Кабрило се впечатли.

— Нямах представа.

— Това бе потвърдено едва през последните няколко години. Говореше се много, че в тази катастрофа е произходът на историята за библейския потоп, но учените и теолозите не са съгласни с хипотезата.

— Изглежда, че спорът още не е приключил, като се има предвид какво открихме — прекъсна го Хуан, когато внезапно се сети нещо. — Писмеността, която открихме, произхожда от Месопотамия и Шумер, а не от Черно море.

— Както вече казах, това е много ранна форма на писменост и вероятно е била донесена на юг от хората, напуснали района на Черно море, и заимствана от другите цивилизации. Повярвай ми, председателю, плочите, които намери, ще променят фундаментално схващанията ни за древната история.

— Вярвам ти. Продължавай.

— Добре. Значи хората от крайбрежието сметнали, че надигането на водата никога няма да спре. Както казах, изминала цяла година до изравняването на наводнението с морското ниво, така че разбирам как са стигнали до подобен извод. Освен това са написали, че подир многото бегълци се разпространили безброй болести.

Доктор Хъксли го прекъсна.

— Същото виждаме и днес в районите с бегълци — дизентерия, тиф и холера.

Ерик продължи разказа си.

— Вместо да се присъединят към масовото бягство, те срутили сградите в едно-две селища, за да построят лодка, достатъчно голяма да побере четиристотин души. Не споменават размерите й, но казват, че дървеният корпус бил облепен със смола, а после облечен в медена обшивка. Това се случило в самото начало на медната ера, така че районът трябва да е бил доста богат, за да имат достатъчно метал да покрият корпуса на кораб с такъв размер. Качили на него говеда, прасета, кози, овци, пилета и достатъчно фураж, който да ги изхрани в продължение поне на месец.

— Според мен корабът им е трябвало да бъде поне сто метра дълъг, за да побере всичко това — обади се Хуан.

— Компютърът е съгласен с теб. Неговата преценка бе сто и шест метра. Вероятно е имал три палуби, като животните са били на най-долната, запасите — в средата, а хората на най-горната.

— А как се е движил корабът?

— С платна.

Кабрило вдигна ръка.

— Платната се появяват две хиляди години след периода, за който говорим.

Ерик погледна лаптопа пред себе си.

— Ето ти директния превод: „Между два здрави пилона, завинтени на палубата, бе опънато платно от животински кожи, за да улавя вятъра.“ Това ми звучи точно като платно.

— Проклет да съм. Продължавай.

— По-късно водата се надигнала достатъчно, за да подкара кораба, и те потеглили на път. Иронично, защото сигурно са започнали пътешествието си малко преди нивото на водата да се стабилизира. В противен случай никога нямаше да се измъкнат от Черно море. Както и да е, останали в морето много повече от месец. На местата, където се опитвали да спрат, не могли да намерят прясна вода или били нападани от хора, които вече живеели там. След пет лунни месеца, безброй бури и загубата на двадесет души корабът най-после се заклещил в плитчина, откъдето не могли да го освободят.

— Къде?

— Районът е описан като „свят от скали и лед“. Джулия се наведе напред, за да привлече погледа на Хуан.

— Тук ние с Ерик започнахме да разсъждаваме логично.

— Добре. Къде?

— Северна Норвегия.

— Защо Норвегия?

Ерик отговори:

— Ти намери плочите в място, използвано от японското поделение 731 за усъвършенстване на биологични оръжия. Японците си падали страхотно по този вид проучвания, за разлика от съюзниците им, които предпочитали да извършват масовите убийства с химикали.

— Нацистите ли имаш предвид?

— Кой друг би им дал плочите?

Хуан разтърка очи.

— Задръж. Нещо ми убягва тук. Защо поделение 731 би се заинтересувало от старите плочи на древен кораб?

— Болестта — отговори Джулия. — Онази, която избухнала на кораба след като спрели на сушата. Описана е подробно. Доколкото разбирам, става дума за пренасяна по въздуха зараза от треска с кръвоизливи, подобна на грип. Избила половината население, преди да затихне. Интересното е, че много малко от оцелелите можели да имат деца. Няколко от тях се смесили с местните жители и създали деца, но вирусът направил повечето стерилни.

— Ако японците са търсили начин да се справят с Китай — обади се Ерик, — определено биха се заинтересували от подобно заболяване. Джулия и аз мислим, че освен плочите немците са им предали и мумифицираните тела, които са открили заедно с кораба.

— Аха. Сега загрявам. Ако японците са получили плочите от немците, предполагате, че са намерени в Норвегия, защото Германия е окупирала страната още през 1940 година.

— Точно така. „Страна от скали и лед“ може да бъде описание и на Исландия или части от Гренландия, но немците никога не са ги владели. Финландия е била в ръцете на руснаците, а Швеция е запазила неутралитет през войната. Предположихме Норвегия и по-точно фиордите на северния бряг, които са слабо населени и почти неизследвани.

— Чакай малко. Джулия, на палубата спомена, че Джанике има имунитет срещу заболяването?

— Колкото повече разсъждавам по въпроса, толкова повече не мога да открия категоричен отговор защо не се е заразила, след като всички други на борда на „Златна зора“ загинаха. Заболяването, споменато в древния разказ, се пренася по въздуха. И ако то е в основата на разработения от „Отговорните“ вирус, тя все пак е вдишвала заразен въздух, макар да е получавала допълнителен кислород. Но ако предците й са били изложени на вируса и са оцелели, възможно е тя да носи антитела в ДНК-то си. Фактът, че е от малко градче в северна Норвегия, само потвърждава хипотезата ни.

— Можеш ли да й направиш проба за вируса? — попита Хуан.

— Разбира се, ако разполагах с проба от вируса.

Кабрило се опита да потисне прозявката си.

— Съжалявам. Имам нужда от сън. Мисля, че все още ни липсва парченце от мозайката. Да предположим, че немците са намерили кораба и са превели надписите. Научили са за ужасното заболяване, но не се интересували от него. Японските им съюзници обаче се интересували, затова германците го изпратили в Япония, по-точно на Филипините, където поделение 731 провеждало експериментите си. Не знаем дали са успели да го усъвършенстват, но можем да предположим, че не са, тъй като в историческите книги не се споменава нищо по въпроса.

Джулия и Ерик кимнаха.

— Но как стигаме до успеха на „Отговорните“? След като японците са се провалили преди шестдесет години, как Северънс и бандата му са успели?

— Мислихме по въпроса — призна Еди, — но не открихме никаква връзка освен факта, че основателят им, доктор Лайдъл Купър, е бил водещ изследовател в областта на заразните заболявания. Използвали са същите помещения като японците през войната, така че е възможно да са знаели за работата им върху вируса. Но просто не знаем как са го направили.

— Следващият въпрос е: защо? — каза Хуан. — Използвали са вируса или подобен на него, за да убият всички пътници на „Златна зора“. Какво планират да направят с него сега? — той изпревари отговора на Ерик и добави. — Знам, че за тях най-ужасната криза на планетата е нарастващият брой на населението, но пускането на вирус, който да избие цялото човечество, или поне болшинството, ще създаде такъв хаос в света, че цивилизацията никога няма да се съвземе.

— Ами ако не им пука? — попита Ерик. — Имам предвид, ами ако искат цивилизацията да се срути? Чел съм за тези хора. Не разсъждават рационално. Никъде в проповедите им не се споменава за връщане към средните векове, но може точно това да е целта им. Край на промишлеността и връщане към земеделието.

— Но защо нападат пътнически кораби? — зачуди се Хуан. — Защо просто не пуснат вируса във всеки голям град в света и да приключат?

Ерик се накани да каже нещо, но бързо затвори уста. Нямаше логичен отговор. Кабрило се надигна.

— Наистина оценявам работата, която сте свършили. Знам, че това ще ни помогне да предотвратим безумията на „Отговорните“, но сега просто трябва да поспя малко. Казахте ли на Еди всичко това?