Но Техноцентърът притежаваше компютърната способност да съхранява, възстановява и преструктурира тази информация във възкресено човешко същество. И ние го правим вече три века наред.

Тук Кензо Исозаки долови паника в погледите, разменени между кардинал Дю Нойе и кардинал Мустафа, между отец Фарел и монсиньора, който бе секретар на Дю Нойе.

Това беше ерес. Това бе светотатство. Това беше краят на тайнството на възкресяването и ново начало на царството на физическото и механичното. Самият Исозаки усети, че му се гади. Той погледна към Хей-Модино и Пели Коняни и видя, че колегите му се молят. Арон изглеждаше така сякаш бе в шок.

— Възлюбени чеда — каза Негово светейшество. — Не се съмнявайте. Не предавайте вярата си. С мислите си в момента вие предавате нашия Господ Иисус Христос и Неговата Църква. Чудото на възкресението не е по-малко чудо, само защото тези приятели, някога известни като Техноцентъра, са ни помогнали да го разберем. То е дело на Иисус Христос Всемогъщи, който е насочвал тези други Божии чеда — тези творения на нашия Бог чрез Неговите най-достойни инструменти, човешката раса, — за да открият собствените си души и спасение. Продължете, г. Албедо.

Албедо изглеждаше леко развеселен от шокираните изражения на присъстващите. Но когато отново заговори, гладкото му лице се отпусна в спокойна любезност.

— Ние дадохме на човешката раса безсмъртие. В замяна не поискахме нищо друго, освен таен съюз с човечеството. Единственото ни желание е да сме в мир със собствените си създатели.

През последните три века нашият таен съюз беше изгоден и за ИИ, и за човечеството. Както каза Негово светейшество, ние открихме нашите души. Човечеството намери покой и стабилност, с каквито историята му не можеше да се похвали хилядолетия наред… а може би и никога. И признавам, съюзът беше полезен за моя елемент от Техноцентъра, групата, известна като Хуманистите. От малка, презряна фракция ние се превърнахме — не в управляваща партия, защото нито един от елементите не управлява Техноцентъра — в основен елемент, необходим за постигането на съгласие. Нашата философия се приема от почти всички по-рано воюващи помежду си групи.

Но не от всички.

Тук съветник Албедо престана да крачи и се изправи точно пред олтара. Той премести поглед от лице на лице и сивите му очи станаха мрачни.

— Елементът на Техноцентъра, който се надяваше да се избави от човечеството — елементът, съставен от някои бивши Абсолютни и пронанотехнологични еволюционисти, — изигра своя коз с детето на име Енея. Тя буквално е вирус, пуснат в тялото на човечеството.

Кардинал Лурдъсами пристъпи напред. Лицето на огромния мъж бе зачервено и сериозно. Малките му очи блестяха. Гласът му прозвуча остро.

— Кажете ни, съветник Албедо, каква е целта на детето Енея?

— Нейната цел — отвърна мъжът в сиво, — има три страни.

— Каква е първата цел?

— Да унищожи шанса на човечеството за постигане на физическо безсмъртие.

— И как би могло да постигне това едно дете? — попита Лурдъсами.

— Тя не е дете, дори не е човек — отвърна Албедо. — Тя е изчадие на изкуствено създаден киборг. Личността на киборговия й баща е влязла в интерфейс с нея, когато е била в майчината си утроба. Още отпреди самото й раждане мозъкът и тялото й са преплетени с измамни елементи на Техноцентъра.

— Но как би могла да ни открадне дара на безсмъртието? — настоя Лурдъсами.

— С кръвта си — отговори Албедо. — Може да разпространи вирус, който унищожава кръстоида.

— Истински вирус ли?

— Да. Но не естествен. Създали са го измамните елементи на Техноцентъра. Вирусът е форма на нанотехнологична епидемия.

— Но в Мира има стотици милиарди преродени християни — каза Лурдъсами с гласа на прокурор, насочващ своя свидетел. — Как е възможно едно дете да представлява заплаха за толкова много хора? Да не би вирусът да се предава от жертва на жертва?

Албедо въздъхна.

— Доколкото можем да кажем, вирусът става заразен, когато кръстоидът умре. Онези, които са отхвърлили възкресяването чрез установяване на контакт с Енея, ще предадат вируса на други. Освен това, онези, които никога не са носили кръстоид, могат да станат преносители на този вирус.

— Има ли някакво лекарство? Някаква ваксина? — попита Лурдъсами.

— Не — отвърна Албедо. — Хуманистите вече от три века се опитват да открият такова средство. Но тъй като е форма на самостоятелна нанотехнология, вирусът Енея преобразува собствените си оптимални мутирали преносители Нашите възможности за защита изобщо не са в състояние да вървят в крак с него. Навярно, ако разпространим сред човечеството собствените си безбройни нанотехнологични колонии, някой ден бихме могли да настигнем вируса Енея и да го унищожим, но ние, Хуманистите, мразим нанотехнологията. И за съжаление е факт, че целият нанотехнологичен живот е извън нашата власт — извън чиято и да е власт. Същността на еволюцията на нанотехнологичния живот се състои в самостоятелност, упорство и цели, които нямат нищо общо с тези на приемниците му.

— Искате да кажете човечеството — отбеляза Лурдъсами.

— Именно.

— Първата цел на Енея — каза кардинал Лурдъсами, — или, за да сме по-точни — първата цел на нейните създатели от Техноцентъра — е да унищожи всички кръстоиди и по този начин да лиши човечеството от възкресяване.

— Да.

— Споменахте, че тя има три цели. Какви са другите две?

— Втората й цел е да унищожи Църквата и Мира… тоест, цялата съвременна човешка цивилизация — отвърна Албедо. — Когато вирусът Енея се разпространи, когато възкресяването бъде отхвърлено… като се има предвид, че телепортаторите ще продължат да не функционират и че гидеоновият двигател ще стане неизползваем за хора с един-единствен живот… тази втора цел ще бъде постигната. Човечеството ще се върне към племенното разделение, последвало Падането.

— А третата цел? — попита Лурдъсами.

— Последната цел всъщност е основното намерение на този елемент от Техноцентъра — отвърна съветник Албедо. — Унищожаването на човешкия вид.

— Това не е възможно! — извика Анна Пели Коняни. — Дори унищожаването… отвличането на Старата Земя или Падането на телепортаторите не успя да сложи край на човечеството. Нашият вид е прекалено широко разпространен, за да изчезне. Обитава прекалено много светове. Има прекалено много култури.

Албедо тъжно кимаше.

— Това беше вярно. Беше. Но чумата Енея ще се разпространи почти навсякъде. Смъртоносните за кръстоида вируси ще мутират и ще се превърнат в нови видове. Човешката ДНК ще бъде засегната. След падането на Мира прокудените отново ще атакуват… този път успешно. Те отдавна са подложени на нанотехнологично мутиране. Отдавна вече не са хора. Когато Църквата, Мирът или мирският флот не съществуват, за да защитават човечеството, прокудените ще открият тези кътчета на оцеляла човешка ДНК и ще ги заразят с нанотехнологичната чума. Човешкият вид… какъвто го познаваме и какъвто се стреми да го запази Църквата… ще престане да съществува само за няколко стандартни години.

— И какво ще се получи от него? — с притаен глас попита кардинал Лурдъсами.

— Никой не знае — тихо отвърна Албедо. — Дори Енея, прокудените или измамните елементи на Техноцентъра, разпространили тази пагубна чума. Колониите на нанотехнологичен живот ще еволюират в съответствие със собствените си цели, ще преобразят човешкото тяло според собствените си желания и единствено те ще имат власт над съдбата на хората. Но тази съдба вече няма да е човешка.

— Боже мой, Боже мой — възкликна Кензо Исозаки, удивен от собствения си глас. — Какво можем да направим? Какво мога да направя аз?

За негово удивление му отговори папата.

— Ние се страхуваме и се борим с тази чума вече от триста години — тихо каза Негово светейшество. Тъжните му очи изразяваха повече болка от тези на Исозаки. — Първите ни усилия бяха насочени към залавянето на детето Енея, преди да успее да разпространи заразата. Знаехме, че не е избягала от своята епоха в нашата от страх — не искахме да й сторим нищо лошо, — а за да може да разпространи вируса из Мира.