Хогбен сякаш направи някоя от глупавите си магии, защото в същия миг тя се отвори. Първо се появи сервитьорска количка, отрупана с високи чаши за коктейли, а после и самият Пакеекее с гадна чупка в кръста. Той можеше да сложи в джоба си и най-добрият английски прислужник, да не говорим за барманите в Монте Карло и Лас Вегас. Резените лимон, нарязаните на кубчета тропически плодове, разноцветните топчета лед, сламките, чадърчетата и, разбира се, прясната смес от кехлибарени алкохолни течности — всичко беше налице. Пакеекее се бе справил толкова блестящо със задачата да ги обслужи пълноценно, че Хък се засрами заради приятеля си.

Идеалът за прислужник, естествено, най-напред се запъти към дамите и след кратко колебание постави чашите на пода край носовете им. Екзотичните украшения на човешкия род изобщо не го удостоиха с внимание. После Пакеекее сервилно обслужи стария Хогбен и сина му. Накрая огледа дневната и явно остана доволен, защото най-сетне посегна за своята чаша, вдигна я до равнището на очите си, одобри цвета на напитката и рече:

— Наздраве, дами и господа! Надявам се питието да ви хареса.

Хък някак по инерция отпи от чашата си, като пренебрегна сламката. От два дни не бе слагал капка в устата. Течността докосна като божествен полъх всяка клетка от небцето му и предизвика луд възторг у тях. Той преглътна обидата и си помисли, че после трябва да поиска рецептата на това чудо от Таоа. В това време баща му усърдно душеше като помияр в чашата и около нея. Надничаше отгоре, взираше се с немигащите си очи през изпотеното стъкло и дори посмя да си пъхне скъпоценния нос вътре. Най-сетне с каменно лице, сякаш очакваше всеки миг да бъде отровен, едва-едва си сръбна от сламката. Постепенно лицето му се отпусна и грейна блажено:

— Ммм, превъзходно, господин Пакеекее. Вие надминахте дори Освалд в най-добрите му години. Нали ще ми оставите рецептата?

Хък се намръщи на сходната семейна реакция. Само от страна на високомерните дами нямаше ни вопъл, ни стон. Те не бяха докоснали чашите си, увлечени в своето вдъхновено вцепенение. Но като чу името си, Освалд се ококори и „метрономът“ пак зацъка, сякаш му бяха сменили батериите. Хогбен махна небрежно с ръка и папагалът пак задряма.

— Разбира се, господин Хогбен — дипломатично му отвърна Таоа. — Вече съм я записал на една салфетка и я закачих с тиксо на вратата на хладилника.

Старият Хогбен бе толкова приятно изненадан, та чак леко му се поклони в знак на благодарност:

— Радвам се, че имах възможност да се запозная с вас, господин Пакеекее. Надявам се, че ще продължавате да оказвате благотворно влияние върху неблагодарния ми опърничав син. За съжаление, той от години не е общувал с подходящи приятели.

Хък май никога не беше виждал баща си толкова да се олива. Пакеекее обаче надмина и най-лошите му очаквания. В отговор на бащиното му благоволение той се поклони дълбоко като някой мазен японец и още докато беше неприлично наведен, занарежда като осъден на смърт, който моли да му изпълнят последното желание:

— Уважаеми господин Хогбен, ако не ви затруднявам много, бихте ли приели, по изключение, една, така да се каже, външна поръчка — вече поизправен, довърши засуканата си мисъл Пакеекее и посочи зомби-принцесата под кварцовата лампа.

Хък затвори очи. Не знаеше къде да се дене от срам. Дори каменната статуя на лъвицата нервно се размърда.

— С удоволствие, господин Пакеекее — великодушно рече палачът с чашата в ръка. — Тайната на това божествено питие напълно компенсира малкото усилие, което така мило ме умолявате да сторя. Надявам се, че носите подходящ материал.

Пред изумения поглед на Хък изменникът Таоа, който явно се беше подготвил, извади от джоба си някакво шишенце, пристъпи към стария Хогбен и мълчаливо му го подаде. Резултатът се оформяше като най-катастрофалния в цялата история на „Чикаго Булс“.

Старият Хогбен хвърли едно око на шишенцето, разклати го леко, кимна и делово рече:

— Наминете утре в пет часа следобед да си получите куклата, драги. Тъкмо ще пием по един чай. — После не се стърпя и се изфука. — Може би забелязахте в кухнята, че разполагам с ограничено количество „Ооlong Leaf Bud“ само за специални случаи. Мисля, че утре двамата с вас ще имаме добър повод да празнуваме, господин Пакеекее.

— Благодаря ви, господин Хогбен — рече със сълзи на очи старият шаман и пак му се поклони до земята. — Мисля, че е време да си ходим.

Хогбен го хвана под ръка и двамата старци бавно се отправиха към портите на този куклен дом в недрата на земята. Ана-Мария първа се отърси от вцепенението и изчезна. Хък тутакси я последва.

Тримата се събраха след няколко мига в пещерата на острова. И тя заприлича на ринг за боксов мач в най-тежката категория, в разгара на който шампионът и претендентът между другото трябваше да посрещнат роднините си след дълга раздяла. Хък се мъчеше едновременно да прегърне Ана-Мария и да разбие носа на Пакеекее. Лъвицата пък се опитваше да разцелува Таоа и да ритне в стомаха Хък. А старият шаман се щураше като нещастен рефер, изтървал мача. Докато участниците в титаничния сблъсък все повече се ожесточаваха, Пакеекее се чудеше как да ги разтърве. И кой знае колко щеше да продължи това стълкновение между достойните 120-килограмови съперници и слаботелесния рефер и дали скоро нямаше да се превърне в истинска касапница, ако Таоа не се сети да надвика епичния тътен:

— А бе вие, двамата, искате ли да си дундуркате дъщеричка или не искате?

Ефектът от „Сезам, отвори се“, с който навремето Али Баба и четирийсетте разбойници преместваха планини, бе направо слаба ракия в сравнение с реакцията на Хък и Ана-Мария. Последователите на Тайсън и Холифийлд мигом се превърнаха в смутени, пристискващи се да не се напикаят хлапета от църковен хор, които с трепет очакват първото си причастие.

— Дайте първо да изгладим недоразуменията, че като ви гледам такива, сърцето ми се къса! — побърза да се възползва Таоа от психологическото предимство, което получи с мъдрото си хрумване да се позове на приказката за неродената мома. — Знаете ли какво намерих в хладилника на стария Хогбен? — дяволито изгледа Пакеекее задъханите си приятели, като за всеки случай продължаваше да държи ръцете си разперени, да не би пак да започне мелето. — Не в онзи с размразените хранителни продукти, а в другия, истинския.

— Ти си успял да отвориш фризера на баща ми?

Очите на Хък направо изхвръкнаха от орбитите, а ръцете му безпомощно увиснаха. Съчетани със зяпналата му уста, те му придаваха доста глуповатия вид на орангутан, на когото са отмъкнали с измама банана. Ана-Мария не издържа, прикри лице и нервно прихна в шепата си.

— Баща ти толкова се е разпасал от липсата на конкуренция, Кахануи, че изобщо не следи новостите. Беше го заключил с една стара магия, дето е от преди милион години. Нашите таоа я изучават в предучилищна възраст.

— И какво откри във фризера, Таоа? — обади се най-сетне Ана-Мария, успяла да се овладее.

Тя подозираше част от отговора и се страхуваше той да не й докара нов нервен срив, но чувствата й прозираха само в огромните й като езера очи.

— Едно запечатано шишенце със замразена семенна течност, на което имаше етикетче с надпис „Хък Хогбен“ — рече Таоа, като за миг я погали по главата, но продължаваше подобно на омразния му Христос да стои все така разпънат на кръст и да ги държи под око.

— Аз не съм му давал никакво шишенце — объркан, запротестира Хък и веднага млъкна.

Очите му хлътнаха, той обидено скръсти ръце на гърдите си и придоби малко по-човешки вид. Не бе очаквал да чуе това. Друго му се въртеше в главата. И този обрат май съвсем го шашна.

— Дааа — дълбоко въздъхна Пакеекее и най-сетне слезе от кръста. Непосредствената опасност пламъкът на битката да лумне отново бе отминала. Той побърза да успокои приятеля си. — Семенната течност очевидно не беше твоя, Кахануи.