Всъщност няма значение. Защото долу в резервната памет минутите се превръщат в месеци и там Силви и Квел се учат да разговарят с орбиталните. Силви смята, че докато стигнем в Текитомура, вече ще са успели. Вярва, че после ще могат да научат Оиши и може би още неколцина демилити.

И тогава ще бъдем готови.

Настроението на борда на „Хайдушка щерка“ е тихо и мрачно, но в него проблясва искрица надежда, с чийто непознат блясък все още се мъча да привикна. Борбата няма да бъде нито славна, нито безкръвна. Но почвам да си мисля, че имаме шанс за успех. Мисля си, че с малко късмет и ангелски огън ще заставим Първите фамилии да прогонят якудза и хайдуците, или поне да ги стегнат. Мисля си, че можем да отблъснем Протектората и емисарите, а после, ако нещо е оцеляло, да изпробваме квелистката демографска динамика.

И въпреки всичко вярвам — или може би се надявам, — че една орбитална платформа, която може едновременно да унищожи кораб с целия му екипаж и малките белезници върху две човешки ръце, която може едновременно да заличава и да записва, която може да прехвърля цели човешки съзнания — въпреки всичко вярвам, че същата система някой ден ще може да надникне в дълбините на океана Нуримоно и да намери две покрити с водорасли мозъчни приставки.

И да върне живот на онова, което крият.

Richard Morgan

Woken Furies, 2005

Издание:

Ричард Морган. Разбудени фурии

Американска, първо издание

Превод: Любомир Николов-Нарви

Коректор: Мария Трифонова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Иванка Нешева

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 36

ИК „Бард“ ООД, 2006 г.

ISBN 10: 954-585-670-X

ISBN 13: 978-954-585-670-9

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/29049

Последна корекция: 20 януари 2014 в 07:37