От яд, че навсякъде удря на камък, Хък взе нови заеми и се запиля пак в Америка. След като не можеше да помогне с жива сила, дали пък нямаше да може да купи някой подходящ софтуер. Тогава се сети, че днешните компютърни програми са много скъпи, а той вече не разполага с неограничено финансиране. Е, нали целта му беше благородна. Ако се наложеше, щеше да го открадне. И без това беше чул по Си Ен Ен, че американците обвиняват България в нарушаване на всички възможни авторски права.

На сутринта имаше угризения, че се кани най-пладнешки да ограби приятел, но те бързо се разсеяха, докато си похапваше с Бил Гейтс в една от дъщерните закусвални на „Майкрософт“. Тъкмо тогава, докато Бил му разкриваше перспективата Интернет скоро да погълне половината от световната търговия на дребно, дойде и прозрението.

Ако Ана-Мария още беше на Земята, вече знаеше как да я намери!

Така спаси честта си и остави българските си приятели сами да се оправят. Едва се стърпя да си доизпие портокаловия сок. Набързо обясни на Бил кое ще бъде модерното изкуство на XXI-я век. Заради гузната си съвест с лека ръка му обеща, че той и само той ще получи правата за разпространение по Интернет. Отиде уж до тоалета, но още от вратата отпраши към дома.

Дните летяха непривично безметежно за Ана-Мария. Силният й почти животински инстинкт за самосъхранение я подтикваше едва ли не денонощно да работи върху новото изкуство. Само така можеше да облекчи болката от ужасната рана, зейнала в душата й след измяната на Хък.

Първо повтори постижението на своя учител Таоа. „Мадам Бовари“ се получи от първия път. Това и вдъхна смелост да се захване с „Хамлет“. Шекспир се оказа доста по-труден, пък и Ана-Мария вече вървеше по свой собствен път.

Още докато попиваше с ум и сетива урока на Таоа, тя видя слабите места в технологията му и мислено ги усъвършенства. Беше нормално, защото Ана-Мария умело съчетаваше близостта си с природата и огромните практически умения в областта на елементарните частици. Тя определено бе по-добра от полинезийския шаман във втората област. Същото стана на времето с транзисторите. Американците ги откриха, но после японците взеха да произвеждат по-хубави от тях.

„Хамлет“ се получи чак на втория път, но тя запази първото малко недъгаво цвете като спомен за дебютната си работа. С „Укротяване на опърничавата“ и „Отело“ вече нямаше проблеми. Все пак един ден напрегнатата работа си каза думата и умората я тръшна на леглото. Спа близо двайсет часа. Щом се събуди, се мушна под студения душ. Усети как умората се свлича от нея и изтича в канала както летният дъжд измива прахта от улиците. Набързо закуси и реши, че има нужда от чист въздух.

Първите петнайсетина минути в Сахара се чувстваше прекрасно. После всичко наоколо — и пясъкът, и дюните, и маранята — взе да й напомня за Хък и тяхното приключение с нубийския лъв. Прескочи Арабската пустиня заради досадните петролни кладенци и се озова в Гоби. Мота се там цял ден, докато в един момент се усети, че нищо не е видяла от пустинята Гоби, а цял ден мислено е превръщала „Дон Кихот“ в цвете. Тогава отиде на гости на Таоа да му се похвали с успехите си. Прекара два чудесни дни с учителя си, но се измъчи непрекъснато да е нащрек да не би Хък да се появи отнякъде. Премести се в Невада.

Бая се затрудни, докато намери усамотение. Американската пустиня и се стори прекалено оживена и твърде насечена от първокласни пътища. Асфалтовата джунгла и кактусите изобщо не й харесаха. И Ана-Мария разбра, че всъщност инстинктивно се приближавала към Сиатъл. Не се двоуми много. Само се съобрази с часовата разлика.

В десет часа вечерта лабораторията изглеждаше привично пуста. Ана-Мария набързо принуди големия „Крей“ сам да напише програма за детайлно сравняване на базовия и контролните тестове на Хък — ген по ген и хромозом по хромозом. Структурата на фаталния тринайсети хромозом, който имаше нужда от облагородяване с гена на нубийския лъв, бе абсолютно еднаква и в двата теста. Разликите бяха на съвсем друго място — в третия и седмия хромозом.

И Ана-Мария се реши на рискован експеримент. Беше го замислила отдавна и се наложи да внесе някои промени в операцията поради новите обстоятелства.

Материализира се в килера, където Хък би трябвало да няма никаква работа. Отне й близо половин час внимателно да претърсва къщата без да се сблъска очи в очи с Хък. Сигурна беше, че един от двамата нямаше да преживее този миг и да остане читав.

Архитектурният план на дома им беше измислен на времето от Хък и затова разположението на помещенията бе максимално опростено. Погледнат отгоре, домът им беше квадрат, в който бе вписан кръг — холът със зимната градина. Парадният вход беше откъм северозапад, а терасата пред зимната градина гледаше на югоизток, към морето, и почти през цялата година се огряваше от слънцето. В ляво от входа бяха правоъгълната трапезария и кухнята с килера във форма на връх на стрела, защото следваха очертанията на хола. Огледално разположени, вдясно от входа пък бяха спалнята и банята, като целият хол се опасваше от полукръгъл коридор, който стигаше от двете страни до лятната тераса.

Оказа се, че усилията внимателно да пълзи, бродейки из цялата къща, отидоха за тоя, дето духа. Хък лежеше в спалнята пиян като кютюк. След още четвърт час тя се увери, че той няма да се събуди дори от земетресение, и започна рискованата си игра.

Макар Хък да се бе изпружил като истукан и да хъркаше като банциг, се оказа, че дори й е приятно да вземе проба от семенната му течност. Всъщност бе толкова вълнуващо, та Ана-Мария чак се изчерви от срам. Нали точно този гаден лъжец повече от година най-безсрамно я беше мамил, а сега тя, глупачката, го обслужваше като първокласна курва. Алдебаранската Емануела бързо се съвзе и спря да се самообвинява, защото не разполагаше с много време. Влезе в хола, постави ценната си придобивка в домашното копие на апаратурата за генетичен анализ и помилва с очи своя стар компютър, като мислено възстанови нужните й програми. Той май се зарадва, че я вижда отново, защото необичайно бързо се свърза през няколко компютърни мрежи с по-големия си брат „Крей“ в Сиатъл. Или поне на Ана-Мария й се стори, че работи по-бързо.

Скоро всичко излезе наяве.

Тестовете на съвсем прясната проба напълно отговаряха на резултатите от първото изследване. През всичкото това време Хък не само беше плащал на сър Арчибалд Донахю-Стивънс да саботира оплождането, но скъперникът й бе пробутвал и семенната течност на някой роднина. Тъй като не можеше да допусне, че Хък е заменял скъпоценната си телесна течност с калпавото семе на стария Хогбен, тя предположи, че е на някой неизвестен на нея брат или братовчед. Та нали това шантаво семейство беше пълно с идиоти. Шуин беше единственото изключение и затова я убиха.

Гаднярът Хък можеше да почака за отмъщението. Първо трябваше да вземе главата на пионката, която благодарение на нейните пари си живееше като царица, спотаена в края на шахматната дъска.

След половинминутна разходка из мрежите се оказа, че сър Арчибалд Донахю-Стивънс има полицейско досие! И той като Бил Клинтън на младини бе пушил марихуана. В досието, разбира се, фигурираше и домашният му адрес. Тя потърси справочника „Кой кой е“ в Интернет. Адресът съвпадаше. Донахю-Стивънс живееше в бащината си къща и, ако не бяха пропуснали да актуализират информацията за него, все още беше ерген. Докато издирваше адреса в плана на Сиатъл, лъвицата зловещо се ухили, та чак резците й заблестяха. И часът беше много подходящ.

Старомодният кабинет на Донахю-Стивънс се оказа облицован с тъмно дърво, станало почти черно с течение на годините. Още от времето на баща му в него явно нищо не беше се променило. Ана-Мария търпеливо изчака големият стенен часовник с махалото да отмери дванайсетия час и се вмъкна в спалнята.

За миг се стъписа. В пълен контраст с кабинета тук всичко беше бяло, сякаш Арчибалд се опитваше да прогони Донахю-Стивънс-баща от интимния си живот. Единственото цветно петно в спалнята бе пепеляворусата коса на спящия по шорти сър Арчибалд. Във века на електрониката той хъркаше като парен локомотив. Изглежда тази вечер й беше писано да попада само на хъркащи мъже-двуличници.