Не че дънките или кучето определят момичето. Всъщност… отчасти е така.

Добрата новина е, че ако някой от нас е направил или е на път да направи огромен социален гаф, разполагаме с празния лист на висшето образование, върху който можем да преоткрием себе си. А по всичко личи, че на някои от нас им предстои сериозно преоткриване. Сещате ли се за онова момче, което не влезе никъде? Баща му бе осенен от гениалната идея, че на него перфектно би му прилягало военно училище. Още четири години в униформа. Никаква „Прада“. Къса подстрижка. И никакви монограми!

Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Уча в „Джорджтаун“ и съм почти сигурна, че забелязах онова момиче Б, за което не спираш да говориш, да се мотае с едни загубенячки в смотан караоке бар, където ходят само загубеняците, и здраво да се забавлява. Изглеждаха мъртвопияни и един мазник с „Лексус“ ги откара обратно в общежитията.

диа

О: Скъпа диа,

Долавям ли нотка на ревност в гласа ти? Какво са ти направили тези предполагаеми загубенячки? Мисля, че е много хубаво, дето Б разширява социалния си кръг и се запознава с нови хора.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Мислех, че Н е приет във всички университети от Бръшляновата лига, но ми се стори, че го видях с жената, която ме интервюира за „Браун“, в един ресторант, където вечерях с родителите ми, и по всичко личеше, че се сваляха. Знаеш ли нещо по въпроса?

селест

О: Скъпа селест,

Добър въпрос. Може би се тревожи от „Браун“ да не си променят мнението. Или пък вече му е дошло до гуша да бъде отхвърлян от сещаш-се-коя.

Интригантката

Наблюдения

Дж с лична асистентка в „Блумингдейл“ получава допълнителни насоки по отношение на бельото. Поне най-сетне търси професионални съвети — слава Богу! Н и служителката от администрацията на „Браун“ се качват в асансьора на хотел „Уоруик Ню Йорк“. Позволете ми да рискувам с едно предположение: Тя е държала да направи второ интервю. Б и четири пияни руси момичета си купуват самобръсначки за еднократна употреба и перхидрол от „Уолгрийнс“ в Джорджтаун. С лежи на покрива на художническото ателие в „Браун“ и брои звездите с момче, което изглежда като латиноамерикански любовник. Човече, това момиче не си поплюва! Д, В и едно момиче с лилаво-черна коса и порче пият еспресо в едно кафене в Уилямсбърг. Изглежда Д добре се вписва в новата обстановка.

Не ме напуска усещането, че нощта ще бъде дълга и безсрамна — следователно с нищо няма да се различава от останалите. Пийте много „Ред Бул“ и „Гаторейд“ сутринта и до понеделник ще сте свежи като краставички. Нямам търпение да ми разкажете!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

— Май е хубаво, че вече съм приет в „Браун“, а? — каза наперено Нейт. Той запали прясно свития джойнт, дръпна си и го подаде на Бриджид. Изправи се, намъкна си панталоните и отиде до прозореца.

Стаята на Бриджид в хотел „Уоруик Ню Йорк“ гледаше към една въздушна шахта. Стаята ставаше, стига да си падаш по цветни мотиви и кафяви килими, но бе доста далеч от „Плаза“.

— В този коптор не сервират ли кафе сутрин? — промърмори той.

Бриджид се беше изправила в леглото, гола и обвита в чаршафите.

— Долу има ресторант, но чаша чай струва пет долара.

Нейт се обърна.

— Е, и?

Искаше да я накара да се почувства така, сякаш изминалата нощ е била огромна грешка. Че да го приемат в „Браун“ е било грешка.

Тя остави джойнта на ръба на стъкления пепелник.

— Знаеш ли, обикновено не се държа така — каза тя, докато синьо-зелените й очи го оглеждаха, за да разберат какво се въртеше в главата му.

Нейт отвори шкафа срещу спалнята и включи телевизора. Загледа се в някакви спортни коментари по MSNBC, като съзнателно я пренебрегваше.

— Знаеш, че те харесвам, нали? — настоя Бриджид, опитвайки се да привлече вниманието му. — Направихме го, защото се харесваме, нали?

Нейт остана безмълвен.

Бриджид придърпа чаршафа към брадичката си.

— Нали няма да кажеш на никого в „Браун“ за това?

Той изключи телевизора и метна дистанционното на леглото. Сега вече Бриджид изглеждаше сериозно разтревожена, а той искаше точно това.

— Може би — отвърна той, — а може би не.

Тя прехапа устни. Червеникаворусата й коса бе разрошена и стърчеше във всички посоки.

— Иначе ще оттеглят приема ти — предупреди го тя.

Идеално. Нейт напъха краката в обувките си и нахлузи наполовина разкопчаната си риза през главата.

— А мен могат да ме уволнят.

Той грабна джойнта от пепелника и го засмука.

— Трябва да бягам — каза той, без да издиша дима. От „Йейл“ го очакваха за късна закуска след по-малко от час, а преди това искаше да се пооправи. Той изгаси джойнта между пръстите си и го пъхна в джоба си. — Може би трябваше да се задоволим с омара — каза той на Бриджид, докато загащваше ризата си.

Тя понечи да каже нещо, но се отказа. Очите й се бяха зачервили, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Само това ли ще кажеш?

— Да — отвърна Нейт, врътна се и си тръгна, без да обели дума повече.

Чао!

Той натисна бутона на асансьора в коридора, притиснал челото си в стената. Никога не се бе държал по подобен гаден начин с когото и да било — поне не целенасочено — и се чувстваше отвратително. Но го бе направил заради Блеър, а и нямаше намерение да предизвика уволнението на Бриджид. Единственото, към което се стремеше, бе да получи писмо от „Браун“, в което му казват, че в крайна сметка не го искат.

И след малкото представление от тази сутрин по всяка вероятност щеше да го получи.

— Къде си всъщност, по дяволите? — настоя Ерик.

— Шшшт — прошепна Серена в слушалката. — В сградата по изкуствата. В едно ателие. — Тя погледна към Кристиан. Той спеше на пода до нея върху парче неупотребявано платно. По косата му имаше зелена боя. — Заспахме тук.

— А, така ли направихме! — отвърна Ерик подигравателно. — Не мога да повярвам, че си тук, а дори няма да мога да те видя — промърмори той, преструвайки се на тъжен, макар Серена да беше напълно наясно, че по всяка вероятност бе купонясвал цяла нощ и в този момент умираше за сън. — Е, какво, да не си се влюбила?

Серена се усмихна. Очите на Кристиан с дългите черни мигли бяха затворени, а сладките му устни — отпуснати. Приличаше на спящо бебе.

— Не съм сигурна — отвърна тя тихо. — В момента би трябвало да пътувам за „Йейл“. — Тя затвори очи. — Този уикенд беше пълна лудница.

— А още не е свършил, скъпа — прозина се Ерик. — Не мога да повярвам, че съм буден. Девет часът в неделя е, мамка му! Както и да е, ще ти повикам кола. Ще те чака на паркинга отсреща. И да няма повече взимане на стопаджии от бензиностанциите. Успех в „Йейл“ днес, макар че по-добре да се запишеш в „Браун“, за да се мотаем заедно. Доскоро. Знаеш, че ме обичаш. Чао! — измърмори несвързано той, преди да затвори.

Серена също затвори и за миг се зачуди дали да събуди Кристиан, или да го остави да спи. По горната му устна бе засъхнал лимонов сок от бразилските коктейли, които беше приготвял предната вечер, а по матовата му кожа имаше петна зелена боя. Самата тя бе изцапана и размъкната, но Серена бе типът момиче, което дори след нощ, прекарана на пода на художническо ателие, можеше да се събуди на сутринта, да приглади гънките на дънките си, да разреши косата си с пръсти, да намаже устните си с гланц с аромат на череша „ЧапСтик“ и готово — ето ви богиня.