— Май няма никой — отбеляза Александър тихо. — Къде ли са?

— Сигурно отзад заравят труповете — предположи Мередит.

В този момент, влачейки крака, влезе дребна, прегърбена съсухрена жена. Беше облечена в традиционни цигански дрехи, а голям черен шал покриваше главата й — виждаше се само изпитото й, силно набръчкано лице. Направи им знак да седнат и също се настани до масата. Погледна Александър, после Мередит. Тъмните й очи се върнаха на Александър и тя го изучава поне десет секунди.

— Да видя ръцете ви — подкани тя на френски с изненадващо властен за такава стара жена глас.

Александър погледна Мередит и постави ръце на масата.

— С дланите нагоре — обясни жената.

Той обърна длани. Тя се наведе и присвила очи, се загледа в ръцете му. Погледна го и кимна. Пресегна се към едно чекмедже и извади пакетче, увито в синя копринена кърпа. Разгъна я внимателно и извади тесте карти Таро. Избра една карта и я постави в средата на масата.

— Това ще бъде твоята карта — обясни тя. — Кралят на меча. Кралят е много силен, мощен. Той има добър приятел, но и силен враг. — Подаде му тестето. — Разбъркай ги, та картите да доловят вибрациите ти. И винаги ги бъркай от ляво на дясно. Това е изключително важно.

Александър потисна усмивката си. Разбърка картите според указанията и ги подреди на три купчинки върху масата. Старицата взе десет карти от първата купчинка и постави първата върху Краля на меча. Похлупи я с втората. После подреди останалите карти във формата на кръст. Погледна Александър.

— Съсредоточи се — каза тя тихо. — Мисли само за въпроса, от чийто отговор се интересуваш.

Александър кимна леко; лицето му изразяваше лек скептицизъм. Мередит наблюдаваше мълчаливо. Беше заинтригувана.

Мадам Роз внимателно разгледа картите.

— Имаш проблеми, нали?

Александър поклати глава.

— Независимо че си богат и с влияние, в близко бъдеще ще се сблъскаш със сериозни финансови проблеми — продължи тя, без да откъсва очи от картите. — Ако си умен и действаш предпазливо, ще триумфираш. Ще преживееш доста бури. Спокойствието ще настъпи… срещу известна цена.

Александър погледна към Мередит. Тя седеше като замаяна.

— Кралицата на меча заема позиция, която е свързана с твоето минало — продължи старата циганка. — Олицетворява се от красива тъмна жена със силно присъствие. Има ли такава жена в миналото ти?

Мередит се усмихна многозначително.

— Може да я всяка от стотиците — подметна тя весело.

Александър я стрелна с поглед.

— Носи огромна мъка в сърцето си — продължи мадам Роз. — Много е нещастна. Онези, които обича, са били откъснати от нея и ги дели много време и голямо разстояние.

Александър поклати глава, но не каза нищо. Тя не бе познала. В миналото му нямаше такава жена.

— Рицарят на меча — продължаваше да нарежда циганката — представлява млад мъж от недалечното минало. Той е смел, дързък, но и доста буен; разкъсва го вътрешно противоречие. Да не си ти това като младеж?

Александър я погледна, но отново си замълча. Очевидно жената е чела клюкарските колони.

— Тази карта — посочи тя — говори за влияние, което е на път да се появи в живота ти. Става въпрос за влиятелен мъж, който може да се окаже и опасен. Трябва да си предпазлив и да не приемаш помощ от него, колкото и да ти предлага. Привидно ще се държи като приятел, но зад него има коварство и измама. Иска да открадне онова, което ти принадлежи по право.

Александър се постара да сдържи усмивката си. Старата жена определено знаеше как да каканиже врели-некипели.

— Ще има доста проблеми във връзка с твои общи дела с този мъж — предупреди циганката. — Той ще оспорва завещание или наследство. — Вдигна очи да го погледне. Пламъкът на свещта осветяваше старото й лице, а тъмните очи изглеждаха необичайно блестящи и живи. — Скоро ще предприемеш дълго пътуване. Ще посетиш места и ще откриеш неща, за които не си подозирал. — Погледна Мередит. — Това е Кралицата на жезъла. Твоята карта. Трябва да стоиш до него, защото през идващите месеци единственото стабилно влияние в живота му ще бъде взаимната ви любов. Много е важно да го направиш.

Мередит отметна коса от лицето си. Имаше нещо призрачно в това място, в тази жена и предсказанията й. Изпита безпокойство. Не вярваше на гадателки, но все пак старицата я плашеше.

— Императорът заема мястото, което управлява крайното решение — продължи мадам Роз. — Трябва да си изключително внимателен, ако не искаш да те измамят. Бори се да си възвърнеш контрола, но внимавай, защото е налице сериозна опасност да те наранят, ако се впуснеш във физическа схватка с противника си. — Помълча и се изправи на стола. — Би било крайно неразумно от твоя страна, ако не обърнеш внимание на предупрежденията, мосю. Символите на картите са изключително силни.

Александър кимна, но пак не каза нищо. Бръкна в джоба и извади пари да плати на старата жена. Погледна Мередит.

— Искаш ли да опиташ и ти? — попита той.

Мередит поклати глава.

— За един ден видях достатъчно от бъдещето — отвърна тя.

Мередит не говореше френски така добре като Александър, но бе разбрала повечето от предсказанията.

Той кимна за пореден път, стана, каза на безупречен френски нещо на циганката и поведе Мередит към вратата. Навън прихна да се смее.

— Нали те предупредих, че тази работа с врачуването е чиста измама?

След този коментар помогна на Мередит да се качи в колата.

— Нищо ли не позна? — полюбопитства тя.

Той се усмихна.

— Ти как мислиш? — попита Александър и се настани зад волана.

— Според мен не остана впечатлен.

— Малкото налучкани факти може да е научила от всеки вестник или списание — сподели той, докато караше към хотела. — За опасния враг беше чудесно хрумване, това й признавам. А колкото до тайнствената тъмнокоса жена от миналото ми… — Отново прихна. — Те май са любим образ на всички гадателки. Всеки мъж има една красива тъмнокоса жена в миналото ся, а всички жени ще се влюбят в красив мургав мъж.

— Защо не? — престори се на засегната Мередит. — С мен се случи.

— Нямахме нужда от гадателка — възрази той. — Ако си спомняш, предрекох съвместното ни бъдеще в деня, когато се видяхме за пръв път.

— Така беше. — Направи пауза. — Сигурен ли си, че не става въпрос за някоя от онези екзотични жени, когато беше безгрижен ерген?

— Жена, разделена от онези, които обича, от дълго време и на голямо разстояние? — Засмя се. — Такава жена няма.

— Възможно е да не знаеш…

Той се обърна и я погледна загрижено.

— Измъчва ли те това, matia mou? Миналото ми, имам предвид.

— Нямаше да съм човек, ако не ме измъчваше — призна тя. — Но се уча да се справям.

— Няма друга — увери я той. — Вече не.

Александър и Мередит напуснаха Сен Тропе и се отправиха с кола по брега към Марсилия, после поеха на север по Рона към Арл и Авиньон. Спряха за няколко дни в замъка на семейство Киракис на двадесет километра североизточно от Авиньон.

— Знаеш ли, постоянно се мъча да си представя как си работил тук заедно с работниците — не се стърпя Мередит да подкачи Александър при една разходка из лозята. — Колкото и да се старая, не те виждам отдаден на физически труд. — Погледна го дяволито и добави: — Освен в леглото, разбира се.

— Зла жена — обяви той с дрезгав глас и я притисна към себе си. — Не си ли наясно с разликата между труд и удоволствие?

Тя обгърна врата му с ръце.

— Би трябвало. Достатъчно дълго вече съм с теб.

Напуснаха замъка с намерението да не се отбиват никъде до Лион, където имаха предварителна резервация за една вечер в хотел „Роял“, но и двамата не очакваха мистрала — студения, сух и особено силен вятър, който често вилнее из долината на Рона. Поради силния вятър Александър на няколко пъти почти загуби контрол над колата и накрая и двамата решиха, че е неразумно да продължават.