И така, ще бъде в Бруклин и хората, които го организират, в общи линии не са сред най-популярните в социалните кръгове, но така или иначе този уикенд не се очаква кой знае какво. А пък и един купон не се прави от хората, които го организират, а от тези, които отиват на него. Затова, според мен, да отидем, да вземем с нас всичките си познати и да го направим яко. Съгласни ли сте?

Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Уча в „Джорджтаун“ и чух, че тази година толкова хора са го използвали за резервен вариант, че училището прави всичко по силите си, за да привлече първокурсници. Този уикенд дори ще изпратят една група момичета в Ню Йорк, за да привлекат всички хлапета, приети там.

джшок

О: Скъпа джшок,

Да не би случайно бойната групичка момичета да са с изрусени коси и белези от бръснарски ножчета по краката?

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Аз съм в програмата за обучение на офицери от запаса на „Йейл“, което означава, че мястото ми тук се покрива финансово от армията. Междувременно ме обучават и на основните неща в тази област. Служителят, отговаряш за програмата, е получил писмо от момиче, което твърди, че е в резервния списък на „Йейл“, но ще се присъедини към програмата, ако й обещаят място там. Затова служителят реши да ме изпрати в Ню Йорк, за да се срещна с нея. Писала е на много странен лист с обувки по него и е сложила снимка на себе си и сестричката си. Бебето се казва Йейл. Май става въпрос за някаква откачалка, как мислиш?

военната

О: Скъпа военна,

Нямаш представа с какво си се нагърбила. Съвет от мен: вземи си каската.

Интригантката

Наблюдения

Н във „ФАО Шварц“ се опитва да избере между кон в реални размери и увеселителна люлка, която пуска DVD-та и mp3-ки. Хубаво е, че е толкова щедър и така нататък, но това вече граничи с абсурда. С и Дж в „Бенделс“ пазаруват за удоволствие, докато Е послушно им носи торбите. Б представя сестричката си на отделението за обувки в „Барнис“, където всички я познават. Десет красиви момчета във влака от Ню Хейвън пеят песен от „Уестсайдска история“. Приятелката на В с порчето купува цяла мешка с пиене от магазин за алкохол в Уилямсбърг. Явно подготовката за купона тече с пълна пара! Д седи сам в един ресторант в Уилямсбърг късно вечерта и пише. Може би стихотворение за рождения ден на В?

Не забравяйте и кажете на всичките си познати да не забравят — утре вечер в Бруклин ще му отпуснем юздите!

Ще се видим там!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

— Честит рожден ден — Дан подаде на Ванеса написаното специално за нея стихотворение и се облегна на касата на вратата. — Исках да ти го дам, преди да дойдат гостите.

— Само не казвай „Ако някой изобщо дойде“ — предупреди го Ванеса. — Ще дойдат. — Тя се наведе над мивката в банята и се огледа, докато си слагаше от лилаво-черното червило на Тифани. Седна на тоалетната и започна да чете на глас:

— Благодаря — каза Ванеса. Тя сгъна листа хартия и го пъхна в тоалетната масичка под мивката, където Руби държеше гела си за коса и гримовете.

Доста странна реакция към стихотворение, което се предполагаше, че е пропито с горчивина.

— За бога, пич, трябва да минеш на антидепресанти — обади се Тифани от коридора. — Как може да напишеш толкова меланхолично стихотворение за рождения ден на приятелката си? — Тя отмести Дан от пътя си, грабна червилото, което стоеше до мивката, и си сложи малко. — Розите са червени, виолетките — сини — тя изправи Ванеса и я целуна по бузата, като остави размазано лилаво-черно петно. След това я целуна и по другата буза. — Скъпа, изглеждаш доста секси с тези целувки по лицето!

Двете момичета се засмяха и се огледаха в огледалото. Тифани беше облечена с черен копринен комбинезон от шкафа на Руби.

— Хубава блуза — отбеляза Ванеса.

— Хубави панталони — отвърна Тифани. Ванеса беше заела долнището на пижамата на Руби със зеброва шарка, което всъщност някак се връзваше с черен дънков минижуп, черна тениска и кубинки. В стил Блонди плюс „Секс Пистълс“.

Дан се отдалечи. Щеше му се Тифани да не беше подслушала така грубо разговора му с Ванеса. И какво като стихотворението не беше весело, щастливо и жизнерадостно? В крайна сметка беше любовно. И носеше послание, стига Ванеса да му беше обърнала достатъчно внимание, за да вникне в него.

— Мисля, че тази вечер е подходяща за малко пиърсинг — обяви Тифани.

Ванеса я погледна в огледалото. Ушите на Тифани не бяха продупчени.

— Така ли? Къде?

Тифани се засмя и повдигна палаво вежди.

— Не за мен, глупаче. За теб!

Звънецът на външната врата зазвъня настоятелно. Тифани грабна Ванеса за ръката и я повлече вън от банята.

— Поканих едни хора. Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не — отвърна Ванеса, доволна, че темата за пиърсинга остана на заден план.

Дан натисна копчето на домофона и след няколко секунди една малка армия от огромни мъже с мръсни, изцапани с боя работнически гащеризони и работни обувки нахлу в апартамента.

— Здравейте, момчета — Тифани повлече мешката си през дневната и я отвори. Тя беше натъпкана с бутилки водка „Грей Гус“. — Това са колегите ми от строежа. Не говорят много английски. — Подаде бутилка на всеки от тях, след което понечи да отвори една и за себе си. — Време е да се повеселим!

Дан отиде в кухнята, за да си направи чаша лошо кафе. Строителните работници воняха на боя и коресилин и сигурно до един бяха психопати като Тифани. Но поне не говореха английски, което означаваше, че нямаше да му се наложи да общува с тях. Това беше добре.

Ванеса нямаше нищо против група непознати да се мотаят в дневната й, стига да се държат прилично. Поне духът на купона започваше да се усеща. Тя отиде до уредбата и пусна диска на групата на Руби. Рожденият ден си беше неин, пък и сестра й й липсваше.

— „Убоди ми пръста, целуни ме отзад“ — разнесе се ревът на Руби от колоните.

— Серена! Срещнах момиче на име Серена! — един доста по-мелодичен хор от гласове се разнесе отвън.

Входната врата все още зееше и пред нея стоеше русоляво момче, следвано от още девет други момчета с морскосини костюми, вратовръзки на „Йейл“ и червени рози на реверите.

— Серена тук ли е вече? — попита русолявото момче. Всъщност той по-скоро изпя въпроса.

— Още не-е-е-е-е! — запя Тифани в отговор. — Но вли-и-и-и-изайте-е-е-е-е! — Тя подаде бутилка водка „Грей Гус“ на всеки. — Момчета, танцувате ли, или само пеете?

Дан стоеше в кухнята, палеше цигара след цигара и се наливаше с кафе. Купонът заприличваше на сцена от „Уестсайдска история“ — строителите срещу певците. Можеше да се стигне и до бой.

Ванеса се беше настанила на перваза на прозореца и снимаше. Купонът вече беше толкова разнороден, че не можеше да си представи какво ще последва.