Несправедливостта, сполетяла невинните хора, бе като карцином, който разяждаше вътрешностите му. Единственият лек бе наказанието на убийците. Нямаше представа кои са те, образите им се губеха в пламъците на гнева му, но разследването на Корпорацията щеше да подреди всичко с наближаването на целта и да покаже лицата на чудовищата. Той си пое дълбоко дъх и промърмори под нос:

— Време е за шоу.

Съвещателната зала бе изпълнена с аромата на пикантна храна. В чест на Африка, която се намираше наблизо, Морис бе приготвил етиопско меню. Виждаха се купчини от инжера — палачинки с мая — и дузини сосове, някои студени, други — изпускащи пара. Имаше яхнии с пилешко, говеждо и овнешко, леща, грах и кисело мляко с подправки. Трябваше да сипят яхния върху палачинката, да я навият като пура и да я изядат на няколко хапки. Щяха да се оплескат страхотно и Хуан подозираше, че Морис нарочно бе сервирал тези ястия, за да наблюдава как Линда Рос, прочутата лакомница, се омазва до уши.

Като ветеран от Кралската флота Морис вярваше в английската традиция на всеки кораб да има запаси от грог. В техния случай разполагаха с кехлибарени бутилки етиопско вино от мед, наречено теж, чийто сладък аромат надделяваше и над най-силните подправки.

Управителният състав на „Орегон“ — Макс Хенли, Линда Рос, Еди Сенг, доктор Хъксли, Стоуни и Мърф — седеше около масата. Хуан знаеше, че долу в оръжейната Франклин Линкълн провежда събрание с оперативния екип. Кабрило нямаше голям апетит, затова напълни чашата си с вино и отпи с наслада. Остави хората да си напълнят чиниите, преди да обяви начало на събранието.

— Както знаете, изправени сме пред два различни, но вероятно свързани проблема. Първият е спасяването на сина на Макс от „Отговорните“ в Гърция. С помощта на сателитни картини и информацията, събрана от Ерик и Мърф, Линк и хората му разработват план за тактическо нападение. Ще го прегледаме, когато приключат. Какво трябва да направим, след като освободим Кайл?

— Ще се наложи ли да бъде препрограмиран? — попита Хъкс, като се зачуди дали Кайл щеше да има нужда от специализирана психиатрична помощ, за да разкъса оковите, с които „Отговорните“ го бяха заключили.

— По всичко личи, че да — отговори Марк.

— Значи това наистина е секта? — попита Макс с натежал от мъка глас. Смотаният му син се бе захванал с нещо ужасно.

— Отговарят на всички класически изисквания — обясни Ерик. — Имат магнетични лидери. На членовете се внушава да прекъснат връзките си с приятели и роднини, които не принадлежат на групата. От тях се очаква да живеят според кодекс, изложен в ученията на основателя. А когато някой се отдалечи от групата, останалите се опитват да го спрат.

— Как? — обади се Хуан. — Физически?

Ерик кимна.

— Има съобщения за напуснали членове, които били отвлечени от домовете си и изпратени в ръководени от групата центрове, където да ги образоват отново.

— Знаем за имението в Гърция — каза Хуан и огледа колегите си. — А старият им щаб в Калифорния е заменен с нов, чиито снимки Мърфи ми показа следобед. Какво друго притежават?

— Повече от петдесет здравни клиники в някои от най-бедните страни от Третия свят — Сиера Леоне, Того, Хаити, Бангладеш, Камбоджа, Индонезия, Филипините и няколко в Китай, където получават сериозна правителствена подкрепа, както можете да предположите.

— Интересен случай — намеси се Марк Мърфи с пълна уста. — Китайците мразят страстно култовете.

Преследват последователите на Фалун Гонг7, тъй като ги смятат за заплаха, надвиснала над партийното управление, но позволяват съществуването на „Отговорните“ заради идеята за контролиране на раждаемостта.

Под прокъсаната си дънкова риза Мърф носеше тениска с изрисувана стрелка, под която пишеше: „Аз съм с глупака“.

— Управниците в Пекин знаят, че и „Отговорните“ могат да се превърнат в заплаха, но са готови да рискуват, защото присъствието на такова общество придава законен западняшки вид на драконовската им политика за „едно семейство — едно дете“ — добави Еди.

Никой не се усъмни в преценката му, тъй като бяха наясно с богатия му опит в Китай.

— Е, да се върнем на спасяването на Кайл — напомни им Хуан. — Свързахте ли се вече с човек, който да извърши депрограмирането?

— Да — отговори Линда Рос. — Технически ние също отвличаме Кайл, така че трябва да го изведем от Гърция колкото се може по-бързо, за да избегнем проблеми с местната полиция. Психиатърът ще ни чака в Рим. Подготвяме самолета за полет от Ривиерата до Атина и оттам към Италия. Резервирахме стаи в хотел близо до Колизеума. Името на психиатъра е Адам Дженър. Специализиран е в подпомагането на бивши сектанти да се върнат към нормалния живот. От всичко, което научихме, личи, че е най-добрият в света.

— Той самият бил ли е член на „Отговорните“? — попита Хуан, като знаеше, че често подобни специалисти се бореха срещу група, в която бяха членували, също като излекувалите се алкохолици.

— Не, но житейската му мисия е да ги унищожи. Помогнал е на повече от двеста души да избягат през последните десет години.

— А преди това?

— Частна практика в Ел Ей. Не че това има значение, но таксата му е петдесет хиляди долара плюс разноските. Но пък гарантира, че когато приключи, Кайл ще се върне към нормалния живот.

— По-добре ще е за него да изпълни обещанието си — изръмжа Макс.

— Групата на „Отговорните“ трябва да е доста голяма, за да създаде работа на човек, който си изкарва прехраната, като социализира бившите й членове — обади се Еди. — Колко са последователите й?

— На официалната си уебстраница твърдят, че са повече от сто хиляди — отговори Линда. — Според сайта на Дженър тази цифра е преувеличена два пъти. Но все пак броят им е значителен. А тъй като много прочути типове от Холивуд са вътре, желаещите се увеличават. Хората обичат да подражават на известните.

— В случай че ми се наложи да се запознаем, каква легенда използвахте при връзката с Дженър? — попита Хуан.

— Всичко е в доклада ми — отговори Линда, като повдигна папката пред себе си. — Макс е строителен предприемач от Ел Ей, който иска да си върне сина. Ние сме частната охранителна компания, която е наел, за да го направи. Помощникът на Дженър не се впечатли, когато му разказах историята. Останах с чувството, че са виждали често такива ситуации.

— Добре, значи след като отвлечем Кайл, го отвеждаме на летището, откъдето Тайни Гъндерсън ще ни закара в Рим. После ще предадем момчето на Дженър — заключи Кабрило, но внезапно се сети нещо. — Те сигурно държат паспорта на Кайл. Трябва да му подготвим нов.

— Момент — изсумтя Линда, сякаш бе обидена. — Бившата съпруга на Макс ни изпрати снимка на Кайл по имейла. Ще я поукрасим, за да прилича на официална паспортна снимка, и ще му напечатаме нов.

Хуан посочи на Линда, че има малко мазнина по брадичката.

— Е, това е относно проблем номер едно. Да се заемем с номер две. Какво се е случило на „Златна зора“ и защо. Какво знаем досега?

Линда включи лаптопа, за да му покаже информацията.

— „Златна зора“ и близнаците й „Златно небе“ и „Златно слънце“ са собственост на параходна линия „Златни пътешествия“, датска компания, която се включва в бизнеса в средата на осемдесетте години. Правят круизи из Карибите, Средиземно море и Южно море. Освен това дават корабите си под наем. Преди четири месеца им възложили да превозят четиристотин двадесет и седем „Отговорни“ от Филипините до Гърция. „Златна зора“ бил единственият кораб на разположение.

— Броят на хората изглежда прекалено голям за персонал на клиника — замислено каза Хуан.

— И аз си помислих така — съгласи се Линда. — В момента проучвам въпроса. На страницата на „Отговорните“ няма нищо за пътешествието. Няма и обяснения какво е правила толкова голяма група във Филипините.

— Добре, продължавай.

— Напуснали са Манила на седемнадесети. Според дневниците, които Мърфи проучи, не е имало никакви инциденти. Плаването било гладко.