Горещините не бяха особено подходящи за прашки.

— Обещах си, че ако вляза в „Йейл“, с Нейт най-сетне ще го направим — започна Блеър. Тя сведе поглед и започна да върти рубинения пръстен на лявата си ръка. — Все още не сме заедно в истинския смисъл на думата. Но и двамата знаем, че го искаме, и щом писмото дойде… — Тя погледна към камерата, пренебрегвайки изумения поглед на Ванеса. — Не става дума само за секса. Тук е заложено цялото ми бъдеще. „Йейл“ и Нейт. Двете неща, които винаги съм искала.

Блеър наклони глава на една страна. Всъщност искаше доста неща. Все пак, като изключим елегантния чифт сребристи сандали на Кристиан Лоботин, това бяха двете най-значими.

— Добър опит, нещастник! — изкрещя едно от момчетата, докато измъкваше фризбито изпод носа на другото.

Блеър затвори сините си очи и отново ги отвори.

— А ако не вляза… — тя направи драматична пауза, — някой ще трябва да си плати, по дяволите.

Вероятно тази седмица трябваше да й сложат намордник.

Блеър въздъхна и бръкна под ризата си, за да намести презрамките на сутиена.

— Някои от другите ми приятели — Серена и Нейт, например, не са се смахнали чак толкова заради колежа. Но това е, защото на тях не им се налага да живеят с майка, която отдавна е минала възрастта да бъде бременна, и дебел ужасен пастрок. Дори вече нямам собствена стая! — Тя изтри една сълза, стекла се по лицето й, и погледна към камерата с многострадално изражение. — Това е единственият ми шанс да бъда щастлива. И мисля, че съм си го заслужила!

Аплодисменти, моля.

Нейт Арчибалд стигна до края на обградена с брястове алея, водеща към терасата и фонтана Бетесда. Той метна угарката на джойнта на земята и мина покрай приятелите си с фризбито. На не повече от три метра оттам Блеър седеше с кръстосани крака до фонтана и декламираше своя монолог пред камерата. Изглеждаше нервна и някак невинна. Крехките й ръце пърхаха около дребното й, подобно на лисича муцунка личице, а късата й сива униформа едва покриваше мускулестите й бедра. Той отмести няколко златисти кичура от изумруденозелените си очи и пъхна ръце в джобовете си. Тя определено бе доста секси.

Разбира се, точно в този момент в главите на всички момичета в парка се въртяха същите мисли, само че по негов адрес.

Странното момиче с бръснатата глава зад камерата му се стори бегло познато. При нормални обстоятелства Блеър нямаше да има нищо общо с нея, но пък, от друга страна, тя обожаваше да говори за себе си. Блеър се разтапяше, когато й се обръщаше внимание и дори след като скъса с нея и й бе изневерявал нееднократно, Нейт все още я намираше за доста привлекателна. Той потопи пръстите си във фонтана, промъкна се зад нея и напръска голата й ръка.

Блеър извъртя глава и го видя зад себе си — неустоим, както обикновено, с бледожълта риза, разкопчана и разпасана, с навити ръкави, подчертаваща мускулестите му загорели ръце и красивото лице.

— Нали не чу какво говорех? — попита тя.

Той поклати глава и тя стана от кърпата, като напълно забрави за Ванеса. За Блеър интервюто беше приключило.

— Здрасти! — Нейт се наведе и я целуна по бузата.

От него се носеше аромат на дим, чисто пране и нова кожа — до една неустоими момчешки миризми.

Ммм.

— Здравей! — отвърна Блеър и приглади униформата си. Защо, по дяволите, не бе научила, че е приета в „Йейл“, днес?

— Тъкмо си спомних как миналото лято беше пристрастена към сладоледени сандвичи — започна Нейт. Внезапно го обзе желанието да оближе сладкия й гланц за устни и да прокара език по зъбите й.

Тя се престори, че намества новите си обици, за да привлече вниманието му към тях.

— Твърде нервно ми е, за да ям, но една лимонада би ми дошла добре.

Нейт се усмихна и Блеър го хвана под ръка, както когато бяха двойка. През нея премина познатата стара тръпка. Както винаги, когато бяха заедно, я изпълни усещане на сигурност и вълнение. Отидоха до количката, паркирана в горната част на стъпалата, и Нейт купи две кутии лимонада „Кънтри Тайм“. Седнаха на близката пейка и той извади плоско сребристо шишенце от маслиненозелената си брезентова раница „Джак Спейд“.

Време за коктейли!

Блеър забрави за лимонадата и грабна шишето.

— Не разбирам защо си нервна — опита се да я успокои Нейт. — Ти си отличничката на класа. — Нейт бе леко объркан по отношение на колежа. Бе подал документи в пет университета и определено искаше да бъде приет някъде, но същевременно бе уверен, че щеше да се чувства добре, в който и да е от тях.

Блеър отпи още една глътка, преди да му върне шишето.

— В случай, че си забравил, се издъних и на двете интервюта — припомни му тя.

Нейт бе дочул за нервния пристъп по време на първото й интервю за „Йейл“, в края на което тя бе целунала интервюиращия. Бе разбрал и за мимолетния й флирт с интервюиращия я представител на възпитаниците на университета. В известен смисъл вината и в двата случая бе негова. Когато късаха, Блеър тотално откачаше.

Той се пресегна и намести рубинения й пръстен.

— Успокой се. Всичко ще се нареди — увери я той. — Обещавам.

— Добре — съгласи се Блеър, макар да знаеше, че нямаше да може да си намери място, докато над главата в спалнята й, в направена по поръчка сребърна рамка от „Тифани“, не бъде окачено писмото от „Йейл“, съобщаващо добрата новина. Щеше да усили новия диск на „Рейвс“, който винаги й действаше възбуждащо, при все че бе доста шумен и дразнещ, щеше да лежи на леглото и да препрочита писмото от „Йейл“, докато Нейт си играеше с голото й тяло.

— Прекрасно — Нейт се наведе и започна да я целува, прекъсвайки еротичната й фантазия.

Блеър мислено простена. Само ако можеше да прави секс с него точно там, на мазната стара дървена пейка в Сентръл парк! Но трябваше да изчака новините от „Йейл“. Такава сделка бе сключила със самата себе си.

От другата страна на алеята Серена ван дер Удсен хапваше сладолед „Фъджсикъл“, когато забеляза двамата си най-добри приятели на пейката в парка, на път взаимно да се изядат като в реклама на истинската любов. Серена въздъхна и тръгна бавно, облизвайки капките, стичащи се от сладоледа. Де да можеше да си купиш истинска любов.

Не, че й липсваха гаджета — такива имаше хиляди, лудо влюбени в нея и супер забавни. Пърс, французинът, който я преследваше с оранжевия си кабриолет из цяла Европа. Гай, английският лорд, който искаше да избяга с нея в Барбадос. Конрад, момчето от пансиона в Ню Хампшир, с което цяла нощ не бяха спали и бяха пушили пури. Дан Хъмфри, мрачният поет, който така и не можа да намери точната метафора за нея. Рок звездата Флоу, който се оказа лепка — не, че имаше нещо против да й се лепне някой толкова готин и известен. Нейт Арчибалд, момчето, което й бе отнело девствеността и щеше винаги да обича, но само като приятел.

И това бе съкратеният списък. Все пак никога не се бе натъквала на онази, истинската любов, каквато имаха Блеър и Нейт.

Тя хвърли остатъка от сладоледа си в кошче за боклук и ускори крачка. Розовите й мъхести джапанки от „Мела“ шляпаха по паважа, дългата й светлоруса коса се стичаше зад нея, а късата й сива плисирана униформа на „Констънс Билард“ се вееше около безкрайно дългите й крака. Приближаването й накара момчетата, лудуващи край фонтана Бетесда или каращи скейтборд нагоре-надолу по алеята, да натиснат бутона „пауза“ и да я зяпнат с широко отворени усти. Серена, Серена, Серена — тя бе всичко, за което някога бяха мечтали.

Не, че някога щяха да се осмелят да я заговорят.

— Защо просто не си вземете стая в „Мандарин“? Само на няколко пресечки е — пошегува се Серена с приятелите си на пейката.

Нейт и Блеър я погледнаха с премрежени от щастие физиономии.

— Направи ли го? — попита Серена по начин, който само най-добрата й приятелка можеше да разбере.