— Красиво е, нали? — попита той непринудено.

— На човек му секва дъхът — призна тя.

— Както ти правиш с моя.

С бързо движение ръцете му я обгърнаха и притиснаха нейните. Усети устните му върху шията си, когато той започна да я целува.

— Не… — опита се да възрази.

— Не се съпротивлявай — промълви той с дрезгав глас. — Остави го да се случи между нас, Мередит. Химията… съществува от мига, когато се срещнахме. Според мен и ти я долови.

— Не — повтори тя, стараейки се да звучи решително.

Определено я объркваше. Опита се да се отскубне, но той се оказа прекалено силен, а и очевидно възнамеряваше да я държи здраво. Накрая, събрала всичката си воля и сила, тя се отскубна от прегръдката му. Отстъпи бързо, преди той да я хване отново.

— Трябваше да се досетя — възнегодува Мередит.

— Съвсем наясно беше какво ще стане. — Тя поклати глава. — Така е — настоя той. — Не съм прикривал желанието си към теб. Привличаш ме от първия миг, когато те видях.

Обърна се към него разгневена.

— Защо…

Устните му се впиха в нейните и тя отново се озова в прегръдките му. Съпротивлява се само миг. После се отпусна и започна да отвръща на целувките, макар да не го желаеше. Той махна фибите от косата й, която се посипа по раменете. Прокара пръсти през нея, без да спира да я целува с копнеж. Най-сетне се отдръпна и й се усмихна.

— Видя ли? Оказах се прав — промълви той тихо.

Тя само поклати глава, защото не можеше да се довери на гласа си.

— Остани при мен тази нощ, Мередит — прошепна той. — Двамата… да се любим… Ще бъде вълшебно.

— Не. — Отново отстъпи назад. — Дойдох тук да говорим за интервюто, не за друго.

— Лъжеш сама себе си. Твърдиш, че отношенията помежду ни са само делови, но тялото ти казва друго. Искам да те любя и съм убеден, че и ти го желаеш. Да не мислиш, че не го усетих, когато те държах до себе си? Ти не се съпротивляваше.

Тя отново поклати глава.

— Нищо подобно!

Той се усмихна търпеливо.

— Според мен не е така.

— Трябва да си вървя.

Трепереше от гняв, но и от объркване.

— Не те ли интересува интервюто ти?

Направо го зяпна.

— Ти какво — подхвана тя предпазливо, — да не би да очакваш да легна с теб, за да направя интервюто?

Той свъси вежди.

— Обиждаш ме — промълви Александър тихо. — Едното няма нищо общо с другото… като се изключи, че използвах интервюто, за да те накарам да дойдеш тук. Ти и аз, Мередит, рано или късно, ще станем любовници, независимо дали ще получиш интервюто. Предопределено е да стане…

— Трябва да си вървя — повтори тя и взе чантата си.

Александър я последва, настоя да й помогне да облече палтото си.

— След като си решила да си вървиш, ще те изпратя до вас.

— Не. Ще се прибера сама.

— Шофьорът ми ще те откара.

— Ще си взема такси.

— Няма да го допусна.

В тъмнината очите му се впиха в нейните. Импулсивно се наведе напред и отново я целуна нежно, като я опря във вратата. Мередит се стегна — искаше да потисне пробудилото се у нея сексуално влечение, когато се намираше в прегръдките му, и се мъчеше да си наложи да не отвръща на ласките му. Когато Най-после я пусна, отново се взря в очите й и прошепна:

— Помисли си колко вълшебно може да бъде и за двама ни.

Тя се отдръпна.

— Нямам никакво намерение да се превръщам в поредното ти случайно романтично завоевание — заяви тя високомерно.

Той докосна косата й.

— Ти? Никога. Не мога да ти го обясня, но го усетих още първия път в Лос Анджелис. Нима ти не го усети?

— Точно това искам да ти кажа — сряза го тя.

Отскубна се от него, отвори вратата и излезе. Дълго след като изчезна с асансьора, Александър продължаваше да се взира в коридора и да се усмихва. Ще видим, помисли си той, ще видим.

В кабинета си в Световния търговски център Александър с интерес наблюдаваше как Мередит интервюира енергичен американски сенатор за „Светът във фокус“. Страшно му допадаше нейният прям и напорист стил при задаване на въпросите. Ни най-малко не го щадеше. Александър имаше чувството, че тя е прекалено талантлива, за да прави спокойни, неангажиращи интервюта. По-добра щеше да е във вечерния новинарски екип. Усмихна се, изучавайки лицето от телевизионния екран. Невероятно фотогенична! Не беше за вярване — дори за него, — че толкова красива жена е и тъй непреклонна. Макар да минаха две седмици от нощта, когато тя го заряза в апартамента му, нито ден не минаваше, без да помисли за нея. Съпротивата й не само довъзпламени желанието му. Искаше я повече, отколкото бе искал която и да е жена.

С надписите по екрана предаването й свърши. Александър взе дистанционното и изключи телевизора. Тежък махагонов капак автоматично се плъзна над големия екран. Остана за миг неподвижен, загледан в телефона върху бюрото. Щеше му се да й се обади, да й каже какво мисли за интервюто и да я покани на вечеря, но знаеше какъв ще бъде отговорът. По-добре да изчака тя да го потърси — беше убеден, че рано или късно ще се случи. Помежду им все още имаше недовършени неща. Интервюто, помисли си Александър и се усмихна. Запита се какво ли ще каже тя, ако разбере, че за него то е не по-малко важно, защото представляваше част от плана му да промени обществения си имидж. Но да караме поред, реши той.

Първо му предстоеше да промени имиджа си в нейните очи.

Харв Петерсън, главният продуцент на „Светът във фокус“ — висок, към шестдесетгодишен мъж със силно обветрено лице и рядка сивкава коса, — бе отразявал навремето Корейската война от фронтовата линия като вестникарски кореспондент. Имаше остър глас и маниери като на сержант от морската пехота. Заемаше впечатляващ кабинет с орехова ламперия на десетия етаж на телевизионния център.

Мередит влезе в кабинета, питайки се защо я вика и толкова ли е важно, че не търпи отлагане. Съобщението му с дебели печатни букви гласеше „При първа възможност“.

— Сядай, Мередит — покани той с нехарактерна любезност.

Тя кимна и се настани удобно.

— Какво е чак толкова спешно, Харв?

Той пристъпи направо към въпроса.

— Чух, че се готвиш да вземеш ексклузивно интервю с Александър Киракис. — Запали пура и се облегна на стола. — Според мълвата двамата сте в доста приятелски отношения: вечеря в „Четирите сезона“, цветя…

Мередит го погледна учудено.

— Знаеш за това?

Той се ухили.

— Тук новините се разпространяват бързо. В края на краищата занаятът ни е такъв, дори когато става дума за някой от нашите редици. Особено тогава, бих добавил.

— Слуховете, опасявам се, са силно преувеличени — върна му топката Мередит. — Съжалявам, ако ще разочаровам всички.

— Не излизате ли заедно?

— Не бих казала — отвърна тя. — През последните години съм се срещала с него три пъти — за кратко. А вечеряхме в „Четирите сезона“, за да обсъдим вероятността да направя интервюто. Това е всичко.

— И то е повече, отколкото други са постигнали досега.

— Но едва ли гарантира, че интервюто ще бъде дадено.

— Някакъв шанс обаче съществува, нали?

— Винаги има шанс. Но Александър Киракис е човек, на когото не бих заложила много — отвърна тя развеселено тв. — Прекалено непредвидим е.

Ако той го разбере някога, ще превърне живота й в ад.

— Този път ще се наложи да дадеш повече от себе си — подметна Петерсън.

Тя го погледна озадачено.

— Какво значи това?

— Ако направиш интервюто, ще се отрази доста благоприятно върху кариерата ти — обясни Петерсън. — От есента нататък телевизионната компания смята да пусне ново предаване в най-гледаното време. Изградено е изключително на интервюта. Ще се казва „Манхатънски наблюдател“. Ще бъде седмично едночасово предаване, съсредоточено върху политика, бизнес и други сериозни въпроси. Интервютата ще бъдат по-задълбочени от тези, които взимаш сега. Искат да се представят световни лидери и други влиятелни личности, които или живеят тук, или посещават Манхатън.