На Дан обаче изобщо не му беше до веселба. Вместо това реши да си пийне. Отиде до всекидневната и грабна бутилка водка „Грей Гус“ от полупразната мешка на Тифани, след което се облегна на една от стените, за да гледа бандата, докато се наливаше с алкохол. Чък Бас се вихреше на импровизирания дансинг с едно от момичетата от „Джорджтаун“. Прясно продупченият й пъп беше покрит с лепенка, а металната свирка, провесена на врата й, се мяташе наляво-надясно и я шляпаше по чипия нос.

Като се има предвид с кого танцуваше, свирката можеше да се окаже доста полезна.

Момиче с военни дрехи, каска и метална табелка се приближи към Дан и го поздрави.

— Да си виждал Блеър Уолдорф? — попита тя.

Дан поклати глава и отпи голяма глътка водка. Не беше напълно сигурен как точно ще му се отрази, но настроението му определено бе на път да се подобри.

Серена танцуваше с двамата стилисти-гейове от фотосесията, като бананеножълтите им костюми контрастираха рязко с нейните тюркоазно-черни панталони в типичен стил от осемдесетте, на които тя просто не можеше да се нарадва.

— Серена? — Едно високо момче със сребристи рамки на очилата изскочи пред нея и я хвана за ръка. Серена спря да танцува и сърцето й подскочи. Това бе Дрю от „Харвард“. Или беше „Браун“?

— Здравей — промълви тя бавно, пърхайки с изкуствените си мигли. Тя посочи към шарените си панталони и остри бели ботуши. — Виж, това е обичайното ми облекло. — В момента се опитваше да си спомни кой точно бе Дрю. Момчетата от уикенда вече се сливаха в съзнанието й. Дали беше онзи, който свиреше на ксилофон, или пък художникът?

Дрю се усмихна плахо. Изглежда се чувстваше доста неловко в грижливо изгладения си костюм „Дж. Крю“ и кафяви велурени обувки. Сякаш нямаше търпение да чуе от нея „Да се махаме оттук и да отидем да пием кафе на някое по-спокойно и уединено място.“

Серена се поколеба. Искаше да бъде такова момиче, наистина. Момиче, което пие кафе с приятеля си. Част от двойка. Но не го искаше достатъчно, за да пропусне купона.

Внезапно някой я грабна през кръста и я наведе надолу към земята. Серена едва си пое въздух. Пред нея стоеше атлетичното лице с квадратната челюст на съквартиранта на Дрю.

— Уоу! — възкликна тя с широко отворени очи.

— Помниш ли Уейд — обади се Дрю. Изглежда сега се чувстваше още по-неудобно. — Държеше да дойде с мен.

Уейд я придърпа към себе си и я целуна по устните. Мляс!

— Не се ли радваш? — обади се той.

Серена не искаше да дава вид на момиче с леко поведение, но наистина се радваше. Колкото повече, толкова по-весело, беше нейното мото. Една дребничка жена с червеникаворуса коса и елегантна чанта „Кейт Спийд“ я потупа по рамото.

— Познавате ли Нейт Арчибалд? — попита тя.

Серена кимна.

— Вече си тръгна. — Дрю продължаваше да стои до нея с ръце в джобовете, чудейки се как да се държи. — Това е моят приятел Дрю — представи го тя. — Той учи в…

— „Харвард“ — добави той и протегна ръка с чаровната си глуповата усмивка.

В другата част на стаята „Уифенпуфс“ започнаха да припяват на „Рийвс“. Звученето беше невероятно. Серена се изправи на пръсти, за да им помаха и всички те й изпратиха въздушни целувки. Но не липсваше ли някой? Художникът от „Браун“? Нима той не я обичаше колкото останалите?

О, сякаш някога изобщо бе изпитвал подобни чувства към нея!

Хората се бяха скупчили до прозорците и зяпаха надолу към улицата.

— Може ли да ме качиш на раменете си? — невинно попита тя Уейд.

Уейд я понесе към прозореца, където най-горе над всички можеше да види какво се случваше долу. Едно момче рисуваше на паважа със спрейове в зелено и златисто. Това беше Кристиан, приведен съсредоточено над произведението си. Рисунката придоби очертанията на портрет на Серена с флуоресцентни зелени пеперуди в косата и златисти криле, изникващи от раменете й, подобно на ангел.

Серена се изкиска, смутена от разточителната проява на обожание на Кристиан, която по нищо не се заличаваше от тази, показана от останалите. Може би онова, което в крайна сметка търсеше, не беше истинската любов. Вероятно бе просто… любов. А тя беше навсякъде около нея.

— Мини от тази страна на стаята — прошепна Блеър. — Дъските на пода скърцат от другата.

Нейт вървеше плътно зад нея в детската стая, осветена единствено от нощна лампа хартиена луна. Йейл спеше в бялата си, покрита с дантели люлка. От ъгъла до прозореца като часовой ги наблюдаваше шарено пони с истински размери, купено от Нейт от „ФАО Шварц“.

Бебето бе завито с розово одеялце и лежеше по гръб с навъсено и порозовяло личице.

— Виж как се движат очичките й под клепачите — прошепна Блеър. — Сънува.

Нейт не можеше да си представи какво би могло да сънува същество, което едва вчера се беше появило на този свят, но предположи, че вероятно е от онези сънища, които му се присънваха, когато беше надрусан. Нищо не се случваше, просто чувстваше разни неща. И винаги се будеше гладен като вълк.

Блеър се пресегна към люлката и извади една сребърна дрънкалка. Приличаше на миниатюрно звънче.

— Това е било мое, когато съм била бебе. — Тя го обърна. — Виж леките отпечатъци от зъби?

Тя подаде дрънкалката на Нейт. На пръв поглед изглеждаше гладка, но при по-внимателно вглеждане в нея се виждаха стотици вдлъбнатини. Нищо чудно, че Блеър е била толкова лакома, доминираща и агресивна още от малка. Но в този момент тя беше спокойна, като че ли грижите за бебето я бяха научили на смирение.

Нейт й я върна и тя шумно задрънка. Йейл веднага започна да се муси и хленчи, краченцата и ръчичките й започнаха да се мятат във всички посоки, а лицето й се набръчка като сушена кайсия.

Блеър се наведе над люлката и вдигна сестричката си.

— Шшт — прошепна тя. — Няма нищо. Спи спокойно.

Тя я залюля напред-назад на ръце, докато бебето се успокои. Положи я обратно в люлката и подпъхна нежно одеялцето под нея.

— Готово. Заспивай — каза тя и вдигна поглед към Нейт.

— Красива е — каза Нейт дрезгаво. Тихо се пресегна към ръката й и я измъкна в коридора. Тя затвори вратата на детската стая и той я прегърна силно, впивайки устни в нейните.

— Нашите ги няма — прошепна той, заровил лице в косата й.

Апартаментът бе така притихнал, че Блеър чуваше ударите на сърцето си. Тайлър и Арън гледаха филми в библиотеката, а майка й и Сайръс бяха навън. Но не можеше да прави секс с Нейт, докато Йейл спеше така невинно в съседната стая. Тя притвори очи и го целуна отново, след което прошепна:

— Добре, готова съм.

Най-сетне.

Джени не беше сред най-запалените танцьори, но как можеше да стои на едно място с тези откачени остри бели ботуши? Най-прекрасното беше, че тясната и тюркоазна кожена жилетка придържаше здраво прелестите й. Гърдите й бяха силно пристегнати — нямаше случайни опипвания и не се мятаха наляво-надясно. Дори и без жилетката пак щеше да се чувства добре. Повече от добре.

„Рейвс“ спряха да свирят и обявиха кратка почивка. „Уифенпуфс“ обаче тъкмо бяха загрели.

— Едно, две, едно, две, три… — започнаха те с обичайната си акапелна хармония. — Джени, о, Дженифър — започнаха серенадата си те. — Сестричката на Серена, Дженифър. Не си приличат. Едната — висока, другата — ниска, но всеки на своето парти ги иска.

Серена се приближи и прегърна Джени през рамо, поклащайки се напред-назад в ритъма на песента. Останалите също се движеха в такт, без да им прави впечатление, че истинската музика бе прекъсната.

— Дженифър има огромни бабонзери! — запя Чък Бас на висок глас, докато минаваше покрай двете момичета и пияно поклащаше задник с маймунката си на рамо и войнишкото кепе. В стаята се разнесе сподавен кикот.