Космодрумът най-много заинтригува експертите от мирския флот.

— Осем спускателни кораба са обслужвали самия космодрум — каза майор Пайит. — Това е сериозен брой. Космодрумът в Св. Малахия използва само два. — Той вдигна очи към лилавото марсианско небе. — Ако се приеме, че съдовете им са имали собствени спускателни кораби — поне по два, ако са били товарни, — очевидно става дума за значителни сили.

Великият инквизитор погледна към архиепископа на Марс, но Робсън само разпери ръце.

— Не знаехме нищо за тези операции — заяви дребният мъж. — Както вече ви обясних, това беше проект на Opus Dei.

— Е — отвърна кардинал Мустафа, — доколкото можем да кажем, целият персонал на Opus Dei е загинал… от истинската смърт… така че сега отговорността е на Светата служба. Никаква представа ли нямате за какво са построили този космодрум? Може би за тежки метали? За някакви минерали?

Губернатор Пало поклати глава.

— Полезните изкопаеми на този свят са били разработвани повече от хиляда години. Не са останали достатъчно тежки метали, че да си струват труда. Нито пък минерали.

Майор Пайит вдигна визьора си и потърка наболата по брадичката му четина.

— Нещо е било товарено тук в огромни количества, Ваши светлости. Осем спускателни кораба… сложна решетъчна система… автоматична система за сигурност.

— Ако Шрайка… или каквото и да е било… не беше унищожил компютрите и записващите системи… — започна командир Браунинг.

Майор Пайит поклати глава.

— Не е бил Шрайка. Компютрите вече са били унищожени с насочени заряди и изкуствени ДНК-вируси. — Той огледа пустата административна сграда. Червеният пясък бе започнал да прониква през порталите и цепнатините. — Предполагам, че тези хора са унищожили собствените си записи преди пристигането на Шрайка. Мисля, че са се готвели за заминаване. Затова всички спускателни кораби бяха в готовност за излитане… с настроени на работен режим бордови компютри.

Отец Фарел кимна.

— Но единственото, с което разполагаме, са орбиталните координати. Няма данни с кого или с какво са се готвели да се срещнат там.

Майор Пайит погледна през прозореца към вилнеещата пясъчна буря.

— На онзи паркинг има двайсет наземни буса — измърмори той, сякаш говореше на себе си. — Всеки от тях може да вози осемдесет души. Прекалено много техника, ако контингентът на Opus Dei тук е възлизал само на онези триста шейсет и няколко души, чиито трупове открихме. Губернатор Пало се намръщи и скръсти ръце.

— Не знаем колко хора са имали тук Opus Dei, майоре. Както сам отбелязахте, записите са унищожени. Навярно са били с хиляди…

В кръга от високопоставени персони влезе командир Браунинг.

— Моля за извинение, губернаторе, но казармите в района на космодрума биха могли да поберат около четиристотин души. Мисля, че майорът е прав… труповете, които открихме, вероятно са на целия персонал на Opus Dei.

— Не можете да сте сигурен, командир — с недоволен глас възрази губернатор Пало.

— Не, госпожо.

Тя посочи към пясъчната буря, която замъгляваше паркираните бусове.

— И имаме свидетелства, че са се нуждаели от транспорт за много повече хора.

— Навярно са били предварителна група — предположи командир Браунинг. — И са подготвяли условията за много по-голям контингент.

— Тогава защо са унищожили записите и ограничените ИИ? — попита майор Пайит. — Защо изглежда така, като че ли са се готвели за окончателно заминаване?

Великият инквизитор пристъпи в кръга и вдигна облечената си в черна ръкавица ръка.

— Засега ще сложим край на обсъждането. Утре Светата служба ще започне да взима показания и да провежда разпити. Губернаторе, можем ли да използваме кабинета ви в двореца?

— Разбира се, Ваше високопреосвещенство. — Пало сведе лице от уважение или за да скрие очите си, а може би и двете.

— Много добре — каза великият инквизитор. — Командире, майоре, повикайте плъзгачите. Ще оставим тук криминоложките групи и хората от моргата. — Кардинал Мустафа надникна навън към усилващата се буря. Воят й вече можеше да се чуе през десетте пласта пластмаса на прозореца. — Каква е местната дума за тази пясъчна буря?

— Симум — отвърна губернатор Пало. — Преди бурите обхващали цялата планета. Сега с всяка марсианска година стават все по-силни.

— Местните казват, че това са старите марсиански богове — промълви архиепископ Робсън. — Че вземат своето.

На по-малко от четиринайсет светлинни години от системата на Старата Земя, над света, наречен Витъс-Грей-Балианъс Б, космическият кораб, който някога се бе наричал „Рафаил“, но сега нямаше име, завърши влизането си в геосинхронна орбита. Четирите живи същества на борда се носеха в нулева гравитация, впили поглед в образа на пустинния свят на наблюдателния екран.

— Доколко достоверна е информацията ни за смущенията в телепортаторното поле напоследък? — попита жената, наречена Сцила.

— По-достоверна от повечето други данни — отвърна нейната близначка Радамант Немес. — Ще проверим.

— С някоя от мирските бази ли ще започнем? — попита мъжът на име Гиес.

— С най-голямата — каза Немес.

— Това трябва да е мирската база Бомбасино — съобщи Бриарей, като провери кода на екрана. — В северното полукълбо. По главния канал. Населението е…

— Няма значение колко е населението — прекъсна го Радамант Немес. — От значение е единствено дали детето Енея, андроидът и онова копеле ЕНДИМИОН са минали оттук.

— Спускателният кораб е готов — съобщи Сцила. Те се врязаха в атмосферата, разпънаха криле точно, когато пресичаха терминатора, съобщиха по предавателя кода на ватиканския диск, за да си разчистят път за приземяване и кацнаха сред „Скорпиони“, транспортни плъзгачи и бронирани ЕМПС-та. Посрещна ги объркан лейтенант, който ги придружи до кабинета на командира на базата.

— Твърдите, че сте от знатната гвардия, така ли? — попита командир Солзников, като проучваше едновременно лицата им и данните на дисковия интерфейс.

— Твърдим го — безизразно отвърна Радамант Немес. — Твърдят го нашите документи, чиповете със заповедите ни и дискът. Колко пъти трябва да го повторим, командире?

Лицето и вратът на Солзников над високата яка на туниката му почервеняха. Вместо да отговори, той погледна надолу към интерфейсния холос. От техническа гледна точка тези офицери от знатната гвардия — членове на една от екзотичните нови части на папата — имаха по-висок ранг от него. От техническа гледна точка те биха могли да наредят да го застрелят или отлъчат, тъй като ранговете им на водачи на кохорта в знатната гвардия съчетаха властта и на мирския флот, и на Ватикана. От техническа гледна точка — според изразите и кодовете на диска — ранговете им бяха по-високи от този на планетарен губернатор и биха могли да диктуват църковната политика на управляващия света архиепископ. От техническа гледна точка на Солзников му се искаше тези бледи изроди никога да не са се появявали на неговия затънтен свят. Командирът се насили да се усмихне.

— Нашите сили тук са на ваше разположение. С какво мога да ви помогна?

Слабата, бледа жена на име Немес вдигна холокарта над бюрото на командира и я активира. Изведнъж в пространството между тях се появиха главите на трима души — или по-скоро на двама души, тъй като третото лице очевидно принадлежеше на синьокож андроид.

— Мислех си, че в Мира не са останали андроиди — отбеляза Солзников.

— Получавали ли сте съобщения за някой от тези тримата на ваша територия, командире? — попита Немес, като не обърна внимание на забележката му. — Възможно е да са ги видели по основната река, която тече от северния ви полюс до екватора.

— Всъщност, това е канал… — започна Солзников и замълча. Очевидно никой от четиримата не проявяваше интерес към общи разговори или допълнителна информация. Той повика в кабинета си своя помощник полковник Винара.

— Имената им? — попита Солзников, когато Винара застана пред него с инфотерма си.