Разбира се, тези твърдения далеч не са потвърдени с факти.

Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Как така не си обхваната от кандидатстудентската паника? Започвам да си мисля, че си някаква осмокласничка и просто имаш по-голям брат или сестра и затова знаеш всичко за нас.

пиленце

О: Скъпо пиленце,

Много се забавлявам, като видя колко време отделят хората на МЕН. Чудя се дали някой ден няма да стана една от онези поп икони, за които докторантите пишат дисертации, като Мадона, да речем? Ще ти кажа едно: осми клас? Това вече съм го минала.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Изритаха ме от „Браун“, преди дори да съм започнал първата си година. Определено бях изненадан, като разбрах, че съм приет там, тъй като през последната година в училище имах предимно тройки. Но излиза, че никога не са ме приемали. Явно съм станал жертва на някаква схема, при която учениците получават писма, в които им съобщават, че са приети, след което обират парите на техните, а учебното заведение изобщо няма идея какво се случва. Сега нося стиковете в голф клуба на баща ми.

играч

О: Скъпи играчо,

Искрено се надявам да си като едно от онези наркоманчета, които работят в голф клуба на МОЯ баща, които обожават да разказват истории за това как са били приети в „Браун“, а после са ги изключили. Интересен разказ. Само се надявам същото да не се случи с мен или приятелите ми.

Интригантката

В: Скъпа Интригантке,

Можеш ли да ми обясниш разликата между момичето, което обича да излиза с различни мъже, и леко момиче? Защото знам, че вероятно изглеждам като леко момиче, но всъщност чисто и просто имам много приятели от мъжки пол, които нямат нищо против. За разлика от момичетата.

попммич

О: Скъпо попммич,

Нищо. Нищо. Нищо. На практика едно момиче, много близко до сърцето ми, познато тук като С, е точно от този тип и виж как добре се оправя!

Интригантката

Наблюдения

В и Д са повлечени из китайския квартал от едно шумно момиче с лилаво-черна коса, което размахва плик с жива риба вътре. Да речем, че ще се постарая да не вечерям у тях в близко бъдеще. Б е във фризьорски салон „Червената врата“ на Елизабет Арден след края на работното време в неделя. Корекция на цвета. С, с чело, долепено до прозореца на влака „Ню Хейвън — Ню Йорк“, похърква лекичко. Вероятно този уикенд са й се събрали доста безсънни часове — побут, побут. Н в един тъмен ъгъл разменя тениската си на „Браун“ за пликче дрога. Малката Дж тича в парка Ривърсайд. Да не би да се опитва да влезе във форма за следващата си фотосесия?

Кой можеше да предположи, че този уикенд ще промени живота на толкова хора?

Ще се видим утре в училище.

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

— На госпожа М са й се обадили от „Джорджтаун“ — прошепна Рейн Хофщетер на Кати Фаркас в библиотеката на „Констънс Билард“, докато двете момичета се преструваха, че си избират книги за модерната американска живопис. — В събота вечер Блеър и няколко студентки от „Джорджтаун“ са хванати да проституират. Отишли в някакъв бар за самотници и цяла вечер се предлагали на мъжете. Повикали са майка й на среща при госпожа М, защото сега тя не може да отиде дори в „Джорджтаун“.

Блеър, от своя страна, тъкмо беше казала на библиотекарката, че няма да посещава занятия заради някаква важна среща в кабинета на директорката с майка й.

— Днес ми се стори странна — отбеляза Изабел Коутс. — Предполагам, че ако чакаш толкова дълго, за да изгубиш девствеността си, поне може да ти платят за това.

— И защо е с чорапогащи? Навън е около двайсет градуса! — обади се Кати.

Лора Салмън се засмя.

— Може да са й протрити колената, сещате се, след целия този секс.

Или пък е дала на четири пияни момичета да й обръснат краката?

Кабинетът на госпожа М се намираше на първия етаж, по коридора, който започваше от приемната. Минавайки оттам, Блеър забеляза, че бюрото на секретарката е покрито с букети, предимно рози.

— За какво са тези? — попита Блеър Дона, новата секретарка на половин работен ден.

Дона вдигна рамене и подпечата поредното писмо с подписа на госпожа М.

— Ти ми кажи.

Блеър провери картичката на най-големия букет, невероятен ансамбъл от жълти рози и фрезии. Надписът гласеше: „Серена, Серена. Не мога да спра да припявам името ти.“ Бе подписана: „С обич: Ларс и «Уифенпуфс» от «Йейл».“

— А, ясно — вкисна се Блеър, докато се отправи към кабинета на госпожа М. Може би ако беше такава мръсница, че да преспи с всеки един от „Уифенпуфс“, и нея щяха да я приемат в „Йейл“.

Кабинетът на госпожа М беше решен в червено, бяло и синьо. Тапетите бяха на райета в китайско синьо и бяло. Килимът бе червен. Диванът бе в морскосиньо. Столът бе в червено и бяло. Доста патриотично. Самата госпожа М също беше в червено, бяло и синьо — тъмносин бабешки костюм, червено червило, бяла кожа, червен маникюр. Единствено косата й — кафява и къдрава — се, отклоняваше от палитрата.

— Харесваш ми с къса коса — заяви госпожа М, щом Блеър пристъпи вътре.

Естествено, че ти харесва, дърта лесбийке, помисли си Блеър и се усмихна учтиво.

Потупа я по ръката.

— Благодаря ви.

Всъщност беше доста доволна от факта, че до този момент никой, дори собствената й майка, не беше забелязал, че косата й беше претърпяла трансформацията от естествено кафяво към таксиметрово жълто и обратно към кафяво. Фризьорката си бе свършила работата добре, но според нея цветът беше неестествено хомогенен, а и от всичките тези процедури скалпът я сърбеше неистово.

Блеър седна на дивана и майка й се доклати до кабинета на госпожа М, притискайки корема си, все едно, че бебето напираше да изскочи отвътре и ако не го придържаше, щеше да изпадне. По лицето й бяха залепнали кичури от късата й руса коса, а лицето й беше зачервено и блестеше от пот. Тя си вееше с ръка.

— Миналата година по това време играех по цял мач тенис пет пъти седмично. Сега не мога да измина и една пресечка, без да се изпотя!

Госпожа М се усмихна учтиво, както правеше с всички родители.

— Цялото търчане след бебето ще ви върне във форма за нула време.

Да, бе, да, майка й вече беше наела бавачка, която спеше в стаята на прислугата.

Блеър ги изгледа с досада и се почеса по протритите при бръсненето прасци. Едва ли беше организирала тази среща, за да си говорят за бебета. Блеър погледна през прозореца на кабинета на госпожа М. По Деветдесет и трета улица крачеше жена във военна униформа. Изведнъж на Блеър й хрумна идея. Нямаше ли някаква военна програма, която спонсорира следването? Можеше да влезе в армията, да отиде в „Йейл“ и после да прослужи минималната служба. Представи си как крачи в кал до кръста из окопите и се бие с врага, докато всички останали четат в библиотеката, например. Можеше да стане герой, да спечели… медал „Пурпурно сърце“! И когато заминеше на мисия, Нейт щеше да я последва, да рискува живота си, за да си я върне и най-сетне, след всичките тези години, щяха да правят секс.

„Спасяването на редник Блеър“. Очаквайте скоро в близката видеотека.

Госпожа М настани масивния си задник в червеното кресло зад огромното си махагоново бюро.

— Сега, когато и двете сте тук, бих искала да поздравя Блеър за отличното й представяне в „Констънс“. Нито една оценка под 5. Никакви отсъствия. Прекрасни лидерски умения и активност. Блеър, можеш да очакваш няколко награди на церемонията по дипломирането през юни.