола се впиваше в бедрата й. Червено-черният й потник някак се плъзгаше по рамената, разкривайки ябълковобялата й кожа по начин, който Дан не беше виждал преди. Поне не на обществено място.

Без дори да се замисли, той си проправи път през танцуващото множество, мина в гръб на Ванеса и я целуна по врата. Бледите й бузи пламнаха и тя се завъртя на бар стола, при което едва не изпусна любимата си камера.

— Не, че непременно трябва да отида в колеж веднага… — Серена спря насред изречението и зяпна Ванеса и Дан, които се опипваха като възбудени, озверели за секс животни.

Стоп!

Джени сметна момента за подходящ. Тя се блъсна в бедрото на Серена, като се надяваше да създаде впечатление за случайна среща.

— Здрасти! Е, поздравления и така нататък — промърмори тя смутено. — Ризата ти е наистина страхотна.

Ако Серена беше Блеър или някоя друга абитуриентка, тя щеше да попари ентусиазма на Джени с едно студено „Благодаря!“, чудейки се какво прави тази досадна деветокласничка на купона по случай влизането в колеж на последния клас. Но Серена никога не отрязваше хората по този начин. Това беше едно от нещата, които я правеха така неустоима или така застрашителна, в зависимост от това кой си и колко отчаяно я желаеш. Освен това Джени бе в групата за обмяна на опит на деветокласничките, ръководена съвместно от Серена и Блеър, следователно не бяха напълно непознати.

Джени имаше нова прическа — долният пласт коса бе оставена дълга и права, а горният бе къс и къдрав и стигаше до брадичката й. Косата й бе тъмна, а очите й — големи и кръгли. Строгата прическа й отиваше.

— Прическата ти е супер! — Серена слезе от бар стола, за да не стои само Джени права. — Приличаш на онзи модел в новите реклами на „Прада“.

Огромните кафяви очи на Джени едва не изскочиха от главата й.

— Наистина ли? Благодаря — произнесе тя задъхано, сякаш бе потупана по рамото с вълшебна пръчица.

Барманът се приближи и Серена поръча две чаши шампанско.

— Нали нямаш нищо против да ми правиш компания…? — попита тя.

Джени остана като гръмната. Против? Това бе истинска чест. Тя прокара пръст по влажния ръб на чашата си.

— Още ли си модел? — попита тя. — Много ми хареса онази кампания с парфюма.

Серена трепна и отпи шампанско. Преди два месеца дизайнерът Лес Бест я покани да участва в рекламната кампания за новия му парфюм и дори в крайна сметка го бе кръстил „Сълзите на Серена“. На билборда Серена седеше на дървено мостче в Сентръл парк и плачеше, облечена с жълта лятна рокля посред зима. Противно на това, което си мислеха хората, сълзите й бяха съвсем истински. Рекламата бе заснета точно в момента, когато вегетарианецът с расти Арън, братът на Блеър, бе решил да скъса с нея и по време на снимките сълзите просто започнаха да се стичат по лицето й.

— Всъщност мисля, че бих искала да се пробвам като актриса — отвърна тя.

Джени закима енергично.

— Просто изглеждаш абсолютно правдоподобно на тази реклама. Естествено, изглеждаш невероятно, а не си със сешоар и тонове грим.

Серена се изкиска.

— Не можеш да си представиш колко фондьотен ми бяха сложили всъщност — сещаш се, онова гнусно бежово нещо, с което ти мажат лицето? И ми ретушираха настръхналата кожа, защото задникът ми замръзна на оная пейка!