— Кажи ми какво знаеш, докторе — подкани Александър със заплашителен тон.
— Не си спомням много… Едно от неудобствата на възрастта. — Гласът на Караманлис потреперваше. — Беше в Гърция да снима филм, ако не се лъжа. Детето й загина при нещастен случай.
— Нещастният случай е станал в Йоанина, нали? — не преставаше с въпросите си Александър.
— Не знам…
— Не може да не си спомняш — настоя Александър. — От Хелена съм чувал, че ти си се грижил за мен след моята злополука…
— Какво общо има това със семейство Райън…
— Ти ще ми кажеш, докторе — сряза го Александър. — При някаква злополука в Йоанина съм бил критично наранен. Синът на семейство Райън е загинал при подобни обстоятелства. И двамата сме били четиригодишни.
— Това не означава, че двамата сте свързани…
— Не ме лъжи, докторе! — избухна Александър и скочи на крака. Извади няколко листа от голям плик и ги хвърли на масата пред Караманлис. — Разгледай ги добре, а после ми кажи истината.
Караманлис ги прегледа внимателно: актове за раждане, медицински досиета. Този момент бе очаквал с ужас тридесет години. Докато преглеждаше документите, всичко изплува ясно в съзнанието му. Две деца, родени почти по едно и също време, и двете с рядък тип кръвна група. Съвпадение? На някой непосветен в истината вероятно би се сторило и така.
— Обясни ми го, ако можеш, докторе — предизвика го Александър.
Лекарят поклати глава.
— Александър, ти не разбираш… — започна той.
Александър сграбчи възрастния мъж за ризата и го изправи на крака.
— Никакви лъжи повече, Караманлис! — предупреди той гневно. — Живея в лъжа цял живот. Сега искам истината!
Мередит бързо се изправи, готова да се намеси при необходимост.
— Не знам…
Александър понечи да удари Караманлис.
— Истината, докторе! — настоя той непреклонно. — Или да ти напомня, че сега аз контролирам щедрия фонд, който баща ми остави на твое име? Имам власт да те унищожа… Да те унищожа напълно.
Караманлис кимна победен.
— Седни, Александър. Ще ти кажа всичко, което желаеш. Те трябваше да го направят преди години.
Почувствал се внезапно изтощен, Александър се отпусна на стола.
— Слушам те — промълви той тихо.
Караманлис стана и отиде до прозореца. Загледа се в морската шир, сякаш събираше смелост от нея.
— Познаваме се с баща ти от деца. Живеехме в Пирея, бяхме най-добри приятели. Имахме еднакъв произход, споделяхме едни и същи мечти. Привързаност като нашата не се среща често. Бях край него, когато се влюби в Мелина. Когато се ожениха, я предупредих, че няма да може да има деца. Но тя бе упорит човек, както сам знаеш. — Разказа за трите спонтанни аборта на Мелина и как е загубила Дамян. — Беше бременна, когато Дамян умря, а на другото дете не му бе писано да се роди.
Откакто бяха пристигнали, Мередит се обади за първи път:
— Тя е имала и четвърти спонтанен аборт, така ли докторе?
Чу как той рязко си поема въздух.
— Да — потвърди той. — Беше в петия месец. И двамата бяха така уверени, че този път всичко ще бъде наред, че бебето ще се роди живо и здраво. — Поклати глава. — Загубата на това дете почти уби Мелина, едва не унищожи и двамата. Така мечтаеха за голямо семейство, а ето че въобще нямаше да имат деца. Мелина искаше да си осиновят, но… — Караманлис отново поклати тъжно глава. — Константин не искаше и да чуе. Беше изключително горд и упорит човек. Искаше свои деца — синове, които да носят името му и да продължат делото му…
— Тогава как…
— Законите за осиновяване в нашата страна са доста строги, Александър. Когато Мелина се посъветва с властите как да осинови дете, тя се натъкна на редица трудности — припомни си Караманлис. — В Гърция процесът е дълъг. Когато става въпрос за доброто на детето, съдът взима под внимание всичко: религията на евентуалните родители, финансовото им състояние, причините за осиновяването. Нужно е да се вземе съгласието и на двамата биологични родители, ако детето е законородено. Възрастта се оказа препъникамъчето за Мелина. Съдът прояви неотстъпчивост: Константин и Мелина били прекалено възрастни да осиновят бебе по онова време.
— Но при толкова много пари… — обади се Александър.
Лекарят сви рамене.
— Понякога помагат, понякога — не. Както и да е. Скоро Мелина установи, че осиновяването може да им отнеме години. Години, с които не разполагаха. Ставаха все по-възрастни и шансовете им за успех намаляваха. Не беше на себе си от мъка.
— И затова решили да откраднат дете? — попита Александър.
— Моля те, Александър, не ме разбирай погрешно. Те не планираха онова, което се случи. — Караманлис свъси вежди. — Когато екипът на американската филмова компания пристигна в Гърция, баща ти им даде под наем терена в Йоанина. Той и без това не ставаше за друго и Константин възнамеряваше да го продава.
— Ясно — промълви Александър, разпускайки и свивайки машинално ръце в юмруци.
— Когато Константин се отказа да строи там хотел, разпореди да запушат старите кладенци, та да не представляват опасност за децата от селото. Не знаеше, че инструкциите му не са били изпълнени — продължи Караманлис. — Мелина, очарована от възможността да наблюдава как се снима американски филм, уговори баща ти да прекарат лятото в Йоанина. Той все още беше депресиран от загубата на Дамян и другото дете. В Йоанина се запознали със семейство Райън — твоите биологични родители.
Мередит отмести очи от Александър, погледна лекаря, после отново съпруга си, който сякаш всеки момент щеше да избухне. Пресегна се и нежно го докосна по ръката, но той я отдръпна.
— Тогава как…
— Константин бе запленен от теб. Ти бе едва четиригодишен и представляваше всичко, което той се бе надявал Дамян да бъде. Прекарвал часове наред с теб и Мелина изпитала облекчение, защото изглеждал така щастлив — истински щастлив — за пръв път след смъртта на Дамян. Щяло й се тази идилия да продължи вечно, но съзнавала, че веднага след като приключат снимките на филма, семейство Райън ще се върне в Америка. Сподели с мен по телефона, че той вече има друго отношение към осиновяването и ако съдът приеме…
— Как са го направили? — попита Александър ледено. — Как са успели да убедят родителите ми, че съм мъртъв?
— Не беше планирано — отвърна Караманлис тихо. — Стана по време на последната седмица от снимките. Мадам Райън приключи с ролята си, но искаше да остане в Гърция колкото е възможно по-дълго. Решението се оказа злощастно за нея.
Александър кимна. Целият трепереше и имаше заплашителен вид.
— Детето… Един ден ти си се отдалечил и си паднал в кладенец. Когато й казали, майка ти изпаднала в истерия и се наложило да й дадат успокоителни — припомни си Караманлис. — Била под въздействието им цели четири дни. Спасителни отряди работели ден и нощ и се опитвали да те намерят. След четиридневни издирвания те отписали като мъртъв. Не знаели обаче, че Константин Киракис вече те е бил извадил от кладенеца.
— И как е успял? — попита Александър с горчивина в гласа. — О, забравих… Когато парите на Киракис говорят, всички слушат. Дори самият Господ.
— Не е забавно, Александър.
— Никак, докторе — отвърна той рязко, а черните му очи гневно проблясваха. — Продължавай. Трябва да чуя края на историята.
Караманлис кимна.
— Да, разбира се. — Замълча за момент. — Проектът с кладенци за питейна вода бе зарязан, защото работниците постоянно се натъквали на подземни пещери. Константин се сетил за това и се свързал с хората, работили по кладенеца. Минали през пещерите и те открили. Накарал ги да те занесат в наетата от него и Мелина вила и изпратил да ме повикат.
Очите на Мередит се ококориха от смайване. Значи така е оцелял!
— Колко удобно! — просъска Александър през зъби.
— Когато пристигнах в Йоанина, състоянието ти беше критично. Беше изпаднал в кома и силно измръзнал. В кладенеца било страшно студено, а ти си бил само по къси панталонки и тениска. Коста даде да се разбере, че никой не бива да знае къде се намираш. Мелина доста му се разсърди. Умоляваше го да отиде при семейство Райън и да им съобщи, че си жив, но той отказал. Подозираше какво му се върти в главата… Четеше мислите му. Довери ми се. Опасяваше се, че Коста никога няма да им каже за теб и ще ги остави да си мислят, че си мъртъв.
