— …където ще се молим и медитираме няколко дни, докато съставяме нашата следваща енциклика — продължи Негово светейшество. — Тя ще бъде озаглавена „Redemptor Hominis“ и ще е най-важният ни документ като пастир на нашата Света майка Църква.

Великият инквизитор наведе глава. „Спасителят на човечеството — помисли си той. — Можеше да се отнася за каквото и да е.“

Когато кардинал Мустафа вдигна поглед, Негово светейшество се усмихваше, сякаш бе прочел мислите му.

— Ще се отнася за нашия свещен дълг да съхраним човечеството като такова, Доменико — допълни папата. — Тя ще доразвие, доизясни и разшири енцикликата ни за кръстоносния поход. Ще изрази волята на нашия Господ… не, Неговата заповед… човекът да запази формата и вида си и да не бъде оскверняван от съзнателно мутиране и осакатяване.

— Окончателно решение на проблема с прокудените — измърмори кардинал Лурдъсами.

Негово светейшество нетърпеливо кимна.

— И не само това. „Redemptor Hominis“ ще разгледа ролята на Църквата в определянето на бъдещето, скъпи приятели. В известен смисъл енцикликата ще представи модел за развитие през следващите хиляда години.

„Майко Божия“, помисли си великият инквизитор.

— Мирът беше полезен инструмент — продължи Светият отец, — но в следващите дни, месеци и години ние ще положим основата за пътя, по който Църквата ще стане по-активна в ежедневния живот на всички християни.

„Иска да осъществи още по-силен контрол над световете в Мира — изтълкува последното великият инквизитор, все още свел поглед в замислена съсредоточеност върху думите на папата. — Но как… чрез какъв механизъм?“

Папа Урбан XVI отново се усмихна. Кардинал Мустафа не за първи път забелязваше, че усмивките на Светия отец никога не докосват тъжните му, предпазливи очи.

— След издаването на енцикликата — продължи Негово светейшество, — по-ясно ще разберете ролята, която ние виждаме за Светата служба, за нашата дипломатическа служба и за такива недостатъчно използвани организации и институции като Opus Dei, Папската комисия за справедливост и мир и Cor Unum.

Великият инквизитор се помъчи да скрие изненадата си. Cor Unum? Векове наред папската комисия, официално известна като Pontificum Consilium „Cor Unum“ de Humana et Christiana Progressione Foventa, бе почти безсилна институция. Мустафа трябваше да се замисли, за да си спомни кой е неин председател… кардинал Дю Нойе, предположи той. Дребна ватиканска бюрократка. Старица, която никога до този момент не беше играла съществена роля във ватиканската политика. „Какво става тук, по дяволите?“

— Времената са вълнуващи — отбеляза кардинал Лурдъсами.

— Наистина — съгласи се великият инквизитор и си спомни древното китайско проклятие.

Папата отново пое напред и четиримата забързаха, за да не изостанат. През сдържащото поле проникваше ветрец и люлееше златистите цветове по подкастрения светидъб.

— Енцикликата ни също ще се занимава с нарастващия проблем с лихварството в новата ни епоха — каза Негово светейшество.

Великият инквизитор едва не се закова на място. Трябваше бързо да направи половин крачка, за да не изостане. Костваше му огромно усилие да запази изражението си неутрално. Зад себе си долавяше удивлението на отец Фарел.

„Лихварство? — помисли си кардинал Мустафа. — Църквата стриктно контролира Мира и Търговския мир от три века насам… никой не желае, а и никой няма да допусне връщане назад към дните на чистия капитализъм… но този контрол се осъществява с лека ръка. Дали подобен ход не цели консолидирането на целия политически и икономически живот пряко под властта на Църквата? Дали Юлий… Урбан… прави този ход, за да ликвидира гражданската автономия на Мира и свободите на търговците? И каква е ролята на армията във всичко това?“

Негово светейшество спря до красив храст с бели цветове и яркосини листа.

— Нашата илирийска тинтява отлично се справя тук — тихо каза той. — Подари ни я архиепископ Поске на Галабия Пескасъс.

„Лихварство! — безкрайно объркан си помисли великият инквизитор. — И заплаха от отлъчване… загубване на кръстоида… при нарушаване на стриктните закони за търговия и печалба. Пряка намеса на Ватикана. Майко Божия…“

— Но не за това ви повиках тук — продължи папа Урбан XVI. — Симон Аугустино, ще бъдеш ли така любезен да споделиш с кардинал Мустафа смущаващите разузнавателни сведения, които получи вчера?

„Те знаят за биоподслушвателите ни — панически си помисли Мустафа. Сърцето му учестено биеше. — Те знаят за агентите ни… за опита на Светата служба пряко да се свърже с Техноцентъра… за сондирането на кардиналите преди избора… за всичко!“ Той успя да запази подходящо изражение на лицето — будно, заинтригувано, разтревожено само в професионален смисъл от използваната от Светия отец дума „смущаващи“.

Огромната маса на кардинал Лурдъсами сякаш се повдигна нагоре. Тежкият тътен на думите като че ли идваше по-скоро от гърдите или корема, отколкото от устата му, Фигурата на монсиньора зад него напомняше на Мустафа за плашилата из нивите в младостта му на земеделския свят Ренесанс Минор.

— Шрайка отново се е появил — започна кардиналът. „Шрайка ли? Какво общо има това с…“ Обикновено острият ум на Мустафа зацикли, неспособен да следва всички обрати и разкрития. Все още подозираше клопка. Осъзнал, че министърът на външните работи е замълчал в очакване на отговор, великият инквизитор тихо каза:

— В състояние ли са военните власти на Хиперион да се справят с това, Симон Аугустино?

Челюстите на кардинал Лурдъсами завибрираха, когато поклати огромната си глава.

— Демонът не се е появил на Хиперион, Доменико. Мустафа изобрази подходящо удивление. „От разпита на капрал Кий ми е известно, че преди четири стандартни години чудовището се е появило на Божия горичка, очевидно в опит да осуети убийството на детето, наречено Енея. За да получа тази информация, трябваше да инсценирам смъртта и отвличането на Кий след новото му назначение в мирския флот. Дали знаят за това? И защо ми го казват сега?“ Великият инквизитор продължаваше да очаква метафоричният меч да се спусне над съвсем реалната му шия.

— Преди осем стандартни дни — продължи Лурдъсами, — на Марс се е появило чудовищно създание, което може да е само Шрайка. Убитите… загинали от истинската смърт, защото създанието взима кръстоидите от телата на жертвите си… са ужасно много.

— На Марс — глуповато повтори кардинал Мустафа. Той погледна към Светия отец в търсене на обяснение, напътствие, дори на осъждането, от което се страхуваше, но папата разглеждаше пъпките на един от розовите храсти. Зад него отец Фарел направи крачка напред, но великият инквизитор махна с ръка на секретаря си да се върне. — На Марс? — отново каза той. От десетилетия, навярно дори от векове не се беше чувствал толкова глупав и неинформиран.

Лурдъсами се усмихна.

— Да… един от тераформираните светове в системата на Старата Земя. Преди Падането там е бил командният център на „ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ“, но в Мира тази планета не е от никаква полза или значение. Прекалено е отдалечена. Нямаш причини да знаеш това, Доменико.

— Зная къде е Марс — възрази великият инквизитор с по-остър тон, отколкото възнамеряваше. — Просто не разбирам как Шрайка може да е бил там. — „И какво общо има това с мен, по дяволите?“ — мислено прибави той.

Лурдъсами закима с глава.

— Вярно е, че според нашата информация демонът Шрайк никога преди не е напускал планетата Хиперион. Но не може да има съмнение. Този ужас на Марс… губернаторът е обявил бойна готовност и архиепископ Робсън лично е помолил Негово светейшество за помощ.

Великият инквизитор потърка брадичката си и загрижено кимна.

— Мирският флот…

— Дислоцираните в Старите територии подразделения на флота вече са пратени, разбира се — заяви външният министър. Светият отец се бе навел над дръвче бонзай и прокарваше длан по малкия, извит клон, сякаш го благославяше. Той като че ли не чуваше нищо.

— Корабите ще получат подкрепления от морски пехотинци и швейцарски гвардейци — продължи Лурдъсами. — Надяваме се, че ще отблъснат и/или ще унищожат създанието…