Нейт носеше една от бейзболните шапки на „Йейл“, които тя му беше подарила.

— Нося и бандажа — каза той, полагайки неистови усилия да остане сериозен. Вече доста добре му се удаваше да се държи като задник. — Грабна едно кексче от кошницата на масата и го напъха цялото в устата си. — Умирам от глад, мамка му — добави той с пълна уста.

— Яж, колкото искаш — подкани го треньорката щедро. — Свикнала съм да бъда с отбор прегладнели момчета.

— Ъхъ — изгрухтя Нейт. Щеше да бъде по-трудно отколкото си мислеше. Грабна цяло пакетче масло между пръстите си и си го напъха в устата при кексчето. — Кажи сега защо смяташ, че трябва да играя с тези педерастчета.

Треньорката отпи от коктейла си „Мимоза“.

— Виждам, че си от хората, които обичат предизвикателствата. В противен случай се отегчаваш. Правиш неща, за които после може да съжаляваш. Моята работа е да ти наритам задника и обещавам, че ще го сторя.

Нейт преглътна бучката масло. Нищо чудно, че тази година „Йейл“ бяха толкова напред с материала. Трябваше да признае, че определено беше впечатлен. Но все пък мисията на треньорката беше да го убеди да отиде в „Йейл“, точно за това беше дошла в Ню Йорк. Неговата мисия, от друга страна, беше да ги накара да се откажат от него.

Вероятно не беше избрал правилния подход. Избърса си устата и впи неустоимия си зелен поглед в сините очи на треньорката.

— Казвали ли са ти, че си секси? — той се пресегна към крака й под масата и задържа ръката си върху него.

Треньорката се усмихна спокойно и уверено.

— Да, доста често, особено момчетата в отбора.

Внезапно Нейт изпита силна болка от убождане в ръката.

— Мамка му! — извика той и се отдръпна. Сложи ръката в скута си. Треньорката на „Йейл“ го бе пробола с вилицата си. Течеше му кръв!

— Бих казала, че и ти ме привличаш. Хубаво момче си. Но ще се наложи да се примиря с това да те виждам по бандаж в съблекалнята следващата есен. — Тя се пресегна към чантата си и измъкна една лепенка от там. — Съгласен ли си?

Внезапно Нейт осъзна, че „Йейл“ може би е мястото за него. Блеър също можеше да бъде приета там. Можеха да отидат двамата и да си живеят мирно и щастливо заедно. Серена също можеше да избере да отиде там и тогава и тримата щяха да заживеят щастливо.

Малко вероятно.

— Съгласен съм — отвърна той и махна към сервитьора с другата си ръка. Поръча си бира и се усмихна на треньорката по същия нахакан и отнесен начин, който караше момичетата да припадат по него, а учителите — да му пишат 6, когато заслужаваше 4.

Треньорката прокара пръсти по зъбите на вилицата си.

— Мисля, че ще бъде доста забавно да станеш част от моя отбор — каза тя.

А всички ние смятаме, че ще ни бъде доста приятно да го гледаме по онзи бандаж.

Определеният за Серена гид в „Йейл“, който трябваше да й покаже университета, го нямаше. В това нямаше нищо чудно, при положение, че беше закъсняла с почти час.

— Върнете се в три — каза й служителката от отдел „Прием на студенти“. — Тогава ще има друга обиколка.

Серена застана пред центъра за посетители на „Йейл“ — старинна бяла сграда с черни капаци на прозорците, и се зачуди с какво да си запълни времето.

— До, ре, ми, фа, сол, ла, си, до — припяваше един мъжки хор надолу по улица „Елм“.

— Ла, ла, ла, ла — продължиха гласовете.

Серена тръгна по улицата към внушителния параклис „Бател“, откъдето идваше звукът. Щом приближи, видя няколко момчета, които се бяха подредили под една арка и се разпяваха. Беше чувала за известните „Уифенпуфс“, момчешката акапелна певческа група на „Йейл“, но не ги беше слушала. А освен това не бе и подозирала колко очарователни бяха всичките!

Изведнъж превключиха на „Среднощен влак за Джорджия“. Тя седна в подножието на стъпалата на параклиса, като тайно се надяваше да нямат нищо против да поостане и да послуша. Както и да ги погледа — особено един русоляв тенор, който пристъпваше напред и запяваше соло; мускулестият ръгбист отзад с най-дълбокия баритон, който бе чувала някога; луничавият чудак, който сега извисяваше глас; високото, бледо и кльощаво момче с небрежна тъмна коса, което пееше с невероятен британски акцент и носеше най-странните обувки в стил от 40-те, които Серена беше виждала.

Спокойно можеше да стане и да изпее своето соло: Момчета от „Йейл“, момчета от „Йейл“. Хрус, хрус, хрус!

Момчетата завършиха изпълнението си, изправяйки се на пръсти при последните тонове. След малко русият тенор тръгна надолу по стълбите и се насочи към Серена с тананикане и тактуване. Когато стигна до нейното стъпало, коленичи пред нея и се вторачи в лицето й.

— Едно, две, три… Красиво момиче, ще се влюбиш ли в мен? — запя той.

Серена се изкиска. Сигурно се шегуваше?

— Красиво момиче, ще станеш ли моето семейство? — поде песента от върха на стъпалата ръгбистът.

— Красиво момиче, ще ме целуваш ли цял следобед под дървото? — припя целият хор в един глас.

Серена седна върху дланите си и силно се изчерви. Сега разбра защо Блеър толкова отчаяно искаше да се добере до „Йейл“!

— Днес е неделя — не говорим, а пеем цял ден. Денят е прекрасен. Ще дойдеш ли на разходка с мен?–продължи да пее русият тенор и я хвана за ръката.

Серена се поколеба. Беше доста нахално от негова страна да се приближи и да започне да й прави серенада просто така. Момчето изглежда усети притеснението й.

— Казвам се Ларс. Второкурсник съм — прошепна той скришом, сякаш внимаваше да не го чуе останалата част от хора, че говори, вместо да пее. — Просто импровизирахме — постоянно го правим.

Серена се поотпусна. Ларс имаше великолепни сини очи и малко лунички по носа. Носеше същите обувки „Кемпър“, които беше купила на брат си за миналия рожден ден.

— Ами все пак пропуснах обиколката си — призна тя.

— Ще те разведа наоколо, няма проблем.

Тя се обърна и хвърли поглед през рамо към старите сгради на „Йейл“ отвъд Колидж стрийт. Няколко момичета играеха фризби на Ню Хейвън Грийн, а над тях се издигаха острите прозорци на старите общежития. Мястото беше красиво.

— Красиво момиче, всички ние ще те разведем наоколо — запяха „Уифенпуфс“ в един глас.

Серена отново се разсмя и позволи на Ларс да й помогне да се изправи. Ако „Йейл“ я искаха толкова много, щеше да им се даде!

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Малко известни факти (или чисти лъжи — решете вие)

В „Джорджтаун“ има една общност от проститутки, които се представят за кръг на целомъдрието. Това е изключително отбрана група, която съществува от половин век.

Серийна убийца, носеща със себе си порче и представяща се с екзотични момичешки имена като Фантазия и Тинкърбел, е на свобода в града. Любимо оръжие: кирка.

Умела измамница, преструваща се на служителка в кандидатстудентския отдел на „Браун“ приема студенти и събира такси за обучение. Когато през есента студентите пристигнат в очакване на ориентационната си обиколка, се оказва, че университетът никога не е чувал за тях. Към момента властите все още се опитват да открият извършителя на тази хитро замислена схема.

Последният брой на тийнейджърското списание „Трийт“ публикува статия, озаглавена „Размерът на гърдите има ли значение?“. Досещате ли се какво имам предвид?

Излиза, че катедрата по изкуства „Браун“ е издигнала в култ работата на най-младия си професор, младеж от Венецуела, специализираш в абстрактни маслени интерпретации на фигури от поп културата, най-вече представители на тийнейджърската поп култура.

Ще ви попитам отново — досещате ли се какво имам предвид?