Ами ти, запита се тревожно, преструваш ли се, или просто прикриваш истинската си същност?

Александър стоеше до прозореца в кабинета си в Олимпик тауър и гледаше замислено ширналия се пред него Манхатън: милионите проблясващи светлини сияеха като море от скъпоценни камъни. Изпита странно облекчение, че Франческа замина по-рано същата вечер за Рим. След два дни започваше нов филм. Предложи му да откаже участието, да остане при него в Ню Йорк, но той настоя да приеме ролята. Не се чувстваше удобно в присъствието й за дълго време. Тя беше прекалено обсебваща. На моменти изпитваше чувството, че ще го погълне целия. Знаеше, че иска да се омъжи за него. Тя не го криеше. Все повтаряше колко добра е връзката им. Той никога не й разкри, че го интересуваше единствено силното сексуално привличане, което ги събра. В никоя от предишните си връзки, даде си сметка той сега със смесица от загриженост и съжаление, не бе стигнал по-далеч от първоначалното физическо привличане. Всичките охладняваха след няколко седмици, ако не и по-малко, и той неизменно си намираше нова любовница, без дори да помисли за жената, напуснала току-що живота му.

Макар Александър да познаваше Франческа Коренти поне от година, никога не бяха прекарвали заедно повече от една-две седмици. Дори при срещата им през онова лято в Рим, когато тя го покани да живее в дома й в Одгиата, той настоя да си наеме апартамент в „Екселсиор“ на „Виа Венето“. В Ню Йорк й запазваше апартамент в „Плаза“, макар тя ясно да показа, че очаква да отседне при него в апартамента му. И добре че бе постъпвал така! Хубаво бе, че я държа по-настрана. Дори настояваше за това.

Франческа никога не разбра причината, но го прие, защото нямаше избор. Александър не признаваше компромиси — живееше по собствени правила.

Александър Киракис никога не бе държал достатъчно на някоя жена, за да постави нейните чувства и потребности над своите.

Часовникът върху нощното шкафче показваше два и петнадесет. Александър се въртеше в леглото, сякаш го измъчваха, и мърмореше неразбираемо.

„Не!“ — изкрещя той внезапно. Надигна се рязко, с широко отворени очи и устни, застинали в безмълвен вик, целият трепереше. Тялото му бе мокро от пот. Няколко секунди остана неподвижен. Знаеше, че е сънувал кошмар, но не си спомняше какъв. Съзнаваше само, че смрази кръвта му. Прокара нервно ръка през косата си и заопипва в тъмнината за ключа на лампата. Светна, пое си дълбоко въздух и се облегна назад облекчено. Какво точно беше сънувал? Кое бе толкова ужасяващо?

Стана от леглото и с несигурни стъпки отиде в банята. Запали аплиците от двете страни на овалното огледало с позлатена рамка над италианската мраморна мивка. Наведе се, завъртя едно от големите златни кранчета и студената вода мигом потече от чучура. Събра длани, за да улови струята, и започна да плиска лицето си — най-после спря да трепери. Завъртя крана и се пресегна за кърпа. Изправи се и се взря в собственото си отражение в огледалото. Изпита странното усещане, че гледа непознат — чертите на лицето му бяха обтегнати, а в очите — имаше страх на преследван човек. Дълго наблюдава отражението, после хвърли кърпата и се върна в спалнята.

Облече халат и отиде в кабинета. Цяла камара книжа върху бюрото очакваха вниманието му. Реши да оползотвори времето — беше излишно да се връща в леглото. Настани се в стола с висока облегалка и взе един доклад, но откри, че му е невъзможно да се съсредоточи. Мислите му постоянно се въртяха около кошмара, който така безпощадно наруши съня му.

Не му се случваше за първи път. Беше го спохождал и преди — и то доста често. Винаги по един и същи начин. Събуждаше се внезапно посред нощ от ужасяващ сън и повече не беше в състояние да заспи. Но никога не успяваше да си припомни какво е сънувал.

Облегна се на стола и задиша дълбоко. Макар през живота му да бяха минали много жени, макар да се радваше на активен сексуален живот през последните десет години, никога не бе прекарвал цяла нощ в леглото с жена и никога не бе водил някоя от любовниците си тук. Казваше, че му е необходима емоционална дистанция с жените, че трябва да се отдалечи от тях, след като задоволи потребностите си. Но всъщност не си позволяваше да заспи след секс, защото имаше опасност сънят да го връхлети и някой да го види в такъв момент на слабост.

Припомни си как облада Франческа с ярост на пода на апартамента в „Плаза“. Дори сега не бе напълно сигурен какво точно стана. Обяснението на Франческа в любов отприщи нещо в съзнанието му, предизвика го към такова насилие, че той самият остана потресен. Не искаше да му казва, че го обича. Защо — запита се той.

Бърбанк, Калифорния

Мередит намали скоростта на синия си открит автомобил и спря пред портала на „Сентуриън студиос“. Търпеливо изчака човекът на пропуска да потърси името й в списъка и да я упъти как да стигне до кабинета на Ник Холидей. Оказа се съвсем не такъв, какъвто очакваше. В малкото разхвърляно помещение я въведе хубаво червенокосо момиче на не повече от осемнадесет години, облечено в избелели джинси, фланелка и гуменки.

— Ник ви очаква — съобщи с писклив глас. — Ще се върне всеки момент… Вероятно е отскочил до тоалетната.

Мередит се усмихна и се огледа. Наоколо цареше пълна неразбория, а бюрото бе отрупано със сценарии, неотворени писма и изрезки от вестници. Вероятно са отзиви за филмите му, предположи тя. По стените висяха плакати на режисираните от него филми. Върху малкото столове в помещението имаше кашони с разнообразен реквизит. Прочутото му дънково яке висеше на закачалка, а купчина стари броеве на „Варайъти“ почти смазваха кантонерката в ъгъла. Обитателят на този офис е или извънредно зает, или невероятен мърляч, прецени Мередит, или и двете.

Със забит в сценарий нос и молив зад ухото той нахълта през вратата. Изглеждаше по-млад от очакванията й — около двадесет и девет — тридесетгодишен. Носеше джинси и синя работна риза. Косите му бяха тъмни, гъсти и непокорни, но брадата му бе добре поддържана. Не видя очите му заради тъмните очила.

— Извинявайте за закъснението — подхвърли той. — Днес тук е истинска лудница. Отдавна ли чакате?

— Не — поклати глава Мередит. — От десет-петнадесет минути.

Младият мъж нахвърли няколко реда по оръфаните полета на сценария, после го остави и отмести кашон с играчки от един стол.

— За филма са — обясни той, посочвайки кашона.

Тя кимна усмихната.

— О… извинете! Забравих да се представя. Аз съм Ник Холидей. — Ухили се и свали очилата. Откриха се закачливо проблясващи сини очи. — Както казах, тук днес е истинска лудница.

— Представям си — промълви тя сговорчиво. — Аз съм Мередит Кортни от новините на телевизията.

Веждите му се стрелнаха нагоре в престорена изненада.

— А, вече съм новина, така ли?

— Новина сте най-малкото заради любителите на киното — отвърна тя. — Някой от екипа ви е предупредил, нали?

— О, да. Къде и кога? — попита той. — Знаете ли, в момента съм готов да се възползвам от всичката публичност, която ми падне. — Сведе гласа си до конспиративен шепот. — Напоследък бизнесът не върви особено.

Тя се засмя.

— Аха — промълви бавно. — Приготвила съм списък с въпроси и ако ги одобрите, следобед ще доведа оператор тук и ще запиша интервюто.

Ник погледна въпросника, а после отново Мередит.

— Изглеждат доста безобидни. Не се споменава за неприятностите ми във връзка с притежаване на наркотици, за оргиите в Малибу, за разправиите при раздаването на роли. Да, днес следобед е удобно. Доведете човека на снимачната площадка и ще запишем интервюто между заснемането на епизодите. Става ли?

— Чудесно — съгласи се тя. — Ако сега разполагате с малко време, бих искала да уточним някои подробности.

Той кимна.

— Звучи ми разумно. — Погледна часовника си. — Почти обяд е. Ядохте ли вече?