— Само драскотина — уверих го аз.

Цветовете на спиралата се промениха. Курумая се озърна настрани и около върха й изплуваха цифри. Той сви рамене.

— Много добре. Бъдете на главната порта след час заедно с оборудването. Получавате минимална стандартна надница плюс десет процента надбавка за старшинство. Повече не мога да ви предложа. Премия за всеки унищожен обект по тарифите на Военно-механичното разузнаване.

Силви отново му се усмихна.

— Отлично. Ще бъдем готови. Приятно ми беше да работя отново с теб, Шигео. Хайде, Мики.

Докато се обръщахме, лицето й трепна — явно получаваше съобщение. Тя сърдито се завъртя към Курумая.

— Да?

Той се усмихна бащински.

— Дай да сме наясно, Ошима-сан. Ще бъдеш включена в схемата за разчистване заедно с другите. Опиташ ли пак да се изнижеш, ще разбера. Ще ти отнема разрешителното и ще наредя да те върнат, та дори ако се наложи да пратя целия почистващ отряд. Ако искаш да бъдеш арестувана от новобранци и върната тук на патешки ход, само опитай.

Силви отново въздъхна, поклати скръбно глава и тръгна назад през тълпата чакащи демилити. Докато минавахме край Антон, той се озъби.

— Минимална надница, Силви. Май най-сетне си разбрала къде ти е мястото.

После той трепна, извъртя очи и лицето му застина, защото Силви бе бръкнала да направи нещо в главата му. Антон залитна и демилитът до него го сграбчи за ръката, за да не падне. От гърлото му излетя задавено пъшкане, сякаш го бяха ударили с нещо тежко.

— Гадна… — едва избъбри той и езикът му се заплете.

— Стой настрани, селяндурче.

Лаконичните думи останаха да висят зад Силви, докато напускахме бараката.

Тя дори не бе погледнала към Антон.

Портата представляваше масивна плоча от бронирана сплав, шест метра на ширина и десет на височина. Антигравитационните повдигачи от двете страни бяха монтирани на релси върху вътрешните стени на двайсетметрови кули, увенчани с автоматична стражева апаратура. Ако се приближеше до сивия метал, човек можеше да чуе как от другата страна тревожно шумоли пълзящата животел.

Доброволците за разчистването стояха на малки групички пред портата и водеха приглушени разговори с откъслечни изблици на гръмогласно перчене. Точно както предсказа Силви, повечето бяха млади и неопитни — и двете неща си личаха съвсем ясно по неуверените движения, с които опипваха оборудването си и зяпаха наоколо. А и самото им оборудване не беше особено впечатляващо. Оръжията изглеждаха предимно взети от складове за бракувана военна техника, а превозните средства бяха не повече от дузина и някои дори нямаха антиграви. Транспортът щеше да стигне най-много за всеки втори от петдесетината демилити. Останалите, явно, щяха да обикалят пеш.

Координатори почти не се забелязваха.

— Така стават тия неща — каза добродушно Кийока. Тя се подпря на гравибръмбара, който яздех, и скръсти ръце. Леката машина се люшна и аз засилих полето, за да компенсирам. — Разбираш ли, повечето новобранци на практика са без пукната пара и влизат в играта едва ли не слепешком. Мъчат се да спечелят пари за ъпгрейд чрез почистване и евентуално от лесна плячка из покрайнините на Неразчистеното. Ако извадят късмет, свършват добра работа и привличат внимание. Може да ги вземат в някой екип, претърпял загуби.

— А ако не ги вземат?

— Тогава им се налага сами да си отглеждат коса. — Ласло се ухили откъм открития кош на единия от двата други бръмбара, из който се ровеше. — Нали, шефе?

— Да, точно така — отвърна кисело Силви.

Тя стоеше заедно с Ор до третия бръмбар, опитвайки пак да представи Ядвига като живо същество, и напрежението й се отразяваше. На мен също не ми беше твърде приятно — бяхме настанили мъртвата върху единия бръмбар, но да управлява чрез нея надхвърляше възможностите на Силви, затова Ядви трябваше да се вози зад мен. Би изглеждало много странно, ако аз слезех, докато чакахме, а тя останеше горе, затова не напусках седалката. Силви беше накарала трупа да ме прегърне с едната ръка през рамото, а другата да сложи на бедрото ми. От време на време Ядвига извърташе глава и по лицето й, полузакрито от лещите, трепваше някакво подобие на усмивка. Аз се правех на разсеян.

— Не слушай Лас — предупреди ме Кийока. — Новобранците с координаторски способности са един на двайсет, че и по-малко. Вярно, могат да ти запишат в главата каквото поискаш, но от това просто ще се побъркаш.

— Да, като нашата шефка. — Ласло приключи с коша, затвори го и мина от другата страна.

— На практика става така — продължи търпеливо Кийока. — Търсиш някого, дето може да издържи на натоварването, и се обединявате. Събирате пари, докато успеете да осигурите косата плюс елементарни приемници за всички останали, и готово. Ето ти чисто нов екип. Какво зяпаш?

Последното се отнасяше до един млад демилит, който бе дошъл да гледа със завист гравибръмбарите и оборудването, монтирано върху тях. При рязката забележка на Кийока той се отдръпна, но копнежът в очите му си остана все същият.

— Модел „Дракул“, нали? — попита хлапакът.

— Точно така. — Кийока тропна с пръсти по черупката на бръмбара. — „Дракул-41“, излязъл само преди три месеца от конвейерите на завода в Милспорт, и всичко, което си чувал за него, е сто процента истина. Екранирани двигатели, вътрешни електромагнитни сензори и квантови излъчватели, защита с автономна реакция, вградени системи за управление „Нуханович“. За каквото и да се сетиш, има го.

Ядвига завъртя глава към младия демилит и аз се досетих, че мъртвите й устни отново опитват да се усмихнат. Ръката й плъзна от рамото ми надолу по ребрата. Размърдах се леко.

— Колко може да струва? — попита новият ни поклонник. Зад него вече се струпваше групичка любители на модерната техника.

— Повече, отколкото ще спечели който и да било от вас тази година. — Кийока небрежно размаха ръка. — Минималният комплект започва от сто и двайсет бона. А това тук не е минимален комплект.

Младият демилит пристъпи две крачки напред.

— Може ли…

Изпепелих го с поглед.

— Не, не може. Тук седя аз.

— Ела при мен, хлапе. — Ласло плесна с длан по черупката на бръмбара, с който се занимаваше. — Зарежи тия птиченца. Такъв махмурлук ги гони, че не им е до възпитание. Сега ще ти покажа за какво да си мечтаеш до следващия сезон.

Смях. Групичката новобранци се оттегли към Ласло. Ние с Кийока се спогледахме с облекчение. Ядвига ме потупа по бедрото и отпусна глава на рамото ми. Изгледах свирепо Силви. Зад нас високоговорителят се изкашля.

— Отваряне на портата след пет минути. Проверете си пропуските.

Вой на гравитационни двигатели, тихо стържене на зле монтирани релси. Портата с тласъци се издигна до края на двайсетметровите пилони и демилитите минаха под нея — пеш или с превозно средство в зависимост от финансите си. Животелта се нави, запълзя настрани от полето, което излъчваха нагръдните ни знаци, и се струпа наоколо на тръпнещи купчини, по-високи от човешки ръст. Тръгнахме по разчистената пътека сред тия камари, излезли сякаш от наркотичен кошмар.

Малко по-нататък паешките блокове също засякоха излъчването на знаците и приклекнаха, подгъвайки многобройните си крака. Когато се приближихме, те вдигнаха масивните си многоъгълни тела от напукания вечбетон и изприпкаха настрани, изпълнявайки в обратен ред програмираната си функция за възпиране и смачкване на нарушителите. Докато карах между тях, аз се озъртах напрегнато. Спомних си как една нощ на Хън Хоум седях зад укрепленията на Куанския дворец и слушах дивите писъци, докато подобни машини унищожаваха атакуващ отряд бунтовници-технонинджи. Въпреки огромната маса и привидната сляпа тромавост, не им отне много време.

След петнайсет грижливо отмерени минути напуснахме отбранителния периметър на предмостието и се пръснахме по улиците на Драва. Доковете отстъпиха място на обсипани с развалини шосета и тук-там по някой оцелял жилищен блок с височина около двайсет етажа. Господстваше утилитарно-стандартният стил от епохата на Заселването — някога се бяха старали да осигурят жилища за пристанищния персонал, без да мислят за красота и естетика. Редици малки, хлътнали прозорчета надничаха късогледо към морето. Голите вечбетонни стени бяха нащърбени от бомбардировки и протрити от вековния напор на природните стихии. Синкавосиви петна от лишеи бележеха местата, където антибиотичната мазилка се беше изронила.