— Всички тези планети не са християнски. — Исозаки разбра, че гласно е изрекъл мисълта си. Самообладанието му никога не го бе подвеждало така. Мъжете и жените в параклиса обърнаха глави в неговата посока. — Всички тези планети не са християнски — повтори той, без дори да използва съответните обръщения. — Или са обитавани от огромно нехристиянско население като Марс, Фуджи и Невърмор. Cor Unum и Opus Dei са избивали нехристияните Но защо са транспортирали телата им? Защо просто не са ги оставяли да изгният на родните им планети и после не са докарвали мирски колонисти?

Негово светейшество вдигна ръка. Исозаки замълча, Папата кимна към кардинал Лурдъсами.

— Кардинал Дю Нойе — каза министърът на външните работи, сякаш шефът на Търговския мир изобщо не се беше обаждал, — какво е местоназначението на тези товарни кораби?

— Не зная. Ваше високопреосвещенство. Лурдъсами кимна.

— А кой е наредил изпълнението на този проект, кардинал Дю Нойе?

— Комисията за мир и справедливост, Ваше високопреосвещенство.

Исозаки рязко завъртя глава. Старицата току-що бе обвинила за тази жестокост… за това безпрецедентно масово убийство… един-единствен човек. Комисията за мир и справедливост имаше един и само един префект… папа Урбан XVI, преди това папа Юлий XIX. Исозаки сведе поглед към обувките му и се замисли дали да не се втурне към този демон, да се опита да впие пръсти в мършавата шия на папата. Знаеше, че безмълвните стражи в ъгъла ще го унищожат още преди да го е докоснал. И въпреки това се изкушаваше да опита.

— И знаете ли, кардинал Дю Нойе — продължи Лурдъсами, сякаш не бяха чули нищо ужасно, — как така тези хора… тези нехристияни… са станали… безжизнени?

„Станали безжизнени — помисли си Исозаки, който винаги бе мразил евфемизмите. — Убити, мамицата ти!“

— Не — отвърна кардинал Дю Нойе. — Работата ми като префект на Cor Unum е просто да осигурявам на Opus Dei транспортните средства, необходими за изпълнението на задълженията им. Местоназначението на корабите и случилото се преди да станат необходими корабите ми не е… никога не е било… моя грижа.

Исозаки се отпусна на едно коляно на каменния под, не за да се помоли, а защото просто повече не можеше да стои прав. „От колко векове, о, богове на моите предци, съучастниците в масови убийства са отговаряли по същия начин? от Хорас Гленън-Хайт. От легендарния Хитлер. От… откакто свят светува.“

— Благодаря ви, кардинал Дю Нойе — каза Лурдъсами.

Старицата отстъпи назад.

Невероятно, но папата се изправи и закрачи напред. Бечите му пантофки издаваха тих звук по каменния под. Негово светейшество мина между зяпналите го присъстващи — покрай кардинал Мустафа и отец Фарел, покрай кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди, покрай кардинал Дю Нойе и безименния монсиньор зад нея, покрай стълбовете, до които бяха стоели офицерите от мирския флот, покрай ръководителите на Търговския мир Арон, Хей-Модино и Анна Пели Коняни, за да се приближи до Исозаки, който бе коленичил и пред очите му танцуваха черни петна.

Негово светейшество постави ръка върху главата на мъжа, който в този момент обмисляше възможността да го убие.

— Изправете се, синко — нареди убиецът на милиарди хора. — Изправете се и слушайте. Заповядваме ви.

Исозаки се изправи, като се олюляваше. Ръцете му бяха изтръпнали, сякаш някой бе стрелял по него с неврален зашеметител, но знаеше, че му изневерява собственото му тяло. Не можеше да стегне пръсти около чиято и да е шия. Беше му достатъчно трудно дори да стои изправен, Папа Урбан XVI протегна ръка, постави я на рамото му и му помогна да се задържи.

— Слушай, братко во Христе. Слушай.

Негово светейшество обърна глава и наведе тиарата си напред.

Съветник Албедо пристъпи до ниската платформа и започна да говори.

— Ваше светейшество, Ваши високопреосвещенства, почитаеми ръководители на Търговския мир — каза мъжът в сиво. Гласът му бе също толкова гладък, колкото и косата му, като сивия му поглед, като коприната на сивата му пелерина.

Кензо Исозаки потръпна. Той си спомни за агонията и срама, когато Албедо бе превърнал кръстоида му в извор на болка.

— Кажете ни кой сте, моля — с най-приветливия си глас изтътна Лурдъсами.

„Личен съветник на Негово светейшество папа Урбан XVI“ — очакваше да чуе Кензо Исозаки. Десетилетия наред се носеха слухове за сивото присъствие на Албедо. И никога не го бяха определяли по друг начин, освен като „личен съветник на Негово светейшество“.

— Аз съм изкуствено творение, киборг, създаден от елементи на ИИ Техноцентър — отвърна съветник Албедо. — Тук съм като представител на тези елементи на Техноцентъра.

Всички в параклиса, освен Негово светейшество и кардинал Лурдъсами отстъпиха назад от Албедо. Никой не проговори, никой не ахна и не извика, но животинската миризма на страх и отвращение в малкото помещение не би могла да е по-силна, дори Шрайка внезапно да се бе материализирал сред тях. Кензо Исозаки усети, че пръстите на папата се стягат на рамото му и се зачуди дали Негово светейшество е в състояние да почувства ускорения му пулс през плътта и костта.

— Човешките същества, транспортирани от световете, изброени от кардинал Дю Нойе, станаха… безжизнени… с помощта на техника на Техноцентъра и се съхраняват с методи, разработени от него — продължи Албедо. — Както съобщи кардинал Дю Нойе, през последните седем години по този начин бяха обработени приблизително седем милиарда нехристияни. През следващото стандартно десетилетие по подобен начин трябва да бъдат обработени още четирийсет-петдесет милиарда. Време е да обясним причината за този проект и да посочим вашето пряко участие в него.

Кензо Исозаки си мислеше: „Човешката скелетна структура може да се зареди с мощен експлозив на протеинова основа, толкова фин, че дори сензорите на швейцарската гвардия не са в състояние да го засекат. Трябваше да го направя преди да дойда тук.“

Папата пусна рамото на Исозаки и тихо се насочи към платформата, като докосна ръкава на робата на съветник Албедо, когато минаваше покрай него. Негово светейшество седна на стола си. Тънкият му глас звучеше спокойно.

— Бихме искали всички вие внимателно да слушате — каза папата. — Съветник Албедо говори по наше нареждане и с нашето одобрение. Продължете, моля.

Албедо леко наведе глава и се обърна към зяпналите го сановници. Дори войниците от папската охрана бяха отстъпили назад към стената.

— От митовете и легендите, но също и от църковната история знаете — започна Албедо, — че Техноцентърът е бил унищожен по време на Падането на телепортаторите. Това не е вярно.

— Известно ви е — главно от забранените хиперионски „Песни“ — че Техноцентърът се е състоял от три елемента:

Устойчивите, които искали да запазят статуквото между човечеството и Техноцентъра, Променливите, които смятали човечеството за заплаха и се готвели да го унищожат — най-вече чрез унищожаването на Земята по време на Голямата грешка от ’08 година — и Абсолютните, които мислели единствено за създаването на основан на ИИ Абсолютен интелект, нещо като силиконов Бог, който да е в състояние да предвижда и властва над вселената… или поне над тази галактика. Всички тези истини са лъжа.

Исозаки осъзна, че Анна Пели Коняни е вкопчила студените си пръсти в китката му и го стиска много силно.

— Техноцентърът никога не се е групирал в три воюващи помежду си елемента — продължи Албедо и закрачи напред-назад пред олтара и платформата. — Още от еволюирането си преди хиляда години той се състои от хиляди отделни елементи и фракции — често воюващи, още по-често сътрудничещи си, но винаги стремящи се да постигнат съгласие, насочено към създаване на независим интелект и еволюиране на изкуствен живот. Такова съгласие досега не е било постигнато.

Почти по същото време, по което Техноцентърът получи истинската си самостоятелност, докато по-голямата част от човечеството живееше на повърхността и в близка орбита около един-единствен свят — Старата Земя, — хората усъвършенстваха способността си да променят собственото си генетично програмиране… тоест, да определят собствената си еволюция. Този успех отчасти се дължеше на постиженията в областта на генното манипулиране от началото на двайсет и първи век сл. Хр., но пряко стана възможен поради усъвършенстването на нанотехнологията. Отначало под ръководството и контрола, осъществяван от първите ИИ на Техноцентъра, работещи заедно с човешки учени, нанотехнологичните форми на живот… самостоятелни същества, някои разумни, много по-малки от клетка, други с големината на молекула… скоро развиха свои собствени цели на съществуване и принципи на действие. Наномашините, много под формата на вируси, нападнаха и преобразиха човечеството като ужасна чума. За Щастие и за човешката раса, и за расата на независимите интелекти, днес известна като Техноцентъра, основните носители на тази чума бяха в първите семенни кораби и други по-бавни от светлината колонистки кораби, изстреляни през годините точно преди човешкия Хеджир.