— Остави ме на мира — промърмори тя и избяга от кафенето право в лекарския кабинет, тъй като помоли да я освободят от занятията.

— Пръдльо, виж! — Тифани метна порчето си на рамо и посочи към малката бяла маймунка на Чък Бас. Маймунката беше облечена с миниатюрна червена тениска с монограм Ч върху нея. — Хей, малко маймунче, искаш ли да се сприятелим?

Ванеса и Тифани бяха дошли да вземат Дан от училище.

— Може би не — предупреди я Ванеса, тъй като добре знаеше за чувствата на Дан към Чък.

— Хей, сладурче, как се казваш? — Чък се приближи към Пръдльо и го почеса по муцуната. Вдигна маймунката си на рамо и двете животинчета си опряха носовете. — Аз съм Сладура. И не се тревожи, не хапя. Наистина съм сладък.

— Аз съм Пръдльо — изчурулика Тифани със своята интерпретация на глас на пор. — И внимавай, наистина пърдя — каза тя, превивайки се от смях.

Дан блъсна вратата на училището и за момент застина в горната част на стъпалата. Метна черната си пощенска чанта през врата и примижа срещу силното априлско слънце. През целия следобед се беше притеснявал за сестра си. Точно в този момент Джени по всяка вероятност си беше вкъщи, легнала по лице на леглото си, съвсем сама. Живееха само на двайсет пресечки; може би трябваше да се прибере и да се опита да я развесели. Въпреки това, когато бе разстроена, Джени предпочиташе да остане сама със себе си — също като него. Семейна черта.

— Хей, готино парче, насам! — извика към него Тифани с пронизителен глас. Долу на тротоара стояха Ванеса, Тифани и Чък Бас. Порчето на Тифани и маймунката на Чък бяха кацнали на раменете им и явно ги сватосваха.

— Господи — изръмжа Дан. Ами да, Чък също можеше да се пренесе да живее при тях и да станат едно голямо, щастливо семейство. Или по-скоро точно в този момент можеше да каже на Ванеса, че ще се прибере и ще поостане малко вкъщи. Сестричката му имаше нужда от него.

— Може ли да те изпратим до вкъщи? — Ванеса се отдели от групичката, когато Дан се приближи с кисело изражение. Тя го целуна по бузата. — Хей, тиквичке, защо постоянно изглеждаш ядосан.

Дан се държеше ядосано и дръпнато откакто бяха заживели заедно и на хоризонта се беше появила Тифани. Почваше да се дразни, че винаги тя трябваше да е жизнерадостната в двойката.

Тиквичке? Само за няколко дни Ванеса беше попила като гъба лекомисления и възторжен говор на Тифани, с което още повече дразнеше Дан.

— Не съм ядосан — промърмори той, наблюдавайки Чък Бас, който се сближаваше с Тифани благодарение на животинката си. — Просто…

Тифани насочи показалците си към Дан сякаш държеше пистолети и се престори, че стреля.

— Знаеш ли, Дани, мисля, че това, което е направила сестра ти, е страхотно. Да си разголиш гърдите е най-дръзката феминистка проява за едно момиче!

Беше сплела предната част на косата си, а останалата приличаше на лилаво-черно гнездо, което по всяка вероятност също считаше за много смела феминистка проява.

Ванеса се беше опитала да извърне поглед преди малко, когато Чък бе показал на Тифани снимката на Джени, но не бе успяла да се сдържи. Най-странното беше, че и тя мислеше като Тифани. Може би не приличаше на модел, но определено изглеждаше дръзка.

— И аз съм на същото мнение — съгласи се тя, преди да види изражението на Дан.

— Не е разголвала каквото и да било — отвърна ядосано. — Господи, та тя е само на четиринадесет.

— Хей, което ми напомня — каза Ванеса, нетърпелива да смени темата. — В случай, че си забравил, този уикенд е рожденият ми ден. Ставам на осемнадесет!

Дан се намръщи. Той и Ванеса никога не бяха приемали рождените си дни като нещо кой знае какво.

— И си мислех, че сега, когато живеем заедно, можем да си направим купон! — продължи Ванеса.

Дан забеляза, че в косата й имаше лилави оттенъци, които не беше виждал преди.

Купон? Ванеса ненавиждаше купоните. Това със сигурност беше идея на Тифани.

— Ще бъде супер! — извика Тифани. — Тя грабна лапата на Пръдльо и посочи маймунката на Чък. — И ти ще дойдеш, нали? — попита тя с глупавия си глас на порче.

— Определено — отговори Чък, преструвайки се на маймунка.

По дяволите!

— Хайде — Ванеса дръпна Дан към „Бродуей“. Беше слънчево и няколко момчета се бяха запътили към парка. — Преди това искам да направя още няколко интервюта. След това ще се приберем и ще пишем покани.

— Но…

— Не се тревожи за сестра си — каза Ванеса, прочитайки мислите му. — По-добре е, отколкото си мислиш. — Целуна го в опит да го накара да се усмихне. — Първият ни истински купон!

Дан неохотно се остави да го водят. Мразеше купоните, а и нямаха други приятели. Като цяло списъкът с гости щеше да се състои от Чък, Тифани, маймунката на Чък, Пръдльо, и отхвърлената от обществото сестра на Дан, Джени. Какъв купон само!

Ванеса го сръга в ребрата.

— Хайде, усмихни се. Знаеш, че го искаш.

— Ако не се усмихнеш, ще ти покажа циците си — намеси се Тифани, пърхайки до тях по тротоара в своите ботуши „Джон Флувог“. Разкопча ципа на камуфлажното яке, което беше взела от шкафа на Руби, и пъхна Пръдльо под блузата си.

— Може ли и аз да си ги покажа? — попита Чък. Маймунката му беше увила опашката си два пъти около врата му. С войнишкото кепе на „Уест Пойнт“ беше лика-прилика на Тифани.

Дан стисна зъби и се засмя насила, за да ги накара да млъкнат.

— Усмихна се! — викнаха една през друга Ванеса и Тифани и си плеснаха ръцете.

Ето за какво по-точно мислеше Дан, докато продължаваше да се усмихва: колежът „Евъргрийн“ бе на другия край на континента, на северозападното тихоокеанско крайбрежие, където валеше доста и хората бяха в постоянна депресия. Никога не се беше замислял за това, че би могъл да отиде там, но сега това далечно място му се струваше като кътче от рая.

Както обикновено в слънчев следобед Сентръл парк беше пълен с блейдове, скейтбордове и фризбита и момичета по бански, които се припичаха на слънце, като че ли бяха на плажа в Сен Тропе.

Ванеса разположи камерата си на обичайното й място до фонтана Бетесда. Тифани измъкна Пръдльо от пазвата си и започна да го къпе. Дан изостана, купи си голяма фуния сладолед от една сергия и седна на близката пейка, за да изчака Ванеса. Надяваше се Тифани да го остави на мира.

— Мисля, че ще бъда много щастлив в „Уест Пойнт“ — започна Чък изповедта си пред камерата на Ванеса. — Стига, разбира се, да има на кого да поверя Сладура и да мога да го навестявам. Дано само не ме накарат да си обръсна главата. Освен това леглото ми ще бъде доста по-голямо от походните легла, на които спят останалите нещастници.

Явно му предстоеше доста сериозна изненада.

— Майка ми обеща да ми открие сметка в „Балдучи“ и веднъж седмично оттам да ми изпращат кутия със сирене бри, хайвер, шоколад и пури — добави той. — Вярно, апартаментът ще ми липсва, но ще е по-добре от нищо… — Гласът му заглъхна и той зарови лице в бялата козина на врата на Сладура. — „Уест Пойнт“ — прошепна той, — шибаният „Уест Пойнт“!

Внезапно до него изникна Нейт Арчибалд. Чък вдигна поглед към него и се захили с нахаканата си усмивка, като че ли само допреди пет секунди не беше на път да избухне в горчиви сълзи.

— Приключих. Продължи ти, ако искаш — каза той, давайки да се разбере, че не иска да разкрива душата си пред друг мъж. Той се изправи и отнесе маймунката до мястото, където Тифани къпеше Пръдльо. — Искаш ли да ти помогна? — изчурулика той с гласа на Сладура.

С ръце в джобовете Нейт запристъпя от крак на крак. След това седна на мястото на Чък.

— Май доста пооплесках нещата — призна той пред камерата. — Животът на приятелката ми е пълна катастрофа, а аз дори не мога да й се обадя.

Зелените му очи се натъжиха, докато наблюдаваше как Тифани плакне Пръдльо във водата, падаща от фонтана.