— Реши ли вече в кой колеж искаш да отидеш? — запита Ванеса. Нямаше нищо против разказите за любовния му живот, но се предполагаше, че филмът е за влизането в колеж.

Нейт свъси вежди.

— Точно там е проблемът — обясни Нейт. — „Йейл“. Сега искам да отида в „Йейл“. — Поклати глава и заби поглед в земята с горчива усмивка. — Няма начин да избера „Браун“, а отборите на останалите университети не струват. Но ако започна там, а Блеър не успее да се измъкне от резервния списък… — Той се облегна назад на лакти и присви очи, вперил поглед в небето. — Знам, тя първа го каза, но аз май също вярвах, че в крайна сметка ще се оженим. — Изправи се отново, свали опърпаната си бейзболна шапка на „Сейнт Джудс“ и уморено потри очи. — Сега вече не съм сигурен.

Тифани помъкна Пръдльо към Ванеса и допря студената му и влажна козина до врата й.

— Ааа! — изпищя Ванеса, едва не изпускайки камерата. Двете избухнаха в истеричен кикот.

Нейт се изправи и потънал в размисли, се отдалечи.

По-надолу Дан метна остатъка от сладоледа си в кошчето и запали цигара. Странното беше, че в главата му се въртяха мисли, доста сходни с думите на Нейт. Той също бе вярвал, че с Ванеса ще остареят заедно. Сега вече не беше толкова сигурен.

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Добрата вълшебница Глинда

Много ясно. Всеки би искал да има кръстница-вълшебница. Е, едно цицоресто момиче от Горен Уест Сайд, което всяка седмица е на крачка от най-смущаващия гаф на живота си, като че ли има такава в лицето на висока, руса и красива абитуриентка. Както всички знаем, С е експерт по превръщането на позора в магия. Не поглеждайте към нея, но Дж може да стане следващата Джесика Симпсън! Или още повече, следващата С…

Странна компания

Една от причините, поради която повечето от нас нямат търпение да заминат за колежа догодина, без значение къде точно сме приети, е това, че ще живеем сами — без родители, бавачки, охрана или който и да било, който да ни наглежда. Дори повечето от нас да разполагат със собствени крила на сгради или етажи, персонални кухни и всякакви такива неща у дома. Важното е, че искаме да изчезнем оттам. Освен ако вече не сме се изнесли — като един наш общ познат — и нещата не вървят по мед и масло заради натресли се неканени гости…

Истината за Либърти или Лолита, или както и да се нарича на този етап.

Ще ви кажа какво достигна до ушите ми. Сещате ли се за момичето с лилаво-черната коса с порчето в пазвата? Преди това е била добро момиче. Имам предвид посещавала е частно девическо училище в Горен Ийст Сайд, живяла е в голяма къща и е играела тенис. Но по време на последната година на обучението си й щукнало да се разбунтува, „пропуснала“ да подаде документи за колеж, отпаднала от училище, семейството й се отказало от нея и тръгнала да обикаля страната, правейки пиърсинг на непознати, за да припечелва по някой и друг долар. И всеки път, когато изпада в затруднение, се връща обратно в града, за да поживее малко на гърба на стари приятели и да им открадне дрехите. Винаги е с толкова приповдигнат дух от цялата тази работа, че обикновено на хората им трябва известно време, за да разберат какво става.

Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Аз съм началник на АГ отделението на болница „Ленъкс Хил“ и работя в родилната зала. Бях на смяна, когато докараха жена с родилни болки, придружена от дъщеря си — тийнейджърка. Само след няколко минути ме извикаха по друг спешен случай, но останах силно впечатлен от начина, по който дъщерята наставляваше майка си, и ми хрумна да издиря името й, за да я препоръчам за подготвителната програма по медицина в „Йейл“, която съм посещавал и аз. Майката беше регистрирана под името Роуз, но дъщерята не мога да открия никъде. Можеш ли да ми помогнеш?

дрпепър

О: Скъпи дрпепър,

Мисля, че тази новина ще направи много слънчев деня — не, живота — на един човек.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Не считаш ли, че е доста грубичко да се присъединиш към изключително затворено общество, което означава толкова много за останалите му членове, след което изобщо да не им се обадиш? Искам да кажа, защо ти е тогава изобщо да ставаш част от него?

моетоммич

О: Скъпа моетоммич,

Никога ли не ти се е случвало да направиш нещо, за което после да съжаляваш?

Интригантката

Наблюдения

Б се разхожда по Шийп Медоу с вързоп с характерната шарка на „Бърбъри“ в ръце, в който е напъхана новата й сестричка. Изглежда Б е преоткрила своята нежна и чувствителна страна. С и известен моден фотограф избират дрехи за фотосесия в „Джефри“. Има едно прекрасно бюстие с кристали, в което С просто няма какво да сложи. Или планира да си постави импланти, или ще използва подплънки, или бюстието е предвидено за друго момиче… Н разглежда сребристите бебешки дрънкулки в „Тифани и Ко“. Лично на мен би могъл да купи дрънкалка, когато си поиска. В, момичето с лилаво-черна коса и Ч се придвижват в индийска нишка във „Файв енд Дайм“ в Уилямсбърг. Без коментар. А къде е Д? Без коментар.

До уикенда остава още един ден, а до мен вече достигнаха слуховете за някакво парти.

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

— Това е Йейл в одеялото за бебета, което й купих от „Хермес“. Тук с нея и Кити Минки гледаме „Закуска в Тифани“ в люлеещия се стол. Виж, дори си има котешки чорапки с малки ушички и мустачки.

Петъчната консултация на дванайсети клас бе свещеният половин час, по време на който абитуриентките от „Констънс Билард“ седяха на пода в малка празна стая на петия етаж, пиеха капучино, обменяха клюки и обсъждаха новите си придобивки. Този петък беше първият на Блеър от появата на бебето, затова половината час беше отделен, за да покаже и разкаже какво се беше случило.

— Ето тук спи в малкото си кошче.

— Ооо! — възкликнаха едновременно тридесет момичета.

— А откъде й е този невероятен сребърен мобилен телефон? — запита Лора Салмън.

— От „Тифани“. Подарък й е.

От Нейт, добави Серена тихо от единия край на групичката. Нейт дори й се беше обадил от „Тифани“, за да му помогне в избора.

— Кошчето, в което спи, е толкова изящно — посочи Изабел Коутс. — Много ми харесва розовата панделка, вплетена в дръжките.

Благодаря, помисли си Серена. Беше поръчала кошчето от един бебешки бутик в Южна Франция и беше платила да го доставят чак оттам.

— Плетено е ръчно от елзаски монаси от върбово дърво — обясни Серена. — Трябва да остане в семейството като един вид реликва.

Което означаваше, че беше подарък и за Блеър.

Блеър вдигна поглед от фотоапарата си. Със Серена не си бяха говорили от злощастното парти по отварянето на писмата за прием и бе напълно очевидно, че щедрите подаръци от нея и Нейт имаха и определена стойност като изкупление. Само че Блеър поначало бе доста злопаметна.

Разнесе се първият звънец. Скупчените момичета изпъшкаха и започнаха да се разотиват, взимайки със себе си учебниците, химикалките, дъвките, четките за коса и всичко останало, от което се нуждаеха през деня. Междувременно не спираха да се ослушват, любопитни да чуят какво щяха да си кажат Серена и Блеър, изправени очи в очи.