Изсумтях презрително.

— Че на кого ли от тях не му се носи?

— Сериозно, Так. — Той запали лулата и укоризнено ме изгледа през облачето дим. — Мъча се да ти помогна. Помниш ли оная каша преди шейсетина години, когато в Кошут изникна виртуално порно с Мици Харлан?

— Смътно.

По онова време бях много зает да крада биологични оръжия и другопланетни данни заедно с Вирджиния Видаура и Малките сини бръмбарчета. Доходна престъпност под маската на политика. Гледахме по новините само полицейските сводки и почти нищо друго. Нямахме време да се тревожим за непрестанните скандали и издънки на местната млада аристокрация.

— Е, носи се слух, че онази Аюра поела грижата по разчистване и ограничаване на щетите за Харлановия род. Най-безцеремонно закрила студиото и подгонила всички замесени. Чух, че повечето от тях стигнали до небето. Отмъкнала ги посред нощ на Рилските зъбери, сложила им по една антигравитационна раница и просто натиснала копчето.

— Много елегантно.

Плекс смукна дълбоко и размаха ръка. Гласът му изтъня от дима.

— Явно си е такава. От старата школа, нали разбираш.

— Имаш ли някаква представа откъде е изровила мое копие?

Той поклати глава.

— Не, но ако питаш мен, трябва да е от военните складове на Протектората. Той е млад, много по-млад от теб. В сегашно време, искам да кажа.

— Виждал ли си го?

— Да, отмъкнаха ме на предварителен разговор миналия месец, когато току-що беше пристигнал от Милспорт. Много неща можеш да разбереш от начина, по който говори човек. Той все още се нарича емисар.

Отново направих гримаса.

— В него кипи енергия, сякаш няма търпение да приключи и да се захване с нещо ново. Самоуверен е, не се плаши от нищо, не признава проблеми. На всичко се присмива…

— Добре де, разбрах. Младок. Каза ли нещо за мен?

— Всъщност не. Предимно задаваше въпроси и слушаше. Само че… — Плекс пак засмука лулата. — Останах с чувството, че е… как да ти кажа… разочарован или нещо такова. Дето се занимаваш с такива неща.

Усетих как очите ми се присвиват.

— Така ли каза?

— Не, не. — Плекс размаха лулата и пусна струйки дим през носа и устата. — Просто останах с такова впечатление, това е.

Кимнах.

— Добре, последен въпрос. Ти каза, че са я отвели в Милспорт. Къде точно?

Ново мълчание. Хвърлих му любопитен поглед.

— Хайде де, какво имаш да губиш? Къде я отведоха?

— Так, зарежи. Просто пак повтаряш онази история в кръчмата. Замесваш се в нещо, което не…

— Вече съм замесен, Плекс. Благодарение на Танаседа.

— Не, слушай. Танаседа ще преговаря. Ти държиш приставката на Юкио, мой човек. Можеш да се пазариш за безопасното му връщане. Той ще отстъпи, познавам го. С Хираясу старши се знаят повече от век. Той е семпай на Юкио, едва ли не негов чичо. Няма как да не се спазари.

— И смяташ, че онази Аюра ще се съгласи да сложи точка?

— Разбира се, защо не? — Плекс размаха лулата. — Тя получи каквото искаше. Ако не се месиш в…

— Плекс, размърдай си мозъка. Аз съм двойно зареден. Това е протекторатско престъпление, с тежки наказания за всички замесени. Да не говорим дали изобщо е било законно да притежават копие от емисар на редовна служба. Ако Протекторатът разбере за това, скъпата шпионка Аюра отива задълго на склад, независимо какви връзки има с Първите семейства. Докато я пуснат, мамка му, Слънцето ще се е превърнало в червено джудже.

Плекс изсумтя.

— Тъй ли смяташ? Наистина ли си мислиш, че ООН ще дойде да досажда на местната олигархия само заради някакво си двойно зареждане?

— Ако се разчуе по-нашироко — да. Ще им се наложи. Не могат да си позволят друго. Повярвай ми, Плекс, знам. От това си изкарвах хляба. Цялата система на Протектората се крепи върху идеята, че никой не смее да прекрачи чертата. Стори ли го някой безнаказано, дори и най-дребното нарушение ще е първата пукнатина в бента. Ако тукашната история стане всеобщо достояние, Протекторатът ще бъде принуден да поиска приставката на Аюра на тепсия. А ако Първите фамилии не се подчинят, ООН ще прати емисарите, защото неподчинението на местната олигархия може да се тълкува само по един начин — като бунт. Всеки бунт се потушава безмилостно, независимо от мястото и цената.

Гледах го как постепенно проумява, както бях проумял и аз, след като за пръв път чух новината в Драва. Разбирането какво е извършено, какъв ход е предприет и неизбежността на събитията, в които всички се оказвахме безвъзвратно въвлечени. Фактът, че няма измъкване от ситуацията, без някой на име Такеши Ковач да умре веднъж завинаги.

— Тази Аюра — тихо изрекох аз — сама се е притиснала до стената. Бих искал да знам, страшно бих искал да знам какво е било толкова важно, та да поеме такъв риск, по дяволите. Но в крайна сметка няма значение. Един от нас трябва да си отиде, той или аз, а най-лесният начин за уреждане на въпроса е тя да го насъсква подир мен, докато той ме убие или аз него.

Плекс ме изгледа с разширени зеници от шемета и сместа в лулата. Самата лула кротко димеше, забравена в шепата му. Той сякаш бе надхвърлил възможността си да възприема. Сякаш бях някаква халюцинация, отказваща да се преобрази в нещо приятно, или просто да си отиде.

Поклатих глава. Опитах се да не мисля за Неуловимите на Силви.

— И тъй, Плекс, както казах, трябва да знам. Наистина трябва да знам. Ошима, Аюра и Ковач. Къде да ги намеря?

Той поклати глава.

— Безполезно е, Так. Разбери ме добре, ще ти кажа. Ако наистина държиш да узнаеш, ще ти кажа. Но това няма да ти помогне. Нищо не можеш да сториш. Няма начин да…

— Защо просто не изплюеш камъчето, Плекс? Хайде, отърви се от тоя товар. Остави планирането на мен.

И той ми каза. А аз се замислих над планирането и впих зъби в проблема.

По целия път навън продължавах да го ръфам като вълк в капан, който прегризва собствената си лапа. По целия път. Покрай трептящите светлини и надрусаните танцьори, покрай холографските видения и химическите усмивки. Покрай тресящите се прозрачни прегради, където една гола до кръста жена срещна погледа ми и се притисна в стъклото да я разгледам по-добре. Покрай евтините биячи и детекторите на входа, покрай последните капки топлина и последните тактове на подводния ритъм. А сетне навън, в студената нощ на складовия квартал, където започваше да вали сняг.

Из целия Юг излъчваха предупреждения за наближаваща буря.

Бил съм на планети, където се справят с ураганите. Сателитното наблюдение картографира и моделира буреносния фронт, определя накъде отива и при необходимост центърът се разбива с точни лъчеви удари, преди да е нанесъл сериозни поражения. На Харлановия свят нямаме такава възможност. Или навремето марсианците не са сметнали за необходимо да програмират подобно нещо в орбиталните си платформи, или пък самите платформи са престанали да си дават труда. Може би им е криво, задето са ги изоставили. Така или иначе, по тая линия сме като в Средновековието — с наземни метеорологични станции и от време на време по някой хеликоптерен полет на малка височина. Метеорологичните изкуствени интелекти помагат за прогнозите, но наличието на три луни и гравитация от 0,8 G създава много шантави климатични системи и понякога бурите вършат невероятни неща. Когато един ураган на Харлановия свят се развихри здравата, няма какво друг да правиш, освен да бягаш по-надалеч.