Александър пое справката, бързо я прелисти и отново погледна детектива.

— Впечатлен съм — обяви той. — Добра работа. Сведенията са изчерпателни и подробни.

Извади плик от чекмеджето и го плъзна по бюрото. Мъжът го взе и внимателно го отвори. Вътре имаше няколко едри банкноти.

— В брой ли? — попита той изненадано.

— Предпочитам да се разплатим по този начин, господин Хейс — отвърна Александър, без да си прави труда да дава обяснения, и подаде на мъжа подготвен документ. — Подпишете тук — потвърждение за получената сума.

Мъжът кимна и изписа името си на посоченото място.

— Да продължавам ли да се занимавам със случая, господин Киракис? — попита той, връщайки листа.

Александър поклати глава.

— Не е нужно. Вече ми набавихте цялата необходима информация. Или по-скоро… желана информация. Но ако сте така дискретен, както сте и изчерпателен, в бъдеще положително ще работя с вас.

— Никога не обсъждам клиентите си. Уверявам ви, господин Киракис. — Хейс стана. — С никого.

Александър се понадигна и протегна ръка.

— Тогава ще се срещнем отново — обеща той.

Хейс си тръгна, а Александър се съсредоточи върху справката и я изчете внимателно. Въобще не се изненада, че мъжете, с които Анна се бе срещала, бяха свързани до един по някакъв начин с развлекателната индустрия. Значи, помисли си той развеселен, е говорила сериозно за желанието си да се пробва в шоубизнеса. Съвсем типично бе Анна да се опитва да прави капитал от даденостите си, за да постигне своята цел. Но и защо да не е така? В края на краищата те й бяха служили вярно в миналото.

Странно, но Александър не се ядоса, както би било нормално. Напоследък откри колко малко го удовлетворява вече споразумението им. Отначало Анна успяваше да задоволява потребностите му, и то доста добре. Но сега тези потребности се бяха променили. Той се беше променил. Чисто физическата връзка с жена отстъпваше на втори план. Породи се потребност да се нуждае някого, да държи на него, да изпитва нещо повече от сексуално влечение, когато вземе жена в обятията си. Даде си сметка, че няма да се терзае, ако Анна изчезне от живота му.

Натисна копчето на интеркома върху бюрото. Секретарката му се обади веднага.

— Да, господин Киракис?

— Стейси, излизам след малко — обяви той. — Смятам да не се връщам в офиса следобед.

— Да повикам ли колата? — попита тя.

— Не. Възнамерявам да повървя.

— Да, сър.

Пъхна снимките и справката от детектива в голям кафяв плик и отиде до дрешника да си вземе палтото. Няма да звънне предварително. Ако поради някаква причина Анна не е там, ще я изчака. А ако случайно е там и не е сама, ще поиска обяснение.

Време е да сложи край на този фарс.

— Наредил си на детектив да ме следи? — Анна погледна към разхвърляните по леглото снимки, а после към Александър; очите й бяха присвити от гняв. — Защо?

— Не е ли очевидно дори за теб, скъпа Анна? — попита хладно с блеснали от ярост очи. — Имахме споразумение, но ти не изпълни своята част.

— Винаги съм била на твое разположение — ще отречеш ли? — изрече тя разпалено с разкривено от яд лице.

— Когато те доведох тук, дадох съвсем ясно да се разбере какви са условията, Анна — напомни й той. — Уговорихме се, докато те издържам, докато плащам сметките ти, да не се виждаш с никого, освен с мен. Подчертах, че няма да търпя никакви други твои любовни авантюри. Не прие ли думите ми сериозно?

Тя го изгледа — ярост замрежваше като воал очите й.

— Не разбирам — промълви накрая. — За теб явно не представлявам нищо повече от средство за задоволяване физическите ти потребности. Какво те е грижа дали се виждам с други мъже или не? Защо те засяга, щом никога не е пречило на плановете ти?

— Засяга ме, защото си плащах, за да ползвам само аз услугите ти. Обичам да получавам точно онова, за което плащам — сряза я той сърдито. — Всички тези мъже са свързани с театъра или шоубизнеса. Доколкото се досещам, смяташ да попаднеш в тези среди.

— Дори да е така — какво? — не се предаваше тя. — Да не би да твърдиш, че при всичките ти отсъствия от града не си се занимавал с други жени? Да не мислиш, че не съм чула как си се държал с онази новинарка след мача по поло в Калифорния…

Той сграбчи реверите на лилавата й копринена блуза и я притегли към себе си.

— Май наистина не разбираш, Анна — просъска той с тон, който не вещаеше нищо добро. — Не ме интересуват доводите ти. Въобще не е твоя работа какво правя, когато не съм тук. Надявам се не си забравила, че аз определям правилата.

— Пусни ме!

Красивото й лице се изкриви от гняв.

— С удоволствие. — Пусна я така внезапно, че тя залитна назад зашеметена. — Сигурно ще ти е драго да узнаеш, че детективът няма да те следи повече. Вече не ме е грижа с кого се виждаш или с кого прекарваш времето си. Дойдох тук да ти съобщя нещо важно: от този момент разтрогвам така нареченото ни споразумение.

Събра снимките и листата и ги пъхна обратно в плика.

— Не говориш сериозно, нали? — попита тя изумена.

— През живота си не съм бил по-сериозен — увери я той. — Искам да напуснеш този апартамент, а още по-добре и Ню Йорк — веднага. Разрешавам да вземеш дрехите си и личните си вещи. Нищо друго. И да те няма до довечера.

— До довечера? — Тя го погледна с ококорени очи. — Изключено.

— Направи всичко възможно да стане, Анна, защото ако си тук, когато се върна, ще те изхвърля лично — предупреди той.

— Времето няма да ми стигне…

Тя разпери безпомощно ръце.

— Да беше мислила за това, когато приемаше другите си клиенти — прекъсна я той суховато. — До седем тази вечер да те няма!

Обърна се и тръгна към вратата. Анна хукна след него.

— Негодник! — изкрещя тя. — Не можеш да постъпваш така с мен!

Той спря и се извърна, за да я погледне в очите.

— Грешиш, Анна. Не само мога, но и ще го направя.

— Но за такова кратко време… Къде ще отида?

— Това е твой проблем.

На излизане от апартамента затръшна вратата с такава сила, че една от картините падна от стената.

— Много, много ще съжаляваш, че постъпваш така с мен, Александър — извика Анна, запращайки по вратата кристална чаша за вино. Тя се разби в дървото и се посипа на хиляди парченца по килима, а Анна не преставаше да крещи обиди на родния си език.

Александър излезе от асансьора и прекоси фоайето към стъклените врати към Сентрал Парк Саут. Гневът му се бе охладил значително. Анна винаги го провокираше да показва най-лошите си черти, прецени той, поемайки към Пето авеню. Дори в момента чувстваше, че не е под контрол. Беше изпитал желание да я удари, да се разправи физически с нея заради предателството й, а не знаеше защо. Защо се чувстваше предаден? Какво значение имаше нейното поведение? Дълбоко си пое въздух. Връзката бе грешка от самото начало. Е, поне се опомни навреме.

Вървеше по Пето авеню. Не забелязваше тълпата от хора в дебели зимни палта с пакети и големи пазарски торби; не усещаше и острия зимен вятър, който рошеше косите му и зачервяваше бузите. Напусна Анна така разгневен, че дори не закопча широкия колан на палтото си, и сега пешовете се вееха яростно на вятъра. Александър не забелязваше и това. Ликвидирайки връзката си с Анна, изживяваше изненадващо за него чувство.

Чувството, че е пуснат на свобода.

Лос Анжелис, май, 1981 година

Мередит излезе от дежурната кола и хукна през паркинга към входа на телевизията. Чувстваше се изтощена. Прекара мъчителна сутрин — отрази банков обир в Марина дел Рей. По време на напрегната тричасова драма четирима мъже държаха под дулата на пистолети половин дузина банкови служители и още толкова клиенти, като заплашваха, че ще убият заложниците, ако полицията не изпълни исканията им.