— Ще ти се сторят скучни, скъпа. Я седни и съчини ода, в която да бъка от географски ширини и дължини, и да видим какво ще излезе…

С присъщата си скромност Хък не спомена, че подражавайки на Омир, епично бе описал и първото си околосветско плаване триста години по-рано под името Себастиан Ел Кано. Както обикновено обаче, в историята остана шефът Фернандо Магелан, макар че той изобщо не можа да завърши обиколката на света по технически причини. Сдърпа се с аборигените на един от Филипинските острови и те го изядоха. Не, всъщност само го убиха, а изядоха Кук на Хавайските острови, но това беше в друго плаване. Тогава, отвратен, Хък публикува мемоарите си в проза. Той тръсна глава, за да се отърси от бъркотията в спомените, които му навяваше Тихия океан, и омърлушено констатира:

— Ето че пак не подхванах историята от самото начало и, естествено, ти нищо не разбра.

Ана-Мария кимна блажено. Беше свикнала със заплетените телевизионни сюжети. Пък и любовта я беше превърнала в идеалния слушател. Винаги оставяше първо Хък сам да поспори със себе си и после го подхващаше изкъсо.

— Всъщност проблемите ми започнаха много по-рано, още в Кронщат — взе да въвежда ред в разказа си Хък. — Дължах три копейки с лихвите на един тип. Та той ми даде препоръки за аудиенцията при Иван Фьодорович. С аванса за предстоящия ангажимент щях да му се издължа. Да, ама моят познат Миша Захарченко, известен извън пределите на Руската империя повече като Мендел Цукерман, не беше доволен от натрупаната лихва. Той дълго изследва перфектния договор, който бях подписал с баща му преди четирийсет години. Смени три лупи и докара още две газени лампи. Проверява идентичността на бащините си подписи от договора и завещанието. Аз през цялото време си траех и броях мухите около лампите, докато по едно време Миша не се опита да спори, че една единица всъщност била седмица. Предупредих го да не зачерква пред очите ми други единици, защото една зачеркната единица не става седмица, а си остава зачеркната единица. Накрая Миша се примири с лихвата от сто и двайсет златни рубли, но ехидно заяви, че няма как и ще ме представи на Иван Фьодорович под името Хампарцум Айвазян, с което се бях подписал под договора.

— Айвазян ли? — блеснаха и без това греещите очи на Ана-Мария.

— Да, скъпа. Айвазян. Също като мариниста.

— А рисуваше ли? — оживено полюбопитства тя.

След планините Ана-Мария обичаше най-много морето.

— Експедицията беше толкова дълга, че нарисувах сто метров океан, сетне го нарязах на парчета по девет на дванайсет сантиметра и направих първите пощенски картички.

— Я не ме будалкай — шеговито му се скара Ана-Мария, доволна, че напрежението взе да спада. Тя толкова обичаше Хък да е в добро настроение, че бе готова на всичко да удължава колкото се може повече тези мигове.

— На другия ден обаче напук на Миша Скръндзата дълбоко уважаемият Иван Фьодорович не се впечатли кой знае колко от името ми, защото и неговото истинско име — Адам-Йохан фон Крузенщерн — не беше обичайно в местното светско общество. Немец, роден в Естония, той беше на руска царска служба и, естествено, си беше прикачил русифицирано име. С великите народи е така. Ако отидеш в Америка и там бързо си закачаш на ревера американско име. Проблемът възникна, когато трябваше да обясня от къде съм. Ядосан, че не му мина номерът, Миша взе да твърди, че съм селският поет на Челопеч в Отоманската империя.

— Челопеч ли? Никога не съм го чувала — засмя се Ана-Мария, като си представи Хък в ролята на селски поет.

— Ето виждаш ли. И до ден днешен не проумявам откъде той знаеше за съществуването на Челопеч. Наистина там открай време има златна мина и може би просто край всички находища на злато по света и до ден днешен някой му дължи по два-три гроша с лихвите. Иван Фьодорович, който минаваше за един от най-великите географи и пътешественици по онова време, авторитетно заяви, че Миша е пълен профан във фонетиката и транскрипцията. Аз тутакси се съгласих с него, като мислено прибавих и други области. Убеден, че останалият свят само временно не е част от Руската империя, Иван Фьодорович назидателно взе да обяснява как името ми ясно показвало, че съм субект от кавказка националност, а в Кавказ Челопеч се произнасяло Чечня и точка по въпроса. След което той тържествено нареди на писаря да бъда записан в аналите на експедицията като Харитон Харитонович Айвазовски — велик поет от Чечня.

Лицето на Ана-Мария се озари от милиони светлинки като небето на Нова година. Та нали след планините и морето тя най-много обичаше поезията. Хък си помисли, че засега се справя добре. В това блажено настроение, до което я докара, тя по-лесно щеше да преглътне горчивия хап, който я очакваше след малко. За миг дори си помисли да си спести някои откровения, но тогава историята щеше да прозвучи неубедително и женската интуиция на Ана-Мария, съжителстваща в гнетяща симбиоза с компютъра й, мигом щеше да го разобличи. Така че продължи отдалече с хрисим глас:

— Когато не си почивал почти триста години, дори деветмесечният преход от Кронщат, покрай нос Хорн, та почти до средата на Тихия океан може да ти се услади. Е, имаше и някои дребни неудобства като изключително мъжката компания например, но аз бях свикнал от предишните си плавания, та се сетих за тях едва когато на 7 май 1804 г. стигнахме до Нуку Хива и за първи път зърнах жената на вожда в прекрасната долина Тайохае.

Ана-Мария се размърда, но ловко прикри интереса си, като заоправя възглавницата под кръста, и невинно попита:

— Не разбрах. Жената или долината беше прекрасна?

Хък се направи, че не я чува и поде с въодушевлението на рекламен агент:

— Преди два века, скъпа, Нуку Хива беше вълшебен остров. Ако не броим дъждовния сезон, всичко беше като в туристически справочник: триста шейсет и пет дни слънце, свеж пасат, мек като коприна вулканичен пясък, кристално чиста вода, зрели банани, портокали, ананаси, папая, манго, тапо-тапо, утоляващи и глад и жажда, които сами падат от дърветата право в устата ти. С една дума — рай.

— Рай, който си имаше и Ева, и ябълката, и змията, и само чакаше своя Адам. Така ли? — иронично подметна Ана-Мария, отегчена от изброяването на екзотичните за пазарите в Източна Европа плодове. А то явно беше предназначено да отвлече вниманието й от прелестите на дамата!

— Да, скъпа — преглътна Хък забележката, като гледаше да не я дразни. — И ролята на Господ, както прекалено често взе да се случва през последните два-три века, беше поверена на руския император. Той с характерната мащабност на Велика сила организира цяло околосветско плаване с два ветрохода, за да ме закара там. Така в новото издание на Библията Адам се казваше Харитон Харитонович Айвазовски, а Ева — Айша ибна Абу Насър Ал-муминин. Това беше истинското й име, което научих по-късно в Чечня. А хората на вълшебния остров Нуку Хива я наричаха по-простичко: Нуикаумеаматератавахйне. На местния жаргон това ще рече „Дъщеря на морето“. И не си мисли, че името й представляваше най-обикновена метафора. Тя го дължеше на факта, че беше единствената оцеляла от някакъв арабски кораб.

Ана-Мария го изгледа невярващо:

— Какво е търсил той пък там? Ако искаш да знаеш, в географските енциклопедиите не се споменава за никакви арабски кораби по това време в Тихия океан.

— Това е било местно плаване, скъпа. Корабът всъщност тръгнал от Малака, а екипажът му бил от потомци на арабските преселници в Западна Индия. Нали разбираш, скъпа, в онези години само европейците се конкурираха кой ще направи по-велики географски открития. Останалите отдавна бяха открили целия свят и си живееха в него.

Но дори и остроумието му не го спаси. Ана-Мария не издържа и го сряза:

— Престани да изместваш темата и направо кажи онази с дългите имена по-красива ли беше от мен?

Хък реши да кара през просото:

— Не, скъпа. Арабската принцеса бе мое същинско женско копие, но без мутациите. Нещо като женски първообраз. Е, не беше направена от реброто ми, но и тя идваше от океана. Лошото бе, че в този рай не бяхме сами.