Литмир - Электронная Библиотека

Докато Линк претърсваше горната платформа за механизма, който отваряше главните външни врати, Хуан се качи по стълбата, завинтена към едната стена, и тръгна към контролната кабина на крана. Запознат с всички видове кранове след прекараните в морето години, той включи машината и я подкара към предната част на дока. Внезапно го осени пъклена идея и спусна огромната кука. Тежка почти тон и движеща се достатъчно бързо, за да има размах, куката бе насочена към горната платформа на най-новата иранска подводница „Кило“.

Куката не откъсна перката, но зловещата дупка, която остана в деликатното контролно управление, означаваше, че подводницата щеше да остане в дока през следващите няколко месеца.

Когато Хуан най-после спря крана, Еди и Макс изкараха едно от тритонните торпеда от лабораторията. Кабрило спусна куката, а колегите му закачиха към нея гигантските кабели, които иранците предвидливо бяха оставили там. Макс му махна, а Еди отиде да вземе водолазната си екипировка.

Кабрило вдигна торпедото от вагонетката и подкара крана на заден ход над водата, като внимаваше да го държи далеч от подводницата. Стигна на около седем метра от вратите и спусна оръжието във водата, наблюдавайки как стоманеният кабел се отпусна, което показваше, че торпедото е стигнало до дъното. Еди нахлузваше екипировката си в движение. След като се облече, се гмурна във водата. След минута палецът му се показа над водата.

Хуан вдигна освободената кука и потегли обратно към дока, където Макс бе подготвил второто торпедо. Докато кранът се движеше по релсите, Кабрило видя Линк в горната наблюдателница. Гигантът бе наведен над компютъра, който отваряше външните врати. Очевидно бе открил правилната комбинация, защото светлините започнаха да угасват, докато остана само тази над Хенли. Хуан погледна през рамо. В далечината различи как една от огромните врати се отваряше навън. Това щеше да е сигнал към Линда да вкара „Номад“ в укритието. СОСО щеше да улови торпедото на дъното и тя трябваше да изчака знака на Кабрило, който да й покаже дали щяха да крадат и второто.

След като и второто торпедо бе закачено към крана, Макс се присъедини към Линк и двамата отнесоха водолазното си оборудване, включително и това на Хуан, до края на дока. Приготвиха се за тръгване, а Хуан нагласи крана да спусне торпедото във водата. След като то изчезна под повърхността и кабелът се отпусна, Кабрило изключи крана, протегна ръка под контролното табло и откъсна няколко жици.

Нямаше начин иранците да не открият кражбата, така че най-малкото, което можеше да направи, бе да затрудни работата им колкото се може повече. Линк бе сложил малък заряд експлозив, за да унищожи компютъра, който контролираше вратите и светлините. Настрои го да се взриви, когато усети движение. За да затруднят напълно криминалистите, бяха взели експлозиви китайско производство.

Припомняйки си подробност, която бе пренебрегнал, Хуан извади пистолета от кобура си и го метна във водата. Беше „КСЗ–92“, най-новото оръжие на китайската народна освободителна армия. Иранците щяха да претърсят дока за улики и да се опитат да разберат кой бе проникнал в базата им. Кабрило бе сигурен, че щяха да намерят пистолета. Бе твърдо решен да ги обърка напълно.

Вместо да губи време да слиза от крана, той запълзя по огромната греда, която се простираше по ширината на сградата. Когато стигна до кабела, предпазливо обви ръце около него и се спусна надолу. Скочи във водата от около три метра.

Макс го чакаше там с екипировката му и му помогна да закачи резервоара на раменете си и да сложи шлема.

— Линда, чуваш ли ме? — попита той.

Тъй като шлемът му бе проектиран да работи с водолазния костюм, който Линк държеше, нямаше да може да го използва, след като се потопеше.

— Да, шефе. Чудесен скок, между другото. Оценявам го на 9.2.

— Двойно завъртане — ухили се Хуан. — Разполагаме с две рибки. Трябва да започнем операцията по изтеглянето им.

— Разбрано.

Мъжете усетиха как водата се раздвижи под тях, когато Линда се приближи напред с „Номад“.

Без водолазната си маска Хуан бе поведен от Линк към камерата на миниподводницата. Гигантът промуши едрото си тяло през тесния отвор и протегна ръце над главата си. Когато индикаторът на стената светна в зелено, той отвори крановете, които пресушаваха камерата.

Кабрило свали шлема си веднага щом нивото падна до брадичката му. Въздухът беше студен и освежителен след дишането в наситената с химикали атмосфера на дока. Въпреки че пространството беше много тясно, той успя да се освободи от резервоара, така че когато камерата се изпразнеше, да бъде готов да се присъедини към Линда в пилотската кабина.

— Добре дошъл на борда — ухили му се тя. — Как мина?

— Фасулска работа — разсеяно отвърна той и се плъзна на стола в мократа си униформа на сирийски офицер.

Компютърният монитор между тях показа на Линда, че подводницата беше леко встрани от първото торпедо. Тя оправи позицията й, така че единият чифт извити ръкохватки, инсталирани от Макс, застанаха точно над тритонното оръжие. Натисна бутон и стоманените ръчки обвиха торпедото и го закачиха към долната част на „Номад“. Хуан й помогна, като изпомпа един от баластните резервоари. Линда отклони миниподводницата настрани, захапала устна. Тя изруга под нос, когато подводницата подмина торпедото.

— Приливът започва — обясни Линда и върна подводницата над мишената.

Светлинката на контролното табло светна в зелено. Еди и Макс бяха на борда.

При втория опит „Номад“ отново подмина торпедото и принуди Линда да увеличи мощността, за да се пребори с приливните вълни, нахлули в дока.

Водовъртежите затрудняваха движенията на малката подводница, но Хуан бе убеден, че ако Линда не можеше да се справи, щеше да поиска помощта му. Остави я да си върши работата и при третия опит тя нагласи „Номад“ над торпедото. Затвори ръкохватките около него и източи още малко от баласта.

Линда се ухили доволно и каза:

— Третият път е на късмет.

Хуан задвижи манипулаторния лост и използва гъвкавите му пръсти, за да събере четирите кабела, които бяха придвижили торпедата, и ги прибра в голям кош. Линда завъртя „Номад“. Сигналите от СОСО й позволиха да мине през частично отворената врата към морето.

Хуан провери батериите, скоростта и дълбочината. Натрака числата в компютъра, за да разбере обсега на „Номад“. Зад него екипажът сваляше неопрените и обличаше сухите дрехи, които си бяха приготвили по-рано.

Приливът беше по-силен отколкото очакваха, и малката подводница щеше да разполага само с час резервна мощност, докато стигнеха до „Орегон“. Това беше неприятно малко, а Хуан имаше лошо предчувствие за реакцията на иранците и искаше да отдалечи кораба си колкото се може повече от пролива Хормуз.

— „Номад“ до „Орегон“ — обади се той по радиостанцията.

— Радвам се да те чуя, председателю — отговори Хали Касим. — Предполагам, че всичко е минало добре.

— Все едно да откраднеш близалката на детенце — каза Хуан. — Как върви преобразуването на кораба?

— По часовник. Коминът си е на мястото и почти привършихме сгъването на контейнерите.

— Добре. Хали, след около тридесет минути искам да потеглиш, но да поддържаш скорост от около три възела.

„Номад“ се движеше с четири възела.

— Ще се срещнем по-надолу по крайбрежието.

— Това е прекалено близо до корабните маршрути — напомни му Хали. — Не можем да спрем там, за да ви приберем.

— Знам. Ще го направим в движение.

Вкарването на „Номад“ в лунния басейн бе достатъчно опасно, но да се направи, докато „Орегон“ бе в движение, беше нещо, което Кабрило би рискувал само в краен случай.

— Сигурен ли си? — попита Макс, като се наведе към пилотската кабина.

Хуан се завъртя и погледна стария си приятел в очите.

— Десният ми глезен дава знак.

Това беше кода им, че председателят има лошо предчувствие. Беше изпитал същото, преди да приеме задачата, която му струва десния крак, и в следващите години и двамата мъже бяха започнали да се доверяват на инстинкта на Хуан.

13
{"b":"197119","o":1}