Серена остана на мястото си, прегръщайки коленете си и наблюдавайки как Блеър си подрежда нещата в бебешко синя раница „Фенди“, твърде малка, за да побере всичко.

— Красива е — отбеляза Серена.

Блеър я удостои с леко самодоволна полуусмивка. Да, Йейл бе красива.

— Как мина уикендът? — попита тя. — Реши ли къде искаш да отидеш?

Това беше подвеждащ въпрос. Ако кажеше „Йейл“, Блеър щеше да я разстреля с поглед. Ако пък споменеше друг университет, щеше да излъже, тъй като все още не беше взела категорично решение. Все пак „Йейл“ се намираше най-близо до Ню Йорк, а Ларс и „Уифенпуфс“, както и строгият дух на Ню Ингланд й напомняха за дома. Освен това щеше да бъде изключително забавно тя, Нейт и Блеър отново да се сближат и да учат на едно и също място.

Тя се примъкна към Блеър по червения плюшен килим и започна да обяснява.

— Всъщност се влюбих. Във всички тях. Във всяко едно училище. — Лицето й пламна и тя прибра кичур коса зад ухото си. — Влюбих се в гидовете си. Всички те бяха момчета и бяха толкова…

Блеър вдигна ръка и погледна отегчено. Възможно ли беше някой някога да се промени?

— Не ми разказвай — прекъсна я тя. Истината беше, че й бе интересно, но в същото време бе сигурна, че Серена рано или късно щеше да й каже всичко.

— Ами ти? — запита Серена с искрено любопитство. — Как мина в „Джорджтаун“?

Блеър отново погледна отегчено и смутено докосна косата си.

— Не е за разказване.

Серена вдигна рамене.

— Няма значение. Така или иначе ще те приемат в „Йейл“ — заяви уверено тя.

Прозвуча и вторият звънец, но останалите момичета нарочно продължаваха да се размотават и наблюдаваха Серена и Блеър с периферното си зрение, докато престорено отпиваха от вече празните си чаши за капучино.

— Чух, че Серена е подписала много голям моден договор за догодина и ще преотстъпи мястото си в „Йейл“ на Блеър. Блеър просто трябва да се представи за нея — прошепна Кати Фаркас на Изабел Коутс.

А за кого щеше се представи Серена? За Кейт Мос?

— Чух, че тя и Блеър ще си вземат бебетата в „Йейл“ и ще основат група за подкрепа на лесбийките с деца — просъска Изабел.

— О, Господи! Сигурна съм, че видях Серена при гинеколога на майка ми вчера — обади се Лора Салмън. — Докато чаках майка ми, чух Серена да му казва как е хванала някакви болести от всичките мъже, с които е спала през уикенда. Бляк!

— Момент, те не бяха ли скарани? — отбеляза Кати. — Вижте, сега се прегръщат.

Всички момичета се обърнаха през рамо и зяпнаха с почуда, докато Серена и Блеър се прегръщаха.

— Нейт ми звъни по десет пъти на ден, за да пита как си — прошепна Серена на ухото на Блеър.

Блеър прехапа долната си устна.

— Изпратил е на „Йейл“ доста хубави неща.

— Знаеш, че те обича — увери я Серена, макар че беше излишно. — А и всички сме толкова по-щастливи, когато не се караме.

— Така е — призна Блеър. Но Нейт трябваше да се постарае, за да й го докаже.

Не, че щеше да му бъде много трудно отново да я спечели.

— Свободно ли е мястото? — Елиз попита Джени в обедното междучасие в петък.

— Не знам дали би искала да седнеш точно тук — промърмори Джени. Откакто гнусната й снимка се беше появила в онова списание, тя бе по-ниска от тревата, на всяка цена се опитваше да избягва обществени места и вървеше с поглед, забит в земята. Самото й присъствие в училище й костваше неимоверни усилия. Баща й обаче я беше накарал да дойде и сега седеше на обичайната си маса до огледалото и се взираше мрачно в собственото си отражение.

— Донесох ти сладоледена вафла — Елиз седна срещу нея и побутна вафлата към Джени.

Джени я отмести. Беше обявила гладна стачка.

— Не съм гладна. Всъщност тъкмо си тръгвах — добави тя нацупено. Значи Елиз отново се опитваше да се сприятелят? Истината обаче беше, че моментът далеч не бе подходящ.

Елиз изсипа меда от едно пакетче в чашата си чай, започвайки ежедневната си чайна церемония, която практикуваше откакто се бяха скарали с Джени.

— Просто постой малко с мен — примоли се тя с глас, граничещ с отчаянието.

Джени свъси вежди.

— Защо?

Елиз разбърка чая си и отпи.

— Не знам.

Тя се огледа наоколо, сякаш търсеше някого.

— Защото те помолих?

Джени въздъхна тежко и се изправи.

— Виж, отивам в компютърната зала, става ли? — Поне там можеше да се скрие от злобните погледи на всички, докато се преструваше, че изпраща имейли на въображаемите си приятели. — Ще се видим по-късно.

Елиз я хвана за ръката.

— Почакай. Седни. Само още минутка.

Джени се отскубна.

— Какво ти става?

Луничавото лице на Елиз започна да почервенява.

— Аз просто…

Точно в този момент Серена паркира красивия си задник на пейката до тях и Елиз видимо си отдъхна.

— Тъкмо си помислих, че ще ми се наложи да седна отгоре й, за да я задържа тук — промърмори тя.

— Някой ще ми обясни ли какво става? — настоя Джени. Значи сега Елиз и Серена работеха в комбина, за да саботират живота й още повече? Това вече беше прекалено.

Серена извади купчина списания от чантата си.

— Преди да кажеш каквото и да било, ще ми позволиш ли да ти покажа някои от работите на Джонатан Джойс? — тя започна да разлиства списанията и да се спира на определени снимки. — Ето това. И това. Виж колко е яко това!

Джени погледна снимките с навлажнени очи. Модели се излежаваха на едно легло с много малко или без никакъв грим, със стари тениски и широки мъжки панталони. Момиче, седнало по турски, пиеше чаша мляко. Мъж целуваше кучето си. Стюардеса бе заспала на пейка на летището, наметната с палтото на пилота. В снимките нямаше никаква провокация. Бяха прекрасни.

— Иска да ни снима на въртележката в Сентръл парк в събота — продължи Серена. — Дрехите са невероятни — Джонатан вече е събрал цял шкаф с неща, които избрахме заедно. — Серена сияеше. — А най-хубавото е, че каквото облечем по време на снимките, си остава за нас.

Джени остана безмълвна. Безспорно, всичко това звучеше много вълнуващо, а и моментът със запазването на дрехите не беше за изпускане, но как можеше да бъде сигурна, че това нямаше да се превърне в поредния номер, при който в крайна сметка всички щяха да се подиграват на момичето с големите цици.

— Канена съм на парти за рожден ден в Уилямсбърг в събота — запротестира тя, чудейки се какво оправдание да измисли.

— Но то ще е чак вечерта — опроверга я Елиз. — Мога да дойда с теб на снимките и да те гледам. Ще свиркам, ако усетя, че по някакъв начин интегритетът ти се накърнява.

Елиз все се опитваше да използва психологически термини, прочетени в някоя от книгите за самопомощ на майка й. Джени скръсти ръце върху онази част от себе си, която най-често ставаше обект на накърнен интегритет.

— Накарах го да обещае, че няма да ни снима в нещо твърде разголено — добави Серена. — Така или иначе той се интересува основно от лицата ни.

Джени хвърли поглед към огледалото на стената пред себе си. Лицето й беше красиво и този известен фотограф искаше да го снима. Какво толкова?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Добре, съгласна съм.

— Юпи-и-и! — Серена я прегърна силно. — Ще бъде страхотно, ще видиш!

Останалите момичета в стола хвърляха любопитни погледи към тях.

— Може би Джени се е съгласила да дари излишните тлъстини от гърдите си в полза на имплантите на Серена — предположи Мери Голдбърг.

Или пък Серена беше измислила перфектния начин да се отърве от тайфата ухажори от Бръшляновата лига, които щяха да пристигнат в събота!

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Кой каза купон?