Приспособяването към полувоенната банда пирати на Кабрило се оказа изключително лесно и за първи път Никсън разбра привлекателността на армията. Не заради екшъна и приключенията, защото повечето дни бяха скучни и спокойни, а заради другарството, чувството за лоялност, което всички изпитваха един към друг. Възлагаха си върховната отговорност да защитиш приятеля си, а това създаваше връзки много по-дълбоки от това, което Кевин бе смятал за възможно.

Но всъщност времето му на „Орегон“ не го бе променило много. Все още даряваше пари за либерални каузи и гласуваше за демократите.

— Ужасно съжалявам — каза Гуен, нарушавайки дългата тишина. — Май не обръщам много внимание на тези неща.

— И аз не обръщах, но сега…

Гласът му заглъхна и той сви рамене. Усещаше, че бе накарал Гуен да се почувства неудобно. Може би се беше променил повече, отколкото си мислеше.

Внезапно вратата на фургона се отвори. На екрана или на червения килим, Дона Скай бе блестяща личност, която можеше да очарова всички. Беше превъплъщение на стил, елегантност и маниери. Нахлувайки във фургона със скрита под бейзболна шапка коса и без грим, който да прикрие акнето й, приличаше на невзрачна млада жена в лошо настроение, убедена, че светът й е длъжен с нещо. Очите й бяха кръвясали и подкръжени. От другия край на стаята Кевин усети миризмата на алкохол.

— Кой, по дяволите, си ти и какво правиш тук? — грубо извика тя на Никсън.

Прочутият й глас бе предрезнял от махмурлука. Тя замълча за момент, вторачи се в Кевин и най-после го позна.

— Кевин Никсън, нали? Ти ме гримира в „Семейни бижута“.

— Доколкото си спомням, това беше началото на кариерата ти — отвърна той.

— Рано или късно щеше да се получи — каза тя самоуверено, като се настани на освободения от Кевин стол и погледна през рамо към Гуен. — Отърви ме от торбичките под очите. Ще снимам след два-три часа, но не мога да търпя да изглеждам по този начин.

Кевин копнееше да каже, че не е трябвало да скита по баровете предишната нощ, но си сдържа езика.

Гуен го изгледа многозначително и каза:

— Разбира се, скъпа. Каквото пожелаеш.

— И по този филм ли работиш? — обърна се Дона към Никсън, когато Гуен се залови за работа.

— Всъщност не. Тук съм, за да поговоря с теб, ако нямаш нищо против.

Тя въздъхна тежко, после каза:

— Какво пък, по дяволите. За какво искаш да говорим?

Кевин погледна Гуен, която схвана намека.

— Дона, скъпа, защо не оставиш Кевин да те гримира, за да можете да си побъбрите на спокойствие?

— Добре.

Никсън благодари на Гуен, която му подаде четката и тръгна към вратата. Изчака я да излезе от фургона и започна:

— Искам да поговорим за Том Северънс и движението на „Отговорните“.

Дона Скай се напрегна.

— Съжалявам, но тази тема е забранена.

— Важно е. Животът на много хора е заложен на карта.

— Не искам да говоря за това, ясно ли е? Ако искаш да си бъбрим за кариерата ми или светския ми живот, добре. Но вече не обсъждам движението с никого.

— Защо?

— Просто не го правя!

Кевин се опита да си припомни всичко за разпитите, което Линда му бе преподала през последните двадесет и четири часа.

— Преди около седмица кораб, нает от „Отговорните“, потъна в Индийския океан.

— Знам. Гледах новините. Казаха, че бил ударен от вълна. Има си специално име.

— Отклонена вълна — помогна й Кевин. — Нарича се отклонена вълна.

— Точно така. Корабът бил ударен от отклонена вълна.

Кевин извади лаптопа от раницата си и го постави на плота, като отмести купчината боклуци на Гуен. Бяха му нужни само няколко секунди, за да намери файла, който търсеше.

Качеството на записа не беше добро, тъй като нямаше почти никаква светлина за камерата, която Марк Мърфи бе използвал на борда на „Златна зора“, но бе достатъчно ясно, за да се видят ужасените изражения на мъртвите матроси и литрите кръв, разплискана по палубата.

— Какво е това? Филм, по който работиш?

— Записът е направен на борда на „Златна зора“. Всички пътници и моряци бяха убити, отровени с нещо толкова силно, че не са имали време да се обадят по радиото.

Той намери следващия запис. Той бе направен от камерата, монтирана на мачтата на „Орегон“, и показваше потъването на кораба. Името му се видя ясно, когато прожекторите осветиха кърмата.

Дона Скай се обърка.

— Кой е направил записите и защо това не е било съобщено в медиите?

— Не мога да ти кажа кой е направил записа. А все още инцидентът не е бил докладван, защото става дума за терористична атака, а властите не искат терористите да знаят какво знаем ние.

Трябваше да й признае, че бързо загря значението на употребеното местоимение.

— Какво е това „ние“? Ти да не си… имам предвид, да не работиш за…?

— Не мога да ти отговоря направо на тези въпроси, но фактът, че притежавам записа, би трябвало да ти говори достатъчно.

— Защо ми го показваш? Не знам нищо за тероризма.

— Името ти се появи няколко пъти по време на разследването. А уликите сочат, че убийството е било извършено от хора на „Отговорните“ — каза Кевин меко.

Дона или щеше да му повярва, или да повика охраната и да го изхвърлят от снимачната площадка. Отражението й в огледалото се вторачи в него. Кевин обаче бе работил по прикриването на лица, а не по разчитането им. Нямаше представа какво мислеше Дона. Зачуди се как самият той би реагирал, ако някой му кажеше, че пасторът му е терорист.

— Не ти вярвам — каза тя накрая. — Мисля, че сте фалшифицирали този запис, за да изложите Том и Хайди.

Е, поне не ме изрита навън, помисли си Кевин. После попита:

— Защо бих направил това? Какъв мотив може да ме накара да изфантазирам подобна история и да пропътувам половината свят, за да ти я пробутам?

— Откъде да знам какво мислиш? — грубо отвърна Дона.

— Моля те, опитай се да разсъждаваш логично. Ако целта ми беше да дискредитирам „Отговорните“, нямаше ли да отнеса записа в CNN или Fox?

Актрисата не отговори и Кевин настоя да чуе откровеното й мнение.

— Да, вероятно е така.

— Добре, а щом не съм го направил, значи целта ми е друга, нали?

— Може би — склони тя.

— Защо тогава да не ти казвам истината?

— „Отговорните“ не вярват в насилието. Няма начин член от нашата група да извърши нещо подобно. Вероятно са били банда радикални противници на абортите.

— Госпожице Скай, моля те, повярвай ми. Казвам ти, че проверихме всички групи в света в търсене на виновните. Но всичко сочи към „Отговорните“. И не говоря за лидерите ви.

Кевин се въодушеви и започна да лъже без притеснение.

— Смятаме, че има група отцепници, които са извършили това злодеяние, и може би планират и други подобни нападения. И двамата знаем, че някои хора са прекалено крайни в убежденията си. Мислим, че точно с това си имаме работа: екстремисти в организацията ви. Ако наистина искаш да помогнеш на приятелите си, трябва да ми разкажеш всичко, което знаеш.

— Добре — кротко се съгласи тя.

Говориха почти час, преди Гуен да се върне. Тя водеше няколко статистки, които трябваше да гримира за предстоящите сцени. Накрая Кевин бе убеден, че Дона не знаеше абсолютно нищо за откритото от Корпорацията. Освен това почувства, че тя бе тъжна и самотна млада жена, пленничка на собствените си успехи. Лидерите на „Отговорните“ я бяха привлекли лесно точно заради това. Той можеше само да се надява, че някой ден Дона щеше да намери вътрешен източник на сила, който да й помогне да се справя самостоятелно. Съмняваше се, че това ще стане, но все пак се надяваше.

— Благодаря ти, че поговори с мен — каза Кевин, като прибра лаптопа си.

— Не мисля, че ти помогнах много.

— Не. Чудесна беше. Благодаря.

Дона погледна лицето си в огледалото. Отново имаше красотата, която привличаше филмовите зрители. Следите от снощното пиянство бяха заличени. Кевин бе възстановил изкусната смесица от невинност и сексапил. Не можа да промени само тъгата в очите й.